Спектакълът току що е приключил.
Публиката в препълнената зала бурно аплодира артистите на сцената. Някъде до тях едно момче усеща как препълненото му от щастие сърце бие до пръсване...
Винаги е знаело, че този миг ще настъпи...А изпълнителите около него са наистина добри. Много добри.
Привечер. Малка, прашна стая...
Насред стаята пет деца се опитват да танцуват, да играят етюди, да влязат в роля. Сами са в помещението...никой не ги гледа, защото никой не вярва в тях. Никой не вижда талант в песните, танците, в етюдите им...
Само едно от децата непоколебимо вярва, че някой ден ще покори сцената. И знае, че този миг ще настъпи. Нищо, че е заобиколено от аматьори и ентусиасти, които го следват. За него в този момент малката, схлупена стая е сцена и стъпка. Към мечтата за ГОЛЯМАТА СЦЕНА.
Днес ще ви разкажа историята на една мечта. На една докосната и изпълнена мечта.
Историята започва с танц.
А танцьорът е на седем години.
Постепенно с времето осъзнава, че не иска просто да танцува някаква си там поредица от стъпки, а да разказва истории чрез танца, да кара хората около него да усещат и изживяват тези истории.
Доста смело за едно момче, нали.
И направо безумно смело, дори невъзможно, ако момчето е сирак и живее и учи в дом за деца, лишени от родителски грижи.
Но героят в тази история е точно такова дете. Едно от всичките деца в дома „Александър Георгиев Коджакафалията“ в Бургас.
Георги.
И ето как започва дългият път към неговата голяма и почти невъзможна мечта.
В дома на доброволни начала през вечер идва Петя Чакърова, представител на фондация.
Привлича децата и ги ангажира да участват в малък куклен театър.
Героят на тази история става част от групата на малките артисти и влиза в всевъзможни роли. И си говори с Петя, обсъждат какво ли не.
След това в живота на момчето влиза и Севдалина Славова от бургаската опера и също му оказва влияние.
Дали заради това, дали заради друго, но в някакъв момент Георги започва сам да организира някакви прояви в дома, където живеят и учат децата без родители. Дискотеки, партита, забави, представления. И много танци.
Директорката на дома го поощрява, защото усеща потенциала му на лидер и на организатор и вижда, че той просто събира децата около себе си заради нещо смислено.
Минават години. Георги все повече започва да се посвещава на мечтата си за голямата сцена.
Така в един момент до него застават четири деца от дома, а той ги наставлява как да танцуват, какво да танцуват...иначе казано влиза дръзко в ролята на хореограф, режисьор, сценарист, импресарио и продуцент. Абсолютен самоук, но с огромна вяра в себе си и с голяма мечта пред себе си.
Както вече разбрахте, първата сцена на неговата трупа е в малката забутана стаичка в бургаския „интернат“.
Заради някакво музикално парче в стил „хаус“ нарича своята трупа „Петлите“. И танцуват до премала, защото танците за тях са отдушник и начин да станат част от друг свят.
И една вечер учителка от бургаското училище „Братя Миладинови“ ги вижда какво шоу правят и кани самоуките артисти да изнесат представление в актовата зала пред децата на училището.
Така „Петлите“ излизат за пръв път на сцена...И играят така страстно и истински, че невръстните зрители в залата ги аплодират от сърце.
Следва първият истински концерт в „Младежкия дом“ в Бургас.
Защото самосъздалият се продуцент се е взел вече на сериозно, както сам казва, и решава, че е напълно във възможностите му да направи тази крачка. Със самочувствие и без никакъв страх.
Но преди това са нужни сценични костюми. А малките ентусиасти от „Петлите“ имат само някакви вехти парчета плат. Дрипи.
Георги ходи от магазин на магазин в центъра на града, за да моли за пайети, мъниста, копчета и всякакви аксесоари, които могат да превърнат парчетата плат, с които разполагат в сценични костюми.
И заедно с вездесъщата Петя Чакърова ушиват костюмите.
Шиехме костюмите и ядяхме кренвирши и лютеница, шиехме и ядяхме кренвирши и лютеница – разказва Георги. Защото всъщност били ужасно гладни. Също като повечето хора от света на културата.
