Това е история за хора, които са превърнали своята работа в постоянен стремеж за постигане на мечти. По-точно, това е история за сбъднатите мечти.
Всичко започва през студения февруари на 1991 год., когато двама млади и талантливи архитекти решават да напуснат сигурната работа в „Проектантска организация“ в Бургас и се хвърлят в хаоса на прохождащия частен бизнес. Заедно. Мъж и жена. И в началото имат най-вече ...мечти. И възможност да научат на свой гръб какво означава конкуренция и пазарна икономика.
Регистрират фирма, създават свое проектантско бюро и...и изведнъж се озовават насред нищото.
Не сме търсили никаква сигурност, даже в началото имаше голям риск, но бяхме много млади и много амбициозни - спомня си арх. Даниела Бурулянова, управител на архитектурно бюро „Декор Дизайн Архитекти Бурулянови“
Дотогава със своя съпруг те били част от една установена и солидна организация със строга йерархия. Получавали някаква задача от началниците в „Проектантска организация“, изпълнявали я и това било всичко. И още нещо...трупали опит.
Само че в частния бизнес трябвало вече сами да търсят проекти, клиенти, възложители и най-вече работа.
Но както е казано, който търси, намира.
Започват с малки обекти, с проектиране на малки фамилни къщи, проекти на интериори и преустройства ...
С появата на частни фирми в строителния бранш целия отръсъл започва да расте, а добрите проектанти стават все по-търсени.
И всичко изглежда прекрасно. Има работа, все повече клиенти..., нови и нови проекти...
Тогава настъпват кризите в българската икономика. И прохождащият частен бизнес в страната изпада в колапс.
Архитектурното бюро преминава през тежки моменти, но с огромни усилия устоява на трусовете.
Защото архитектите Бурулянови са все така амбициозни и упорити. И все още имат мечти. Също вяра и надежда. На всичкото отгоре страшно обичат работата си.
Колелото отново се завърта. Пак започват да ги търсят строителни фирми, възлагат им задачи за проектиране на жилищни кооперации, малки семейни хотели, а след 2000 год. вече се появяват и поръчки за ваканционни селища по морето.
Архитект Даниела Бурулянова описва онези дни по този начин „В началото правехме повече жилищни сгради и същевременно участвахме навсякъде, където имаше архитектурни конкурси“
Не само участват в конкурси, но и ги печелят. Получават първите награди и трупат опит.
И въпреки че изпълняват какви ли не поръчки за проектиране, понякога просто отказват проекти. И причината може би днес ще ви прозвучи странно, но тогава е повече от сериозна.
Това са времената на хората с пари, които са обвеяни с мрачна слава, това са времената, когато възниква архитектурният стил „мутробарок“.
Да, има проекти, от които сме се отказвали, но нямаме нито един проект, от който да се срамуваме. Отказвали сме, когато сме разбирали, че някой клиент поръчва проект, който после е готов незаконно да промени или да изпълни различно. Отказвали сме да бъдем съучастници в такива нарушения– споделя арх. Бурулянова.
В архитектурното бюро „Бурулянови“ си спомнят и за случаи, когато са успявали да убедят някои възложители, дошли с парите си, че исканите от тях детайли в проекта не са особено удачни.
В един момент клиентите започват да осъзнават, че за тяхно добро е в дадения проект всичкто да бъде законно, изпълнено и прието със съответните актове без компромиси.
Междувременно талантливите архитекти стигат до следващото ниво, когато в бюрото им идват клиенти, за да им кажат, че имат пълна свобода и очакват да им бъде предложен проект с WOW ефект. И те успяват да покрият тези очаквания.
Как ли?
Като първо се опитват да разберат какви са мечтите на клиента за жилище или офис, после какви са надеждите му, очакванията и ...нали това ви казвам...в работата на архитектите Бурулянови винаги има място за мечти.
Държавата се променя, законите се променят, нагласите на клиентите и предприемачите също.
Нищо не е останало от доброто старо време, когато е имало стандарти и нормативи за това колко квадратни метра може да е една спалня или една детска стая, колко големи могат да са дневните или терасите. Пазарът диктува всичко.
Само че архитектите, за които ви разказвам, се стремят да създават проекти на „добри за обитаване сгради“. За хора, които търсят своя дом мечта.
А архитектурното бюро постепенно разширява дейността. Включва се в конкурси и за проекти на обществени пространства и градски центрове. Така поставят своя отпечатък върху центъра на Казанлък, например.
Или Метростанция 20 в столицата. И спортна зала „Диана“ в Ямбол.
И идва денят, когато решават да започнат да споделят своя практически опит с младите си колеги.
