Симеон Тодоров за правилата и импровизациите в туризма в Слънчев бряг

 

Това е историята на човек, който е преминал през различни епохи, през различни политически системи, срещал се е с какви ли не методи, практики, ръководства и през всичките тези години, в които е бил част от туризма, не е изневерил на своите принципи. 

Приятно ми е да ви запозная с поредния гост в нашата рубрика „Инициаторите“ .  

Казва се Симеон Тодоров  и може да разказва с часове, дори с дни за Слънчев бряг, защото неговата история е всъщност неразривно свързана с историята на Слънчев бряг. Надявам се, че ще ви бъде интересно да я проследите.

Защо постоянно използвам думата история ли? Защото става дума за отдавна отминали събития, които са поставили своя отпечатък върху случващото се днес. Или затова, защото ми е беден речникът .

Беше ми направило вече впечатление, че Симеон често публикува в социалните мрежи черно-бели снимки от 60-те, 70-те и 80- те години на Слънчев бряг, а текстовете, които пише под тях, не са изпълнени със сълзлива носталгия. Напротив, по-скоро с уважение, с признание и с някаква набиващо се на очи…познание. Изглеждаше като нещо написано от човек, знаещ две и двеста, врял и кипял, понесъл много удари, но не изгубил себе си.

Хм, какво пък чак толкова хубаво е било в онези времена на българския туризъм – питах се аз и реших да се срещна с него, за да ми разкаже и да сравним „тогава“ със „сега“.

И откъде да започнем тази история?

Ами, колкото и банално да е, нека почнем от „тогава“ .

Защото преди много години  по нищо не личало, че съдбата готви на Симеон дълга и успешна кариера в сферата на туризма. Нищо подобно. По-скоро е трябвало да се готви за строител на пътища.

И ето ни заедно  в началото на тази история, към края на 60-те години, когато намираме Симеон на пътя до ММЦ „Приморско“ като технически ръководител на отсечката „Приморско –Лозенец“. Денем строяли пътя, а вечер любознателния геодезист прескачал до близкия курорт, където кипял живот.

„Това беше уникален младежки курорт за Европа. В него идваха млади хора от много страни. Изключителна база за младежи. Съвсем нормално беше след работен ден аз да отида да се позабавлявам там. Забавлението си беше забавление, но аз търсех тогава контакт с млади българи, които бяха в повечето случаи екскурзоводи. Интересуваше ме какво точно правят те. Понякога ме канеха на техни прояви. Хареса ми начина, по който се случваха нещата, организацията им, това, че говореха чужди езици. Беше ми интересно да видя такива хора. Когато вечер се прибирах в квартирата си в Приморско, попадах на съвсем друга културна среда. Усещах контраст“ – спомня си Симеон за първия си контакт със света на туризма.

Някъде там в него узрява идеята да зареже бъдещата кариера в пътното строителство и да избере съвсем ново поприще.

Започва упорита самоподготовка, учи немски и след година и половина кандидатства в тогавашния Институт по международен туризъм.

И довчерашният строител на пътища учи цели три години „А“ и „Б“ на туристическата индустрия. Учи немски и чешки език. Оказва се, че точно езикът на Ярослав Хашек след време ще го изстреля в съвсем друга орбита.

„Сива е теорията, друже мой, зелено е дървото на живота“ както беше казал Гьоте.  

За теорията през онези времена Симеон не говори  много, но за студентската си практика в началото на 70-те години като екскурзовод си спомня с блеснали очи.

Две поредни години разпределят Симеон за лятна практика в Слънчев бряг, но той отказва, защото го тегли на Юг, към ММЦ „Приморско“ Иска там и това е.

 

И знаете ли каква е най-голямата печалба на Симеон от тези неспирни обиколки с германски и чешки групи из България?

Научава да общува свободно на жив и говорим немски език с германците и на чешки с чехите.

Малко преди да завърши  трима негови преподаватели буквално го притискат в ъгъла, за да му кажат, че ако иска да стане действително част от туризма и да се развива в този сектор, трябва да зареже Приморско и да отиде в Слънчев бряг. Защото истината е там. Бъдещето е там. Изглежда някои хора наистина могат да виждат в бъдещето.