Билетите за концерта в Младежкия дом струват по един лев. За концерт на една абсолютно неизвестна танцова школа. Без никакъв опит, без никаква история. Направо изглежда безнадеждно.
Защото когато човекът по озвучаването случайно видял какво правят ...хм...артистите от „Петлите“ на сцената, се хванал за главата и попитал „Това ли са танците?“
Имало много ентусиазъм, много сърце, но майсторство?
Залата обаче е разпродадена. Спектакълът получава овации, а с приходите, около 200 лв., малките артисти си купуват всевъзможни лакомства и си правят истинско пиршество. Били най-щастливите хора на света.
В онези дни бях 90% от времето извън дома. Общувах и се срещах с най-различни хора и затова по-големите деца се опитваха да ме спъват и да ми пречат. Дори не съм си мислил, че ще правя това, че ще създам школа. В началото правех хореография. Страшно аматьорска и непрофесионална, но пък беше истинска. По цели нощи не сме спали, за да мислим какво да направим – разказва Георги.
Но абсолютната му отдаденост, вярата му, ентусиазма му, тази огромна енергия и умението му да увлича децата му осигуряват все по-голяма подкрепа.
Така в живота му се появява и Петя Стойкова от танцова школа „Дюн“. Тя и други като нея постепенно показват на малкия мечтател как се песните, танците, етюдите, идеите, костюмите, декорите...как всичко се превръща в изкуство. В магия.
Включват се нови и нови хора. Помагат все повече.
Като всеотдайната Соня Георгиева, например.
Георги вече е пораснал. Време е да напусне дома за деца без родители, няма къде да провежда репетиции, но не се отказва. В главата му започва да се оформя някаква идея.
Той не иска на спектаклите на „Петлите“ да идват хора, за да покажат съжаление към сираците и да ги подкрепят. Той иска зрителите, които са си купили билети, да виждат на сцената не деца без родители, а талантливи и можещи артисти и изпълнители.
Но за да се случи това, трябва много, страшно много работа. До мечтата за голямата сцена има още много време.
В началото не знаех какво искам от живота, само се забавлявах с танците, песните и спектаклите, но после разбрах, че работата ми с тези деца е нещо повече от забавление – споделя Георги.
Започва същинската, професионална работа. И идва времето на съвсем нова посока.
Момчето с голямата мечта разбира, че хората вече са видели „Петлите“, разбрали са какво могат и какво не могат. Но за да се интегрират децата от дома към света, в танците те трябва да бъдат заедно с други деца на сцената и да се сближават взаимно.
„Това просто даде резултат. Реших го и го направих. И в началото идваха деца от семействата на мои приятели, станахме вече 10 -12 души група. „Петлите“ вече не бяха танцова или театрална школа, а семейство“ – спомня си Георги.
Той всеки ден гледа как се замисля, организира и провежда един концерт. Влиза до най-малкия детайл.
И тогава се сблъсква с нещо непредвидено.
Тъй като вече е голям, тегли кредит от 800 лв., за да плати ушиването на поредните сценични костюми. Шивачката взима парите предварително и ...изчезва с тях. Няма пари, няма костюми.
А това не е единственият случай.
Лъгали са ме много. Не само са за костюми. Понякога за рекламни материали са ми взимали шест лева, за нещо което струва два лева, но аз дори не съм знаел това и влизах в батака – описва накратко сблъсъка си с реалността Георги. Но това за него са уроци за света на шоубизнеса.
И като говорим за шоубизнеса, той влиза буквално с рогата напред при най-големите.
Негова позната / Венета Пеева – преподавател по пеене и музикален педагог/ му казва, че ще го заведе на спектакъл на Нешка Робева, а Георги...срам не срам, но няма никаква представа коя е Нешка.
Все пак отива.
„Направо бях в шок от видяното на сцената, беше невероятно и още по време на спектакъла казах на Венета. Аз трябва да се срещна с тази жена /с Нешка / и тя трябва да стане част от „Петлите“. А Венета отвръща „Ти луд ли си, ти знаеш ли коя е Нешка Робева, тя е велика, световна известна?“ – разказва Георги.
Едва изчаква да свърши спектакъла и застава до сцената и търси екипа на Нешка Робева и моли за среща. Чака...чака и накрая тя идва.
