Ахмед Мехмед е студент и учи „Право“. Същевременно от близо две години насам произвежда хляб в семейната фурна в Люляково. От семейството му помагат, но основно той върти бизнеса.
Вероятно дотук не виждате нищо необичайно в този млад човек.
Така е, но преди ден два всички започнаха да го споменават заради един негов жест.
В тези дни на всеобщо отчаяние заради епидемията, в тези дни на изпитание, Ахмед започна да дарява хляб от фурната си.
Без дори да подозира какъв ефект ще има това върху него, той обяви, че докато мине извънредното положение, ще дарява на възрастни хора в нужда хляб. На онези, които са сами, имат ниски пенсии и се борят срещу отчаянието.
Аз просто исках да помогна на самотни и нуждаещи се хора. Познавам една такава жена, стара жена, познавам един дядо…знам долу горе колко получават. От тази гледна точка реших да го направя. Колкото е по силите ми, нищо повече не съм искал. Ще продължавам да го правя, докато мога да устоя – споделя Ахмед.
Шансовете, които ни даде този страшен Петък 13
Той признава, че силите и финансовите му възможности са ограничени, защото фурната му е малка. Разнася своя хляб в 15 села от ширналата се на огромно разстояние община Руен, а там селата са общо 42. Ето защо с огромно съжаление е бил принуден да откаже на някои от стотиците позвънявания, защото за един два дни е получил позвънявания по телефона си откъде ли не, за да му продиктуват списъци с желаещи. Истината е, че просто няма как да успее сам да нахрани всички пенсионери във всички села.
Там, където има разнос, помага според възможностите си.
„Не съм свързан с нито една партия или с политическа сила. Нямам такива връзки. Правя го сам, искам да помогна на възрастни хора в нужда, защото един сам човек с 200 лв. пенсия трудно може да оцелее в тези времена. Той не може да задели дори лев за хляб на ден – разказва за малката си лична кампания Ахмед.
Затова му е трудно да разбере онези, които са решили просто да се възползват, защото е безплатно. Човешки моли такива хора да дадат възможност хлябът да достигне до наистина нуждаещите се.
Разказва за своя нов опит „Сблъсках се с неща, които ме учудиха. Появиха се пенсионери с 800 лв пенсия и те искат помощ. Щом е без пари…Някои се опитаха да се възползват, малко се разочаровах…“
Но поема въздух, махва с ръка и продължава със своята мисия. Не се отказва. Вече е успял да зарадва със своя хляб самотни дядовци и баби. Наистина нуждаещи се от помощ.
Получил е пълната подкрепа на семейството си, на близките си. Получил и е благодарност от онези, на които е дарил хляба си.
Само от Люляково в неговия списък са около 80-90 души. В другите села има още. И Ахмед снове, за да им осигури насъщния.
Знам, че не мога да нахраня цялата община, но доколкото ми са силите, продължавам. Вярвам, че ако всеки направи нещо малко, накрая ще се получи нещо много голямо - споделя Ахмед, който дори не подозира, че с малките си жестове, а те всъщност изобщо не са малки, дава на хората от община Руен нещо огромно.
Героите около нас в дните на извънредно положение
Дава им надежда. Дава им вяра, че дори и в най-ужасната стихия добрите човеци не свършват.
Затова много самотни хора в Руенско днес казват „Господ да благослови Ахмед“
Аз казвам същото. Господ здраве да му дава. На него и на всички добри човеци като него.
В Руенско хлябът, надеждата и добрините никога не свършват. Защото там хората са си такива.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
.jpg)
