Странно време е. Минаха Великден и Пасха, задава се Рамазан, а общото послание на всички тези извечни празници е да бъдем добри. Да бъдем хора.
През март ви разказахме за Ахмед от руенското село Люляково, които обяви, че докато трае извънредното положение, ще дарява по един хляб от своята фурна всеки ден на онези хора ,които са изпаднали в някакви тежки затруднения. Това са хора с болести, в крайна бедност, хора самотни и изоставени от близките си. Ахмед започна своя поход на доброто и вече повече от месец върви сам по своя път, за да помага всеки божи ден на хората от своя списък. И не е спрял да дарява, каквото и да му струва това. Потърсихме младия мъж, за да ни разкаже как се справя, какво му струва обещанието, изтощен ли е да прави добро и получава ли подкрепа от хората?
Ахмед, би ли ни припомнил кога всъщност започна твоята дарителска инициатива?
Струва ми се, че първият ден беше на 22 март. Беше неделя. Да, тогава беше първият ден, в който започнах да раздавам хляб в Люляково. После и в други села. Така лека полека тръгнаха нещата.
Дано не звучи грубо, но вече измина едни месец, а ако хората и хлябовете в твоя списък се увеличават, докога ще издържиш да даряваш?
В началото бяха по-малко хора в списъка. Сещам се, че в едно село наблизо имаше тринадесет души записани. После разговаряхме с тамошния кмет и се появиха други двама. Спомена ми за мъж и жена, които са останали без работа, с някакви психически проблеми…такива хора се появяват постоянно. Какво да се прави.
Ти започна своята лична кампания от добро сърце, даде дума, че ще раздаваш хляб на хората в нужда, докато трае извънредното положение, но не се ли задъхваш вече?
В началото бях предвидил някакви бройки хляб, долу горе. Мислех си, че ще устискам известно време. Колкото е по силите ми. Казвах си, че няма да харча за себе си, няма да ходя по заведения или да си купувам разни неща за мен, но разходите наистина растат. Дай Боже всичко да свърши. Имам надежда, че тази болест ще отмине и няма да ни държат толкова време затворени. Но хората в списъка се увеличават …да, трудно е положението, но аз намирам начин. Справям се по някакъв начин, а и съм обещал нещо на хората. Държа си на думата.
Ти лично ли раздаваш хлябовете на хората от твоя списък или и твои колеги участват в разнасянето? Не търпиш ли загуби?
Има момче, което кара хляба в едната посока и оставя хлябовете на определени пунктове. Има магазинери, които са се заели с раздаването и са направили списъци на хората в техните села. Например, в съседното село, през което минава бусът, там са 23 души. В определен час минава оттам и оставя хлябовете. В следващото село пак така и стъпка по стъпка до всички от списъка.
Иначе аз се срещам всеки ден с хора във фурната, които си взимат от тези хлябове. Някой път се засичам с други хора в селата сутрин, но това става рано и не всички още са дошли. Има хора сутрин, които чакат, но са малко, а аз бързам, за да спазя графика за доставки по магазините. Преди дни специално дойде във фурната една жена. Искаше да ме види. Срещнахме се и ми каза „Теб те е изпратил Господ, за да храниш нас, които имаме нужда“. Знаеш ли, жената се разплака и аз много се развълнувах. Това ми дава сила да продължа.
Ахмед от Люляково, който дарява хляб и надежда на хората в Руенско
Наскоро пътувах до Дългопол до едно село и една жена ме спира и ме пита „Абе, ти не си ли онова момче от телевизията, което раздава хляб?“ и аз какво да правя, казвам и „Да, аз съм“. А жената отвръща „Еее, ще се похваля, че съм те срещнала“. И ми стана едно хубаво…
А присъединиха ли се други хора към теб?
Една госпожа от Пловдив се свърза с мен и настояваше да ми изпрати 50 лв. Държеше да ми помогне по този начин. Благодарих и, но и казах, че няма нужда. Едно момче пък от София намерило моя телефон през кмета на общината и ми звъни, за да ми каже, че иска да ми изпрати 100 лв. Не го познавам, но то ми се обади. Благодарих му, но му казах, че не е необходимо да ми праща пари, обаче той настоява, че по един или по друг начин ще ми ги прати. И двамата не искаха да се чуват имената им. Тези хора се появиха от нищото, от никъде, за да помогнат с нещо на мен. Не съм отишъл още до пощата, не съм взел парите, които пратиха и ми е неудобно и съвестно пред тези хора, дано не се обидят. Много съм им благодарен.
Имах предвид дали друг човек се присъедини към твоята кампания…има ли такива?
Една жена дойде във фурната и като разбра, че съм записал 93 души в списъка, ми каза, че им дава по една бутилка олио на всеки. Към края на март беше. И тя помогна.
Е, имаше хора, които казваха, че се опитвам да си правя PR и се опитвам да се възползвам от тежката ситуация. Е, добре…нека и те да направят нещо.
Значи имаш и критици?
Смятам, че това е нормално. Ако всички ме харесват, значи нещо в мен не е наред. Честно, дори не съм предполагал, че ще стана част от такава сензация. Не съм искал това.
А една женичка от списъка в селата ми каза наскоро „Момче, не го прави всеки ден. Носи ни през ден хляб, защото не се знае докога ще продължи всичко това, а ние някак ще се оправим“. Тези хора са в нужда, но мислят и за мен. Това ми дава кураж да продължавам.
В колко часа започва твоят работен ден?
Започваме на обяд да подготвяме всичко…заготовките. Следобед в 16 часа излиза първият топъл хляб от фурната. Идват хора и си взимат топъл хляб, карам малко и в съседното село.Така продължаваме до късно. После идва една жена и ми помага да режем и пакетираме хляба вечерта. И на другата сутрин към 4.30 часа съм пак във фурната.
Значи признаваш, че си уморен, но не се отказваш и държиш на мъжката си дума?
Да. Усещам, че това нещо ще свърши и няма да продължи след май месец. Но каквото решат. Някой, някъде знае, но не сме ние хората, които решаваме.
Да правиш добро …това уморява ли те?
Всеки има мъничко добро у себе си, но времената са такива, че хората се промениха. Спряха да търсят доброто. Всеки се беше юрнал нанякъде. Работа, пари, работа, пари и хората се отдръпнаха един от друг. В крайна сметка какво ни трябва. Стоим си по къщите със семействата и нищо повече не ни трябва.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
.jpg)