И макар че изпитвал някаква вътрешна съпротива, той приел да отиде в Слънчев бряг. И до ден днешен е благодарен за съвета на своите преподаватели. И на себе си, че ги е послушал.

На 10 май 1974 год. започва работа в Слънчев бряг като екскурзовод с чешки език, защото почти всички от колегите му говорят немски, а чешки почти никой. Оказва се, че е почти единствен. Чешките групи са поверени на него. Получава нещо като малък монопол.

Тогава, а и сега смята, че работата на екскурзовода тотално може да промени човек, стига човек да иска да се промени и да има сетивата за това. 

Вярва, че тази професия ти дава възможност да бъде открита и преодоляна разликата между тебе и хората от другите страни с много внимание и търпение.

Единствената причина, заради която съм бил там, е да направя престоя на хората добър. Да не съжаляват ,че са си дали парите, че са си изгубили времето, че са избрали грешна дестинация, да знаят, че са направили правилния избор – споделя своето символ верую на екскурзовод Симеон.

Сигурно и на вас, както и на мен, ви е направило впечатление това, че групите ВИНАГИ СА ИДВАЛИ. Някой от вас сигурно ще каже, че тя така  и баба знае, че когато туристите са ти в кърпа вързани, а хотелите и ресторанти пълни през лятото, е много лесно и всеки може по този начин, но…не е съвсем така.

„Тогава  всички участваха в този процес. Да, с различен успех, но цялата система ни задължаваше да правим нещата на ниво, да постигаме изискванията на по-висшестоящите инстанции и то на такова ниво, че да няма рекламации. Рекламациите накърняваха имиджа, водеха до парични санкции. Плащаше ги държавата, но се отразяваха  на нашия джоб“ – връща се назад във времето Симеон и посочва като плюс на тогавашната централизирана система планирането и съществуването на правила. Спомня си, че всичко е било анализирано, систематизирано и тествано. Представете си един рецептурник от 700-800 страници, в който е описано всичко, което може да представлява храна. Всичко в този рецептурник се спазвало безпрекословно и резултатът накрая е без съмнения в качеството. 

Започнах да ви разказвам тази история с уговорката, че често ще прескачаме във времето „тогава“ и времето „сега“ и ето ви първият скок със Симеон.

Масовото и безогледно навлизане на …хм…“инвеститори“ в такава сложна сфера като туризма води до това, че днес собственици на скъпи хотели и ресторанти се опитват да впечатлят своите гости от чужбина с френска кухня, италианска кухня, японска кухня, индийска кухня или арабска кухня, например,  вместо да поемат риска да им предложат българска национална кухня. Колкото и да ви изглежда странно,  „тогава“ в миналото това се е случвало, при това с добър резултат.

„В онези времена имаше няколко превъзходни заведения, които предлагаха традиционна българска кухня. Курбан –чорба на Пикника…сринаха го това заведение, за съжаление, а то всяка вечер посрещаше в Слънчев бряг по 800 души. Всяка вечер и то не само от 15 юли до 15 август. Но понеже ме питате за днес…ами, днес няма кой да прави такива ястия. Няма подготвени хора, няма…“ продължава своя разказ Симеон.

Представете си…заведение за хранене с 800 посетители на вечер, които са дошли откъде ли не от картата на света, но похапват български специалитети. И им е вкусно. И им харесва, въпреки че им е непознато. А може би точно затова им е било вкусно.

Но след това отклонение, да се върнем отново към самата история, която започнах да ви разказвам. 

Спомняте си, че моят събеседник е започнал работата си в туризма като екскурзовод с чешки език. Бързо изпъква, защото работи здраво и качествено. Така стига до повишение. Поверяват му ръководството на отдела, който създава и подготвя кадри в Слънчев бряг.

А той приема това повишение като понижение, защото го откъсват от работата му с туристите. Оказва се, че след време това стъпало, макар и административно, ще му помогне да направи крачки по съвсем друг път. Но да не избързваме.

Подготовката беше  на много широка основа. Започваше от Техникума по туризъм в Слънчев бряг, имаше ПУЦ, колкото и подигравателно днес да се отнасят към старите професионално-учебни центрове, които подготвяха точно толкова кадри, колкото са нужни за точно определени позиции – си спомня Симеон и добавя, че „тогава“ е нямало място за никакви импровизации. 

