Явор Русинов: Проблемите пред нас са всъщност допълнителни възможности

Явор Русинов е автор на книгата „Вечните принципи зад успешното дете”. Заради полезните съвети и достъпния език за кратко време творбата привлича вниманието на родители и преподаватели. Трудът е преведен на английски език и се разпространява в различни страни по света. До момента са продадени над 8 000 екземпляра.

 Към днешна дата книгата е включена в препоръчителната литература за студентите от  университет „Проф. д-р Асен Златаров”. Рецензии за нея пишат доц. Красен Станчев – член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и преподавател в Софийския университет , Стоян Панчев – председател на Българското либертарианско общество, както и доц. д-р Елена Петкова – преподавател в университет "Проф. д-р Асен Златаров". Своята изключително висока оценка дава и физикът Теодосий Теодосиев.

Цял живот Явор Русинов се е занимавал с бизнес, като дейността му е била в най-различни сфери. Покрай работата си като мениджър е пътувал на много места по света. Миналата година той се обръща към директора на СУ „Константин Петканов” в Бургас  Даринка Иванова с предложение да води курсове за социални умения в училището. Заниманията се оказват изключително интересни не само за децата от 6 до 12 клас, но и за техните родители. Курсовете за съжаление не продължават дълго, тъй като заради пандемията от коронавирус обучението става онлайн. Но Явор Русинов остава в екипа на училището като преподавател по английски език и се превръща в един от най-обичаните учители там.

-Какво може да накара един баща да напише книга със съвети за възпитанието на децата?
- Всичко стана покрай раждането на първия ми син. Нямах намерение да пиша книга. Но когато се роди детето ми, като всички родители започнах да си задавам въпроса: Кои са всички онези фактори, които правят един човек успешен? Всички сме били свидетели как хора, които не са били силни ученици, се превръщат в успешни личности и стават двигатели в обществото. Наблюдава се и обратният пример – как отличници, в крайна сметка започват да работят за онези, които не са били първенци в училище. Затова тръгнах да търся отговора на този въпрос – Какво прави човек успешен? Далеч съм от мисълта, че успешният човек задължително трябва да има много пари. Не успях да намеря стегната информация, която да ми даде цялостен мироглед върху нещата, затова започнах да търся, да събирам и да анализирам все повече. Т.е. книгата се появи покрай децата ми.

- Колко време Ви отне да съберете и систематизирате цялата информация.  
- Целият процес ми отне години. След като събрах информацията, осъзнах, че доста от принципите, които са вътре, ако започнат да се прилагат без моралната страна на нещата, могат да станат страшно оръжие в ръцете на хората. Затова се опитах да дам пълен мироглед, а не да засегна само социалните умения. Всъщност социалните умения са далеч по-практични. Под „социални умения” имам предвид това как да продаваш, как да преговаряш.

- Книгата Ви е издадена на български и на английски език. Как и къде се разпространява и имате ли обратна връзка от читателите?
- Тя е качена в „Амазон”, така че до нея има достъп от целия свят. Имам обратна връзка от българи, от американци и англичани. Реакциите са много добри. С мен дори се свързаха американци, които искат да я преведат на азербайджански език, тъй като работят там. Радвам се, че обратната връзка е много силна и отзвукът е наистина голям. Постоянно получавам съобщения и в социалните мрежи, и по телефона. Обади ми се една жена, която е режисьор, за да ми съобщи, че е направила два клипа  за популяризиране на книгата, без да съм я молил за това. С мен се свърза и психолог, който ми каза, че много от нещата в книгата може да ги използва в практиката си.

-Как бихте определил творбата си? Може ли да се каже, че тя е наръчник за родители и за учители?
- В началото бях таргетирал родителите, защото в книгата са описани неща, които аз лично съм изживял. Мога да кажа, че тя е предимно за родители, но в същото време може да е полезна на всеки млад човек. Много хора написаха рецензии за нея. Една от тях е на Стоян Панчев, който е председател на Българското либертарианско общество. Той е завършил там, където са икономистите на Маргарет Тачър, а в момента е преподавател в Софийския университет. Когато прочете книгата, ми каза: „Ако аз бях прочел тази книга преди 20 години, животът ми нямаше да е същият”. Така че това не е наръчник само за родители, тя е за всеки млад човек… а и не само за младите.

- За тези, които все още не са имали възможност да разлистят книгата Ви, нека обясним накратко какво всъщност съдържа тя?
- Книгата съдържа принципи. Това беше основната идея за нейното написване. Ние живеем в свят, който е изключително динамичен. Свидетели сме на това как професии, които преди време са били актуални, днес вече не съществуват. Сигурен съм, че след време още много професии ще изчезнат. В един момент образованието, такова каквото е в настоящата му форма, се оказва безполезно, защото то не може да подготви детето за реалния живот. Затова книгата има за цел да посочи кои са онези принципи, които остават непроменени, без значение какво ще е нашето „утре”. Нашата гледна точка за времето,например, е изключително важна. Засегнат е въпросът за отговорността и бягството от отговорност, за упоритостта. Цялата книга е насочена към това да научи как правилно да се интерпретират обстоятелствата по различен начин. Обикновено хората, като се сблъскат с проблеми, приемат това като наказание. Някои се стресират и не правят нищо.

