Сетих се за една от футболните звезди на "Борусия" Дортмунд. Марко Ройс. Бяха го хванали да шофира някъде из Германия без книжка. Конфискуваха колата му и му наложиха глоба, съизмерима с доходите му. В резултат на това санкцията му беше нещо от порядъка на 540 000 евро или точно 90 негови надници. Е, ще кажете, че той е милионер, но глобата си я бива, нали. И милионер да си, ще те заболи. Да не говорим за посланието към обикновените хора, които си казват „Уха, глобиха Марко Ройс!!!“
Е, те и един наш състезател по някакво пързаляне го глобиха, но…
Думата ми е за строгостта на закона.
Сетих се за член на кралското семейство в Испания. Инфантата Кристина и нейният съпруг Иняки бяха попилени от тамошния съд.
В Италия пък съдиха премиера си Силвио Берлускони.
В Германия един управник беше разобличен, че е преписал дипломната си работа, но представил преписаното като свое и обществото толкова се възмути, че преписвачът подаде оставка.
Ангел от Канада ми беше казал. "У нас законите не са по-строги или по-лоши от тези в България. У нас, в Канада човек се плаши не от самите закони, а от неизбежността на прилагането им" Иначе казано, няма чадър, няма наш човек, няма привилегии. Законът се стоварва върху всеки с цялата си строгост.
Споменавам Германия, Испания, Италия и Канада и си мисля, че там хората изглежда вярват в законите си и в онези, които ги прилагат.
Признавам си. Потресе ме смъртта на Милен Цветков.
Но ще ви призная, че след катастрофата още по-силно ме потресоха призивите за линчуване на шофьора, който отне живота му. Призивите из социалните мрежи и във форумите на медиите бяха…“зъб за зъб, око за око“ в най-невинния им вариант. Настръхвам от ужас като си спомня какво искаха да му се случи на младежа със следи от наркотици в кръвта.
Тази сутрин обсъждахме с колежката Марина катастрофата в столицата и реакциите, които я последваха.
Тя ми каза, че според нея у нас хората вече не вярват в правосъдието и затова са станали толкова ожесточени и гневни.
Много си мислих върху думите и. Права е.
Ако вярвахме в законите и правосъдието, щяхме просто да изчакаме неизбежното наказание за 22 год. шофьор, който не спря на „червен“ светофар. За да си получи неизбежното наказание, както в Канада, да речем. Или в Германия.
Но ние май сме загубили вярата си.
Сещам се за романа „Тъмната кула“ на Стивън Кинг. Там главният герой Роланд казваше на някакви самозабравили се хора „Ти си забравил лицето на баща си“…т.е забравил си кой си, забравил си човешкото в себе си.
Мисля си, че ако сме толкова озверели и искаме да вземем правосъдието в своите ръце, за да въздаваме сами справедливост…ако сме стигнали дотам, че да искаме лично да изпълняваме смъртни присъди по улиците...може би е време да си признаем, че сме в състояние на пълен разпад като държава. И като хора. Разпаднали сме се на омраза , ярост, гняв и жестокост. И те се плискат из цялата държава.
Кой бяха най-четените, гледани и слушани новини вчера? Тези за гадните софиянци, които напуснали столицата, тази за Милен Цветков и тази за една жена, която отне живота си в Бургас. А коментарите под тях? Вдъхновяващи ли бяха? Бяха ли изпълнени с надежда?
Жена ми пък сподели, че за нея най-плашещото е това, че огромен брой хора смятат, че журналистът не е загинал в случайна катастрофа, а че е бил убит, за да замлъкне завинаги. Грамадна теория на конспирацията, но в основата и стои пак липсата на вяра в закона.
На фона на всичко това изглеждаше абсурдно как един пишман вярващ произнесе нелепо великденско послание от двора си, турнал икона под мишница и накрая духна свещта. Каква символика, а?
Притча за добрия владетел и лошия, неблагодарен народ
Журналистът Милен Цветков изобличаваше години наред най-вече примерите на беззаконие и онези хора, които демонстрираха, че са над законите.
Вероятно е мечтаел да живее в България, в която законът е еднакъв за всички.
Не го познавах и няма как да знам това, но сигурно е виждал в мечтите си такава България. Затова и беше винаги усмихнат.
А може пък да се е усмихвал постоянно, просто защото е бил добър и слънчев човек.
Но вече го няма.
Един усмихнат човек по-малко. Докато смръщените, злобните, жестоките и агресивните са постоянна величина. Остана ни да се надяваме на един инструмент.
А Законът нека заповяда и да въздаде справедливост всекиму. Законът, а не законът на улицата.
Ха, то, докато се усетя и станало време за прогноза.
Ще бъде облачно, по-хладно от вчера, но все така социално изолирано. дори няма да ви изписвам колко ще са градусите навън, защото вие така или наче ще си стоите вътре...по домовете си.
Нека е хубав денят ви. Пазете се. Пазете и другите. Дано Господ ни опази от нас самите.
И ми простете, ако съм ви разгневил с това писание.
автор: Красимир Калудов
P.S Картината "Свети Николай помилва трима невинни" е на руския художник Иля Репин
Коментари