Подготвяли са се точно толкова кадри като бройка, от колкото е имал нужда Слънчев бряг, т.е ако има повече туристи, трябва да има повече готвачи, администратори, екскурзоводи, бармани, сервитьори и пикола, дори. В онези времена, за които днес е задължително да се говори с презрение и с присмех, тогавашните специалисти планирали всичко, до най-малкия детайл.

А за да се изчисли колко сервитьори, готвачи,  администратори са нужни, се е държала постоянна връзка с всички хотели и ресторанти, чиито управители обяснявали от какви хора на какви позиции имат нужда. 

После необходимите кадри се създават в ПУЦ-ове от вещи в занаята специалисти, от хора, които знаят всичко за туризма.

Всичко това става в годините, когато в Слънчев бряг има 111 хотела и 25 000 легла. Днес никой не може да изчисли нито единия нито другия показател.Знае се само, че със сигурност подготвени кадри няма.

Според Симеон  в момента картинката е следната

Ако искате, продължавайте още да се присмивате на ПУЦ-овете, т.е на професионалните учебни центрове, които подготвяли точно определени кадри.

Но нека се върнем отново към презираните днес времена „преди“ в Слънчев бряг и да споменем една много интересна тогавашна практика. Днес изглежда като екзотика, но се оказва ,че прилагането и е осигурявало така необходимите кадри на всички позиции. А кой може да ни разкаже повече детайли от тази …програма, ако не нейният ръководител.

Симеон е откровен и признава, че в групата на избраните понякога попадали  „връзкари“ или хора близки до определен тип служби, но в по-голямата си част селектираните били наистина много добри кадри, които се усъвършенствали и развивали благодарение на тези задгранични специализации.А и по този начин наистина работливите, мотивирани и дисциплинирани работници имали целогодишна, добре платена работа. 

Нищо общо със „сега“ , нали. Нищо общо със сегашните двумесечни или тримесечни ангажименти през лятото и после кой от къде.

И беше най-нормално да попитам моя събеседник защо днес това с професиоалното обучение и „ъпгрейдване“ на кадрите не се прави в Слънчев бряг, а и май изобщо никъде в сферата на туризма

Симеон е готов да се подпише по твърдението си, че ако сравним нивото на компетентност на хората, които са ръководели туризма „преди“ и „сега“, категорично кадрите от онези времена превъзхождат изцяло днешните. Убеден е в това и му е все едно какво ще кажат и в какво ще го обвинят хората.  

И така неусетно достигаме до нещо типично българско. 

Някъде в първите редове на тази история написах, че нейният герой е преминал през различни политически системи и епохи. Също както и българският туризъм.

Днес Симеон вярва, че една от най-големите катастрофи в туристическата сфера в България е настъпила тогава, когато определен кръг от хора с властови ресурс са смесили чистия бизнес с идеологията и с политиката. Иначе казано ,започнали са да преценят кой става или не става по принципа „наши и ваши“.

За да бъда днес всичко това, аз съм минал през всякакви нива. Екскурзовод с чешки език. Началник отдел на всички сектори. Главен специалист по подготовка и квалификация на кадри. После станах сътрудник на генералния директор в Слънчев бряг през 1988 год.  и така до „синята метла“.

Изхвърлят го. Обявяват го за ненужен. Става жертва на типичните за България политически чистки.

Но ако са му отнели възможността да работи, онези с метлата не са му взели знанията и опита. И той започва от нулата.

Не знам доколко ще ви е интересно да ви разказвам онази част от туристическите хроники на Симеон и неговото семейство, посветени на влизането му в частния бизнес. Да, той ми ги сподели, но …в тях няма нищо сензационно. Няма „червени“ куфарчета с милиони , няма помощ от партийни каси или разни други такива бонуси.

Накратко, изхвърленият на улицата туристически кадър скача в дълбокото, а всъщност не е никак дълбоко, защото просто плува в свои води. Увещава жена си, която владее отлично немски и английски език,  да вземе под наем магазин под наем по силата на митичния УКАЗ 56. Започват да продават телевизори в него / някои от тях със счупени крака/  и бизнесът нараства стремглаво.Взимат и втори магазин.

