Казват, че един град умира, когато спре да расте. Същото важи и за училищата.
Всички сме виждали това да се случва пред очите ни.
Когато в едно училище престанат да идват нови деца или нови учители, то бавно умира. И затваря врати.
И почти винаги процесът е необратим, а краят неизбежен.
Само че историята, която ви разказвам, не е за край, а за ново начало.
Началото било поставено в деня, когато Дарина Колева Иванова прекрачила прага на бургаското средно училище „Константин Петканов“ , за да поеме управлението му като директор.
В онзи момент едва ли би се намерил букмейкър, който да приеме залог, че западащото от години училище в най-големия бургаски комплекс „Меден рудник“ има шансове да се възроди. Всъщност в близката гибел на това учебно заведение вярвали всички и то сякаш доизживявало последните си дни.
Било занемарено, с демотивирани учители, с родители, голяма част от които били незаангажирани и с ученици, повечето от които нямали желание да учат.
А материалната база…
„По коридорите на приземния етаж се мяркаха мишки сред струпаните повече от 20 години ненужни вещи, а в училищния двор се разхождаха кучета и паркираха автомобили“ – спомня си какво наследство е получила директорката Дарина Колева Иванова.
Казвали и, че няма смисъл да се захваща с тази мисия невъзможна.
Всичко изглеждало толкова безнадеждно, краят толкова близо, че на нея и оставало да направи само едно…
Да се захване за работа по своя си начин. Да поеме риска от провал.
И го направила.
Директорката решила първо да започне с обновяването на …преподавателския състав.
За около две години провела над 300 интервюта с кандидати за учители, за да избере от тях до днес общо 64 души.
И странното е това, че не им обещавала пари, кариера, слава, уважение, а само едно… много работа. Страшно много работа, за да преобразят заедно училището.
Трябвали и луди глави, които обичат учителската професия и са готови да преминат през всичко.
„Лично събеседвах с всеки един кандидат, лично приемах документите на всеки един и в непринуден разговор те ми показваха много от себе си. Подборът беше много тежък и труден. Назначих дори педагози без стаж, най-вече заради човешките им качества“ – споделя директорката своята методика при създаването на работещ екип.
Г-жа Иванова не се уплашила да поеме риск. И колелото лека полека се задвижило.
Младите учители се превърнали по най-бързия и най-труден начин в специалисти.
В момента между тях има такива с по две, че и три висши образования и специализации. Владеят чужди езици.
А най-сложно било различните преподаватели да станат един отбор. Да си подадат ръка около една обща кауза, да си помагат, да споделят и да престанат да се крият един от друг.
Подборът на директорката Иванова се оказал сполучлив.
Доказателствата.
Учителят по изобразително изкуство, например, е роден през 1996 год. и замества колежка, която е в отпуск по майчинство.
Но макар че е много млад, той е бил избран измежду седем кандидати за това място. Сериозен атестат, нали.
Учителят по физическо възпитание е същевременно треньор по футбол и създател на футболна академия, иначе казано доказал е, че има невероятен подход при работа с деца.
Един от преподавателите пък е написал книгата „Как да възпитаме отговорно дете“. С една малка подробност.
Книга на бургаски преподавател за възпитанието на децата се продава в цял свят
Издадена на български език, но и на английски език. Днес този труд се продава в чужбина и от него се мотивират преподаватели по цял свят.
Друга от колежките му пък с възрожденски дух е създател на краеведско проучване на село Росен, също оформено като книга.
Успешен художник с не малко награди и участия в изложби, доказал се учител по изобразително изкуство предава своите знания и умения на учениците.
Моите колеги са изключително активни и много креативни – обрисува накратко своя екип директорката.
Днес преподавателите в училището обучават около 550 деца от първи до десети клас.
Но тъй като всички те, а и директорката им са неспокойни духове, постоянно се захващат с нови и нови предизвикателства.
От миналата година е разкрита професионална паралелка „Графичен дизайн и реклама“. Това е първият такъв клас в Бургас. Добавят и паралелка по „Икономическа информатика“.
В СУ „Константин Петканов“ правят тази крачка, защото следят внимателно статистиките и анализите на пазара на труда, контактуват с бизнеса в региона и предвиждат ,че предстои сериозно търсене точно на такива кадри.
А на всичко отгоре до неотдавна директорката Дарина Колева Иванова е била преподавател по изобразително изкуство и е ръководела една от първите десет специализирани паралелки от този тип в цялата страна.
Ето защо съвсем нормално опитният педагог вижда пресечната точка между изкуството и IT сектора и не пести усилия да предложи това обучение на своите ученици.
Но нали шило в торба не стои, не спира дотук, а търси контакти с фирмите от IT сектора, с БСУ и с Художествената академия.
