Милен Георгиев за малките истини на големия футбол

ИНИЦИАТОРИТЕ - ВДЪХНОВЯВАЩИТЕ ПРИМЕРИ ОКОЛО НАС

 

Някога през 90-те години.  

На градския стадион в град Средец, известен и някога като Грудово. Едно момче на 16 години излиза на терена в дебюта си за мъжкия отбор на славния в онези времена „Нефтохимик“ Бургас.

 „Шейховете“ играят за Купата на България срещу Беласица Петрич, а стадионът е препълнен. Така както никога повече няма да бъде пълен. В онзи ден животът на момчето е изпълнен с футбол, с надежди и с мечти. То лети по терена.

Години по-късно. 

2018 год. Модерен, широк офис с много светлина. Полупразен кабинет. Без много и излишни мебели. Празен кабинет, така както много рядко е. Началото на работния ден в MONDEAL FOOTBALL AGENCY/

 Лъчезарно усмихнат мъж на около 40 години в спортно облекло и с небрежна брада. Животът му е още изпълнен с футбол, с надежди и с мечти. С опит също. И с история, което е съгласен да сподели с вас. И вече не лети по терена, защото заради работата си вече лети по целия свят.

Бях ви споменал, че в рубриката ни „Инициаторите“ ще ви представяме успели, упорити, целенасочени, благородни, талантливи, позитивни и добри хора. Личности, които са примери за подражание и достойни за уважение с онова, което са направили или правят.

Е, героят в тази история е точно такъв. Днес ще ви срещна с футболния мениджър Милен Георгиев, за когото мечтите  са горивото в неговата ракета носител.

Годината е 2004.

В последните ми години като футболист знаех, че вече приключвам и тогава  започна онзи бум на строителството. Взех парцел, винаги съм мечтал да имам хотел до морето и тръгнах така. Осигурих си някаква независимост, но… – разказва Милен за първите си ходове, с които пробва да инвестира спечеленото от кариерата си на футболист. Но бързо разбира, че строителството не е неговата стихия.

Затова търси начин да превърне уменията си и знанията от професионалния спорт в ценен актив, който да изтъргува на пазара. Предлага на двама свои съотборници да основат мениджърска агенция, само че...

…За добро или за лошо, по една или друга причина трябва да направи всичко сам. И го прави без мрънкане. Така е свикнал. От дете обмисля ходовете си и ги планира. И не се бои да взима рисковани решения.

И нали знаете, че ако един българин обяви, че ще започне да прави нещо, винаги се намират хора, които да го разубедят и да го посъветват да се откаже. Не и в този случаи.

Човек сам избира хората, с които се обгражда и затова около мен хората ми вярват. Аз ги подкрепям и те ме подкрепят. При никой от моите близки не е имало съмнение в моя успех, ако сегашното ми положение може да се приеме като успех – веднага отвръща Милен. И добавя:

Всъщност той не е съвсем сам. Помощта се появява от…чужбина. В годините на пребиваването си в Китай като футболист е създал страхотно приятелство с един хърватски играч, който след приключването на кариерата си става мениджър. Именно той с радост въвежда любознателния и предприемчив Милен в този бизнес.

Той ми беше пример в живота, като човек, като ценности, като семейни отношения, много ми е помагал и изигра най-голяма роля да започна всичко това – говори с благодарност и голямо уважение футболният мениджър за своя хърватски колега и приятел.

 

После се появява и китайски партньор, който му се доверява и останалото…всъщност не останалото, а всичко останало е много работа, много лишения, много труд,  вяра и …търпение. Тази дума ще се появи пак в тази история. Само потърпете.

Идва първата сделка, а тя е свързана с България. Централният нападател Венци Христов се вслушва в съветите на мениджъра Милен Георгиев, сменя клубата си принадлежност от „Черноморец“ Бургас към „Берое“ Стара Загора, а сделката е win win win, т.е всички са доволни. И нещата се случват.

Така до днес след поредица от много успешни сделки в страната и по света, след които Милен с лека болка в гласа споделя.

Предполагам, че всеки един от вас поне с някакви базови познания за футбола би се изкушил да каже „ Е, какво толкова. И аз мога да купувам и продавам футболисти“

Но работата е по-сложна, отколкото можете да си представите. 

Защото според Милен Георгиев футболният мениджър не е само търговец, но и психолог, педагог, покровител, приятел, баща и майка на своя клиент. Едно уточнение.  Става въпрос за добрия футболен мениджър, а не за прекупвачите.