Когато преди 11 години техният син Емил завършва архитектура, заедно с него започват да провеждат собствена лятна стажантска програма, в която канят млади, амбициозни и много талантливи български студенти от цялата страна и от други точки на света.
И с този „мозъчен тръст участват в конкурси с още стотици архитектурни бюра.
Знаете ли какво се случва?
Участват в конкурса за нов музей на Фондация „Гугенхайм“ в Хелзинки. Общо 1715 са участниците, които представят свои разработки, но предложението на екипа на архитектурно“ Бюро Decor Design“ е едно от 50-те най-интересни и запомнящи се измежду всички проекти.
Архитектите Бурулянови поощряват младите си колеги да мечтаят в работата си
"Това бяха български студенти от страната и чужбина, млади хора с фантастични идеи, които дотогова бяха далече от възможността да се съберат в екип, да се стиковат и да потърсят реализация" – разказва моята събеседничка.
Питам я дали тя и колегите и са изпаднали в онова старо библейско положение, според което никой не е пророк с собствения си град, но стилната дама ми споделя, че със стажанти са изработили проект за Художествената галерия до Часовника, не печелят конкурса, но са отличени заради дръзките си идеи.
Но пък признанието идва и за работата им в Бургас тогава, когато проектът им за преобразяването на експозиционния център „Флора“ се реализира и получава националната награда „Сграда на годината“
Арх. Бурулянова признава, че в този проект са вложили много, защото години наред семейството и е жидяло именно до Флората и тази част на града е свързана със спомените им, с част от живота им.
Затова я превръщат в нещо уникално с павилионния тип на сградите, с вплитането на растителността по фасадите и покривите, с капковото напояване по вартикалата, със соларните панели...дори с това, че по силата на проекта им е запазено всяко едно от съществуващите дървета на това любимо за бургазлии място.
Проектът за „Флората“-та е толкова необичаен, че освен награда „Сграда на годината“ им носи „Награда на публиката“ и отличие от Лондон „Green Apple“ за устойчива архитектура със зелени елементи.
Зад себе си оставят и други знакови проекти, които носят техния неподражаем почерк.
Намират начин да вложат от своята краеативност дори и в такава масова дейност като...санирането.
По техни проекти две жилищни сгради в Бургас са така обновени, че и днес хората се заглеждат в тях.
Едната сграда е бл. 76 в к-с „Лазур“ и привлича погледите със стилизираното извито „корабно платно“ по фасадата си , а втората се намира в к-с „Меден рудник“ и грабва вниманието с причудливите триъгълници по себе си.
Смело вплетените в проекта нестандартните решения на архитектите Бурулянови превръщат дори тази рутинна дейност като санирането в изкуство.
Защото в тяхното архитектурно бюро никой не харесва сивотата и монотонността в градските пространства и правят всичко възможно да създадат настроение на хората чрез цветовете на фасадите.
Дори синът им Емил буквално виси по фасадите на жилищните сгради, които се санират по техни проекти, за да направи лично някои от детайлите с двете си ръце.
А родителите му са щастливи от това, че той ги е последвал в своя професионален път и вече сам създава свои успешни проекти. Някои от тях са уникални за страната.
Той стои зад проекта на „соларните дървета“, т.е авангардно решени технологични съоръжения за зареждане на смартфони, таблети и други устройства, оформени визуално като дървета с панели за генериране на слънчева енергия. Така в няколко точки от града хората могат да поседнат, да послушат музика, да сърфират на своите усторойства ,докато ги зареждат.
Някога, преди 30 години двама млади архитекти започват своето приключение като малка семейна фирма, но година след година създават цял екип, в който са представени всички специалности. Имат екип от конструктори, специалисти по електро и ВиК системи, изобщо включили са всички онези хора, които правят възможно изпълнението на всеки проект в срок.
И въпреки изкушенията в нито един момент не разширяват бизнеса си, например с това да затворят цикъла като създадат и свои строително подразделение.
Цели тридесет години, ден след ден те се фокусират само и единствено върху архитектурните проекти.
През това време се появяват и изчезват фирми, но тяхната оцелява. Защото и днес, както и в първия си ден, архитектите Бурулянови имат мечти. И си ги следват.
Така е. Трябва да се мечтае и най-важното е, тази работа да ти е интересна, за да я работиш – споделя своята рецепта за успех архитект Даниела Бурулянова.
А на бюрото и стои поредният нов проект, който ще прогони още една част от градската сивота някъде далеч.
автор: Красимир Калудов
ИНИЦИАТОРИТЕ - вдъхновяващите примери около нас
Коментари
.jpg)