В други български градове с паралелки „Графичен дизайн и реклама“ и „Икономическа информатика“ разполагат най-елитните училища.
А какво значи елитно училище – повдига рамене г-жа Иванова. Според нея всичко опира до труда и до това един учител да се посвети на своята работа и на своето училище.
Елитно или не, СУ „Константин Петканов“ единствено в Бургас предлага на учениците професионално обучение по „Графичен дизайн и реклама“ от 8 до 12 класа с интензивно изучаване на английски /18 часа седмично/ и на руски език.
И едва ли е случайно, че представители на рускоговорящата общност в града и в региона вече изпращат децата си точно в това училище.
Вече трета година в училището има паралелки по изобразително изкуство и информационни технологии, но онова, което звучи наистина примамливо е „Роботика“ от първи клас.
Да, всичко е на елементарно ниво и под формата на игра, но кой очаква от първокласниците да създават свръхсложни програми. Важното е това, че в СУ „Константин Петканов“ не стоят със скръстени ръце, а се опитват да се изстрелят в бъдещето.
До идването ми тук, учениците почти не участваха в състезания и много рядко в олимпиади. Децата и техните родители не се интересуваха от това – спомня си г-жа Иванова.
Амбициозната директорка сложила край и на тази пасивност.
Днес нейните ученици вече участват в конкурси, състезания и олимпиади, но не заради олимпийския принцип за участието, а за да се опитат да ги спечелят. И ги печелят.
Днес децата от училището, което допреди няколко години било разбито и рухнало, носят униформи и учат в ремонтирани и приветливи кабинети.
Класните стаи са боядисани с доброволен труд.
Навсякъде има бърз интернет , в класните стаи има мултимедии, лаптоти, интерактивни дъски и компютърни панели, а учениците разполагат с четири компютърни зали.
В училищния двор вече не паркират автомобили и не се разхождат кучета.Това е училище, храм на науката и познанието, а не сграда, в която някой идва по задължение и без желание.
Бурените от двора са изскубани, а зелените площи са облагородени, колкото стигат усилията на самите учители и родители. Защото това е най-големият училищен двор в Бургас. Цели 18 декара. Затова и има изготвен проект за реконструкцията и обновяването му. Само да се намерят пари в общинския бюджет.
Всичко вече е различно.
Неслучайно, в началото на пролетта на миналата година, когато заради пандемията училищата затварят, нито един от учениците на „Константин Петканов“ не остава извън учебния процес.
На децата без домашни компютри бил осигурен от училището по един таблет с интернет карта, за да могат да участват в онлайн часовете.
А г-жа Иванова и колегите и са щастливи заради това, че са успели да достигнат по този начин до всяко свое дете.
Но запознатите от близо с новите порядки в училището не са изненадани. Тук наистина всяко дете е важно. Затова съвсем пълноценно се обучават в специализирани кабинети и тридесет деца със специални образователни потребности. За тях се грижат двама психолози, двама ресурсни учители и един логопед от най-добрите в региона.
Да, това е същото онова училище от преди няколко години, с изпочупени врати, висящи кабели от лампите, излющени стени и скъсан балатум в стаите, царящо безредие в часовете и по коридорите…, където имало всичко, но нямало деца.
Днес СУ „Константин Петканов“ обучава своите ученици на едносменен режим в условия, които карат учениците да се чувстват удобно и сигурно.
На 4 февруари отвориха вратите за големите ученици след отпадането на ограниченията заради епидемията.
Защото отдавна организацията на учебния процес е такава, че часовете на първите класове, гимназията и прогимназията не се засичат, а дори междучасията на класовете от различните възрасти са по различно време. Така децата са по коридорите, във физкултурния салон и в училищния стол без да се стига до стълпотворение.
На 18 февруари в училището очакват гости от Франция. Французите ще дойдат на място, за да се запознаят с българския образователен модел.
Сигурно има какво да видят в това възродено бургаско училище, което няма никакви претенции да се нарече елитно.
Но какво значи елитно училище.
Важното е това, че тук децата са се завърнали, а учителите са страшно мотивирани и си обичат работата.
А това просто няма как да не доведе до хубави резултати.
Затова и фирми от града и региона вече спонсорират учебното заведение.
Защото виждат, че тук нещата се случват.
Виждат, че СУ „Константин Петканов“ се преобразява пред очите на всички.
Но нали с това започнахме.
Това е история не за края на едно бургаско училище, а за неговото ново начало.
За възраждането на средно училище „Константин Петканов“ в най-големия бургаски комплекс „Меден рудник“.
Това училище няма да затвори врати. И ще става все по-хубаво.
автор: Красимир Калудов
P.S А защо един от преподавателите от училището вижда в проблемите скрити възможности, можете да прочетете ТУК