- А какво са проблемите? Как според Вас трябва да се справяме с тях?
- Те всъщност са възможности. Самата книга е написана покрай проблем. Нямайки откъде да намеря информация, аз тръгнах да я търся сам и така стигнах до написването. Ако този „проблем” беше изначално разрешен, нямаше нищо да се случи откъм моя гледна точка. Книгата е пълна с много реални ситуации, примерите в нея са практически.  Целта е да се смени мирогледа и гледната точка на човек.

- Вие сте преподавател, какво е личното Ви мнение за сегашната образователна система в България. Какво според Вас трябва да се промени, къде са „пробойните”?
- Може би най-голямата „пробойна” е липсата на смисъл в децата. Те не знаят защо ходят на училище. Това е най-големият проблем на образователната ни система. Този проблем се предава по-късно и когато човек порасне – той дори не знае за какво живее, няма смисъл. Тази липса на смисъл буквално унищожава и децата, и възрастните. Би било от голяма полза ако образованието започне да бъде малко по холистично, по-цялостно. Ще се изразя метафорично – в момента ние от „дърветата не можем да видим гората”. Светът около нас, и образованието в частност, е силно фрагментиран. Децата не могат да намерят каква е връзката между физиката и английският език, например. Не умеем сякаш да погледнем отвисоко „цялата картина”, така както е било в древността. Тогава образованието не е имало за цел да предава информация. То е било насочено към това човек, получавайки информацията, да може да промени живота си. В момента тази идея е изоставена. Сега ние трупаме информация, която няма да ни потрябва в живота. Затова смятам, че ако на децата първо им се даде голямата картина, ако се вкарат социалните умения в самото образование, би било от голяма полза. Всеки един предмет в училище може да им покаже връзката с реалния живот. Тогава те ще придобият смисъл, ще разберат защо трябва да ходят на училище. Никъде не се преподава как човек може да излезе от дадена ситуация… как да се съвземем бързо, ако ни се е случило нещо неприятно. Затова смятам, че в образованието трябва да се добавят и социалните умения.

- Ако трябва да дадете няколко кратки съвета към родителите, какви биха били те?
- Голяма част от родителите (не всички, разбира се) са попаднали в мита на академичните знания. Пращайки детето в добро училище, те вярват, че му осигуряват живота. Книгата не е срещу академичните знания, напротив. Но мога да дам следния пример: ако имаме една пирамида, изобразяваща развитието и формирането на личността, академичните знания са най-малкият фактор, който би ни придвижил напред в живота. Вторият фактор, който мисля, че е по-голям (именно на него се съсредоточава книгата), са социалните умения. Нека вземем за пример един добър лекар. Ако има академични знания, той ще стане медик. Но ако притежава и социални умения и предприемчивост, той ще може да създаде своя клиника. Третият фактор, на който книгата също обръща внимание, е ценностната система. Защото няма значение колко си умен, какво си завършил, какви качества имаш, ако в крайна сметка нямаш ценностна система. Затова в книгата исках да вложа и този фактор.  

- Много родители се опитват да предпазят детето си от провала. Толкова ли е страшно ако човек се провали?
- Цялата система е построена така, че тя наказва провала. Т.е. ако ти не си научиш урока, получаваш двойка и това е много лошо. Възпитавайки детето с идеята, че провалът е опасен, то израства с идеята, че ако направи грешка, ще бъде наказано. Така много хора влизат в живота с идеята, че трябва да са пасивни, за да не грешат. Не учим децата си да търсят обратната връзка и да извличат положителното, поуката от провала. Много по-полезно би било ако възпитаме у децата мисленето, че щом едно нещо не работи и е довело до провал, трябва да се потърси друг начин, който да работи. Това, че си се провалил, не е край, не е трагедия. Абсолютно фалшив модел е родителите да възпитават детето си така, че да го насочват направо към успеха, без да е преминало преди това през провала, през трудността. Това е мит и не работи. Всъщност задължителното достигане до успеха минава през провала. Колкото повече родителите учат децата си да бягат от провала, те всъщност ги учат никога да не успеят в живота. Колкото по-бързо обаче накараш детето да се провали и да мине през него, толкова по-бързо то ще стигне до успеха. Това уча и моите ученици. Колкото по-бързо минем през грешните отговори и ги коригираме, толкова по-бързо ще стигнем до верните. Това се отнася и за реалния живот. Много хора не искат да създават семейства, защото се страхуват, че ще се провалят или защото се плашат от отговорността, която трябва да поемат. И ако все пак се решат на това, при първата трудност, която изскочи на пътя им, те се отказват, защото не знаят как да се справят. Истински важното е колко бързо ще се възстановим след падането, след трудността, след предизвикателството.

Автор: Марина Костова

 

 

Коментари