Това е неговото първоначално натрупване на капитала.

Прескачаме няколко години и стигаме до есента на 1996 год., когато  Симеон решава да се включи с двама свои приятели в приватизацията. Тогава вече се предлагал за продажба първият пакет, включващ по негови думи „най-скапаните хотели“

Подписват договор за хотел „Ясен“, малка двуетажна сграда, забита някъде из малка горичка и храсталаци в зона „Изток“ на Слънчев бряг.

С неговите приятели създават едно РМД /работническо-мениджърско дружество/ събират всичко, което притежават, но то не е достатъчно. Затова взимат кредит…

Но това с кредита е доста поучителна история и предполагам, че Симеон няма да има нищо против да ви я разкаже лично.

 

Симеон и приятелите му съдружници успяват. Посрещат първите, вторите и следващите групи. Така до днес.

Питам го дали някога, някой турист е задавал въпрос на рецепцията „Извинявайте, собственикът на хотела от левицата ли е или е от десницата“, а Симеон се залива във смях.

Чист бизнес, никаква политика.

А се оказва, че години след старта му като екскурзовод с чешки език, владеенето на езика на Хашек му носи още успехи.

По-късно успяват да закупят втори хотел и подписват договор, по силата на който им гостуват за своята ваканция гости от чешкото министерство на вътрешните работи. Идват полковници, генерали и министри.

След това се появява още един хотел и…

Гласовете ви чувам как казвате  гневно, по пролетарски „Еее, тия нямат наяждане, бе“

Симеон и двамата му приятели не ламтят за още и още и още. Дивата инвеститорска вакханалия, която се разразява в Слънчев бряг ги отвращава и те разпродават активите си. Отказват да участват в тази лудост.

Превръщат своя първи хотел „Ясен“ в апарт-комплекс, разпродават обособените жилища, запазват само около 50-тина апартамента, които днес управляват като хотелска част. Менажират и останалите недвижими имоти на новите собственици на жилищата, ако те поискат това.

Сега могат просто да се наслаждават на постигнатото и да споделят своя опит, макар че никой от новите инвеститори не ги търси за това.

Той и неговите двама съдружници са изградили пред очите на всички в Слънчев бряг миниатюрен модел на туризъм, обединяващ  в едно най-хубавите хубавите практики от „тогава“ и най-добрите постижения от  „сега“

Да, Симеон не се вглежда единствено в  презастрояването или шума от  днешното време. Признава, че „сега“ хотелската база е много добра и такава като нея е нямало в старите времена, но същевременно е абсолютно убеден, че без добър екип, без отлично подготвени кадри и добро обслужване най-красивия и луксозен хотел е само една празна сграда. 

Споделя ми още подробности за техния модел.

 

И се запазват. От 1996 год до днес той и двамата му приятели са все още съдружници. Винаги заедно,винаги. Във всичко. Нищо не е успяло да ги раздели. И въпреки че е толкова много години в Слънчев бряг, където изкушенията са на всяка крачка, той си е все така влюбен в своята жена и са заедно. Съхранили са брака си. 

Хора от друго време и друг свят.

Питам го дали споделя ентусиазма на днешните туристически експерти и ръководители, които бодро рапортуват за ръст, печалби и увеличаване на времетраенето на сезона, а той напълно сериозно ми отвръща

Ние превърнахме Слънчев бряг в град. Никога вече няма да е като преди. Затова изгубихме тези туристи.

 

Днес бившия геодезист, после екскурзовод и след това хотелиер е успял човек. Но се оказва, че неговото най-голямо богатство са не пари или ценни книжа, а нещо съвсем друго.

Това беше част от историята на Симеон Тодоров…. И на Слънчев бряг.

автор: Красимир Калудов

Снимките от отминалите времена на курортния комплекс са от фотоалбума "50 години Слънчев бряг", в чието създаване са вложени усилията и труда на Лъчезар Германов, Сабина Чанева, фотографите Тодор Чанев, Желязко Катинов и колекционера Стайко Манев