Забравете за бялото знаме. Не бързайте да го развявате. Този вирус ще си намери майстора и у нас. Заложете някой лев на това…все ще се намери някой букмейкър да приеме залога.
Дори съм сигурен, че е въпрос на време някой от всичките появили се у нас COVID -19 да каже „Ей, ся ми се еб. .амата“
Защото няма да му се получи.
И знаете ли защо мисля така?
Защото срещу тази напаст се изправят герои…Не, нямам предвид тези от телевизионния екран. Или онези от социалните мрежи. Съвсем други са.
Вирусът няма шанс, защото няколко часа след полунощ някой хлебар е станал по тъмно и меси хляб. Защото някой шофьор на камион носи този хляб по магазините. А оправен служител в магазин го подрежда.
Няма да му се отвори парашутът на COVID-19, защото у нас, вярно, може да няма добра здравна система, но има страхотни лекари и всеотдайни медицински сестри, които и сега, докато четете това, спасяват животи с риск за своя.
Защото някой, някъде обработва товари. Товари или разтоварва.
Защото учителите учат децата.
Защото някой поддържа светофарите, за да светят…червено, жълто, зелено…и отново…защото трябва да премине автобусът, колкото и нарядко да са му вече курсовете, но преминава.
Защото някой в този момент се грижи да имаме вода. Някъде работници от ВиК поправят спукан водопровод и се смеят в лицето на епидемията. Други пък поправят електропроводите, за да имаме електричество.
COVID-19 може да е ужасна, чудовищна мутация, но това е един вирус, а срещу него има не един мозък, а много мозъци. Сърца също.
И всички те ще му скроят шапката и няма да го посрещнат с духов оркестър.
Героите са навсякъде около нас. И правят своите малки, незабележими геройства за нас. Постоянно.
Ако можеше да мисли, този „коронавирус“ щеше да си каже „Каква я мислех, каква стана“.
Защото се сещам за Карнобат, където кметът много искал да намери самолет и препарат, за да дезинфекцира града, но нямал нито едното нито другото.
Само, че всеотдайни хора откликнали на неговия зов и осигурили и едното и другото. И Карнобат беше залят с препарат, който пък беше осигурен с помощта на кмета на Велико Търново. Дали ще подейства или не, това е без значение. Има значение само това, че хората започнаха да си подават ръце един на друг.
Но знаете ли защо съм оптимист.
Защото и вчера и днес се раждат деца. Навсякъде.
Заченати преди девет месеца.
И след девет месеца ще се раждат други деца. Сътворени днес.
Защото животът продължава. И нали не сте забравяли, че имаме да плащаме данъци. То, това забравя ли се.
Планирайте…мислете от сега какво ще правите, когато това свърши. Къде ще отидете, какво първо ще направите. На кого ще се обадите…
И нека онзи, който дочака края на епидемията, да вдигне една наздравица за всички, които не развяха никога бялото знаме и не се предадоха.
И си представям как в онази прастара комедия "История на света" някой любопитен репортер пита римските сенатори „Какво да прави вирусът“, а те отговорят „Да го духа, вирусът“
А Кобилкина отстрани възторжено крещи „Ето, на, да си дойдем на думата“
Но понеже дума дупка не прави, да си кажем и нещо за времето, защото настъпи време за прогноза.
Ще бъде слънчево и тихо. В Бургас и в региона ще духа слаб, до умерен вятър от югозапад. В следообедните часове се пригответе за дъжд. Максималните температури ще са около 12-15 градуса.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