Георги и се представя, казва и, че работи с деца сираци, че иска да направи турне, но няма никаква подкрепа и моли Нешка Робева да застане зад идеята...
А тя му отвръща, че има нужда да помисли какво може да се направи.
Върнах се в дома, проверих в интернет коя всъщност е Нешка Робева и се хванах за главата. Бях на около 18-19 години и не знаех нищо за света извън дома. Сигурно съм и приличал на олигофрен с моите идеи – спомня си Георги. И след три дни тръгва към София, за да се срещне лично с гениалната треньорка и хореографка. Без дори да знае къде ще спи в столицата. Без да има насрочена среща.
Но се среща с Нешка в залата и. Стои два дни там и ...след дълги разговори се стига до решение.
Великата Нешка Робева дава съгласие да се появи в Бургас и да заяви, че подкрепя национално турне с концерти на „Петлите“, за да могат всички да видят колко талантливи са тези деца.
И това се случва.
Георги Димитров и Нешка Робева сядат пред медиите и обявяват партньорството си.
Нещо повече. Нешка дава на Георги невероятен шанс. Виждала го е само два пъти през живота си, но му предлага да организиа нейния спектакъл в Бургас, „Петлите“ да участват в него и да даде на децата част от приходите.
Това е супер шансът.
„Петлите“ и Нешка Робева излизат на една сцена. Концертът е супер успешен, а част от приходите, както Нешка е обещала, отиват при Георги и децата от неговата школа.
И какво правят тогава децата. Като награда заради успеха заедно със своя ментор, продуцент, хореограф и всичко...отиват на почивка в Свети Влас и си прекарват невероятно.
Хората в Бургас започват да променят нагласите си. Те вече виждат в „Петлите“ и в Георги талантливи артисти, а не сираци. Приемат ги. Преживяват с тях. Слушат историите им, представени с танци и с песни.
А партньорството с Нешка прераства в приятелство.
Тя е много добър професионалист, видях как създава своите продукции, как провежда репетициите, как изпипва всичко да най-малкия детайл – споделя Георги за близостта си до великата треньорка.
Днес вече се познава с най-големите фигури от българския шоубизнес и им е благодарен, че говорят с него като равен с равен и с уважение.
И знаят кой е той и кои са „Петлите“.
Така е днес.
Концерт след концерт, репетиция след репетиция, турне след турне „Петлите“ се превръщат в нещо голямо. В запазена марка. В школа, в семейство...
А възпитаниците на дома за деца без родителски грижи „Александър Георгиев – Коджакафалията“ от танците стигат до съвсем различни сфери.
Има учител в детска градина, има собственик на школа за танци, който завършва в момента хореография, има студент в Спортната академия, има деца, които учат в чужбина...
Те не станаха престъпници, те работят и учат – щастлив е Георги за онези артисти от „Петлите“, които са преминали през живота му. Тези деца са били просто спасени.
А героят от тази история сега учи „Социална педагогика“, защото вече знае, че да въвлича децата в различни каузи е негова мисия.
Днес ме среща една жена на улиата и ми казва „А, ти си от „Петлите“. Видях афиши, че ще правите представление и да знаете, че знам кои сте“. Горд съм с това, което напарвих до момента. А най-горд съм, че и сегашните деца в школата са много готини.
Имаме около 30 деца, трима са хореографите, режисьор, сценаристи, човек за визията, счетоводител, специалист по административните дела...всичко вече е професионално – разказва Георги.
А спектаклите му са вече по 11 различни теми.
Най-големият концерт от всичките е онзи в Зала 1 на НДК през 2014 година, но някой ден...може и в зала „Армеец“ в столицата. Защо не. Мечтите нали са затова.
Да се следват и изпълняват.
Но преди това се задава спектакълът „Да докоснеш мечтата. Личен разказ на Георги Димитров“ в София и в Бургас.
Георги и актрисата Гергана Стоянова ще излязат на сцената...
И какво ще правят там ли?
Не, няма да танцуват или да пеят. Само ще си говорят.
А Георги ще разказва за своя живот и за своята докосната мечта.
Отидете и вие. Ще ви развълнува.
ИНИЦИАТОРИТЕ - вдъхновяващите примери около нас
автор: Красимир Калудов
Още за други инициатори можете да прочетете ТУК
Коментари
.jpg)