„Винаги съм помагал на младите футболисти, защото вярвам, че футболът се играе със самочувствие. Ако дадеш подкрепа на един млад играч и го накараш да повярва в себе си, можеш да му дадеш крила. Тогава всеки пазар е негов. Вярвам в това“ – разказва Милен Георгиев и прави едно шокиращо признание

 

 

И в своя офис бургаският Джери Макгуайър споделя още

И дава пример с Лука Модрич, който подкрепя изцяло намерението на Реал Мадрид да закупи Матео Ковачич, въпреки че младокът ще му бъде конкурент.

Модрич го направи, защото първо е голям човек. На съвсем друго ниво е – казва убедено моят събеседник и ме кара да положа мъчителни усилия, за да открия подобен пример в някаква сфера у нас. Не ми се получава.

Милен Георгиев честно признава, че е имал шанс да прескочи няколко нива в йерархията на футболния мениджмънт. И шансът му се състои в това, че е започнал да работи на един формиращ се и изграждащ се футболен пазар, какъвто е Китай. Нещо като футболно Елдорадо, в което бургазлията е един от успешните конкистадори. Така се превръща в един от най-разпознаваемите мениджъри в китайския футбол.

Но за да е в крак с времето, с изискванията, с правилата и регулациите на този пазар, виси денонощно в интернет, следи мачове, сделки, резултати, контузии, поява на нови играчи. Или пътува нон стоп със самолет или с автомобил от един континент на друг. Защото трябва да знае какво се случва, а специално в Китай няма гратисни периоди и промените във футболното им първенство се въвеждат от раз, след като са обмисляни дълго време, разбира се.

Споделя, че си е позволил да „открадне“ една успешна практика  от китайските футболни правила, която ще предложи на Българския футболен съюз. А тя е свързана с нашествието на чужденците в българското първенство.

Приложена в родното първенство, китайската практика би довела до следната промяна. На всеки закупен чужденец над определена сума, условно казано 100 единици, разликата веднъж се превежда към клуба продавач и втори път към българската футболната федерация, а генерираните средства се използват за развитие на детско-юношеския футбол?

Да, това оскъпява сделките, но пък гарантира средства за децата и юношите и в някаква степен принуждава клубовете, собствениците и треньорите да разчитат на местни играчи. 

Така всяка покупка на скъп чуждестранен футболист принуждава дадения клуб да плати своя дан за развитието на местния футболен пазар.

Не искаш българин в състава си и взимаш скъп чужденец, тогава плати си на федерацията, а средствата ще отиват за младите български играчи. Интересна идея, нали? Дали ще стане. Един БФС знае.

Милен Георгиев има излъчване на човек, който навсякъде се чувства в свои води. Но дали е така, когато влезе в някоя кантора и агенция, където стоят топ мениджъри, а клиентите им са топ играчи от ранга а Гарет Бейл, например.

Трудна работа, но не забравяйте, че Милен е бивш професионален футболист и то един от малкото мислещи футболисти у нас, както вече сте се убедили.

За разлика от нас в Хърватска имат работещ модел. Моят партньор представлява осем от десетте най-големи таланта на хърватския футбол. Видяхме се в Милано преди дни и го попитах за цената на  един негов играч, набор 2001 год, и той ми каза, че този играч струва сега 15 млн евро. 16-17 годишен футболист от Динамо Загреб!!! 15 млн евро цена. В България и това може да се случи някога, но е много сложен процесът и аз съм се предал – повдига рамене мениджърът и отпива от чашата с минерална вода. Телефонът му звъни, той го поглежда, поглежда към мен и…отхвърля повикването. Еее, как да не се възгордея. Предпочел е разговорът с мен пред това да говори за някоя сделка??? А може би е предпочел вас, читателите…

 

 

Милен посочва липсата на добри примери като една от главните причини за срива на българския футбол. 

Според него ние нямаме играч от калибъра на Стоичков или Бербатов или Стилян Петров, нямаме никой поне да се доближи до тях. 

Затова е шокиран да види, че днес младите футболисти в България се вълнуват най-вече от автомобили и гаджета. На онези, с които работи им казва, че най-важно е търпението.

Търпението е добродетел. Условието за успеха е търпението. Бъди търпелив и ще му дойде времето на всичко – внушава той на своите клиенти, но…

 

Интересно как с такава старомодна аналогова философия един футболен мениджър може да привлича играчи от дигиталното поколение, в което успехът се иска „Сега и тук“. 

Но получавам отговор още преди да задам въпроса си, защото поглеждам в единия край на офиса и виждам няколко огромни табла, изпъстрени със снимки на футболисти на най-различна възраст, от всевъзможни първенства и държави, от всички възможни постове на терена. Значи нещата май наистина се случват.

Милен вижда в какво съм се втренчил и ми обяснява.

 

 

 

 

А неговият начин е ужасно позитивен. При влизане в офиса му ни посрещнаха две момчета и две момичета. Поздравиха се, прегърнаха се със своя шеф, той им подхвърли няколко шеги, работният им ден започна с усмивка. Представяте ли си? Офис, в който се правят сделки с футболисти, иначе казано с активи, които струват от стотици хиляди до милиони евро, но работещите в офиса са усмихнати. Как става това?

Те са тук с мен и искам от тях работата да им носи удоволствие. Затова съм благодарен на Господ, че ми е дал възможност животът ми да е свързан с футбола. Имаше статистика, че много малък процент по света работят не работа, а своето хоби. Да, понякога съм изморен от мачове. Гледам много мачове. Момчетата от офиса също, защото ми е важно трето и четвърто мнение за някой футболист. Дори едното момче е още действащ футболист, но се ориентира към моята сфера. Уча го на всичко, показвам му, той слуша разговорите. Изграждам мрежа от партньори. Да, понякога се караме, крещим си, затваряме си телефоните, но животът е много кратък, за да се продължаваме така и след това. Имал съм партньори, с които съм имал проблеми, но това е…

Как се чувстваш в компанията на големите във футбола? Какво изпитваш, когато застанеш до Гарет Бейл, да речем?

Гарет Бейл? Бях на среща в Лондон с тогавашния спортен директор на Тотнъм Франко Балдини. Бяхме с Александър Александров, който в онзи момент беше пък директор в Ботев Пловдив.

Сигурно при такива срещи трябва да си добър актьор, за да скриеш, че си притеснен. Влизаш при човек, който ръководи отбор от ТОП 20 или ТОП 30. Стиснахме си ръцете за сделка от 5 млн евро. После нашата сделка стана жертва на продажбата на Гарет Бейл в Реал Мадрид. Оказа се, че не е за 100 млн евро, както беше обявено и заради разни счетоводни баланси, Тотнъм не закупи Тошко Неделев.

Та, тогава влезе в залата Гарет Бейл, беше нещо нацупен. Станах, стиснах му ръката и му пожелах успех в Реал Мадрид, а продажбата му още не беше факт. Целият офис утихна и аз се притесних, че нещо съм сгафил, но в следващия момент всички започнаха да се смеят с глас. Отдъхнах си, че моето чувство за хумор не ми е изиграло лоша шега.

В Милано съвсем наскоро прекарах два страхотни дни с Дженаро Гатузо. Той е голям човек. Заради него започнах да се интересувам от Милан. Не съм миланист, но когато видях тренировките, целия процес…Гатузо извика всеки един свой асистент, за да покаже на Ясен Петров всичко. Всеки от тях дойде, извади флашка, показа ,сподели, коментира, помогна…Такова нещо няма у нас. Завладява те, изпълва те. 

Мечтаеш ли да продадеш български играч в отбори от ТОП 10 или ТОП 20?

 

Разказва ми как днес играе в регионалната група за здраве или кой знае за какво.  И понякога казва на някой млад играч „Не прави така“, а той му отвръща „Айде, бе. Гледай си работата“, защото младокът мисли, че знае всичко за футбола. 

Милен Георгиев е потресен

А къде са треньорите в този процес на изграждане на младите футболисти?

Това показва на каква база са подготвени нашите треньори и как са подготвени футболистите. В миналото националният ни отбор се е класирал шест пъти на световно първенство. Не  е никак малко това. А сега? Кажете ми, кога ще се класираме на световно първенство? Много сме далеч. Та, дори Косово ни победи при младежите.

Пробивният футболен мениджър изрежда основните пречки, които блокират развитието на българските треньори.

 

 

Затова предлагам да се събират такси от отборите, които купуват чужденци вместо български играчи. Приходите от тези такси могат да се събират и да се инвестират в спротна инфраструктура, а не да се строят терени по селата, където няма отбори, няма деца и никой не играе и никой не поддържа терените. С тези такси БФС може да събира по 1 млн. лв на година. За пет шест години ще бъдат построени немалко терени в големите футболни центрове. А както е сега. Някой е усвоил едни пари, построени са едни стадиони в безлюдни села, които никой не поддържа и те се рушат.

Милен прихва в смях. Той е човек с изключително чувство за хумор и като нищо би казал точно това, но след секунди отвръща.

За мен беше огромно удоволствие да ви представя в нашата рубрика „ИНИЦИАТОРИТЕ“ футболния мениджър Милен Георгиев и философията, която налага в неговата MONDEAL FOOTBALL AGENCY

Автор: Красимир Калудов