Имало едно време едно царство, господарство. Владетелят му много обичал да обхожда владенията си.
И понеже бил пестелив, не наемал глашатаи, да го хвалят, а сам се хвалел. От цялото си сърце и душа говорел само с хубаво за себе си. Много обичал да говори хубаво за себе си и да разказва как владетели от други царства и господарства, през девет земи та чак в десетата, му пращат сутрин и вечер по един пощенски гълъб, на чието краче било завързано листче, а на листчето пишело „Кажи, как го правиш тъй прекрасно, че и аз да пробвам“.
Но той скромно мълчал, защото му идело отвътре да управлява добре. Родил се бил научен.
По време на обиколките си винаги разказвал притчи на хората, които срещал.
Само да види жетварка да пее нейде в полето, слизал от каляската и хуквал към нея, а зад гърба му припкала и преплитала нозе придворната художничка, за да увековечи на картина случката и да я разпрати на хората из царството, придружена с кратък текст „Добрият владетел прави добро на неизвестен овчар“ или „Добрият владетел прави добро на неизвестен тракторист“.
Такива били картините. Изпълнени с доброто Му.
Владетелят намирал добра дума за всеки, т.е на всеки обяснявал „Ето, ти живееш добре и по-добре ще живееш, птичките пеят, реките текат, слънцето изгрява, водата е мокра, огънят е горещ. Кога е било това, кога е било по-добре, а?“
Пък после заставал до шашардисания човечец и придворната художничка набързо рисувала една картина.
И така се срещал с кой ли не, къде ли не.
Добрият владетел много обичал приказките, защото те винаги имали добър край. А в неговите приказки задължително добрият герой бил той.
Най-любимата му приказка обаче, която разказвал неуморно била онази за късата клечка, в която се разказвало за един много добър и много умен владетел, който бил наказан от съдбата да управлява едни много лоши и много глупави хора.
Вярвал, че е така, защото колкото повече обяснявал на хората, че прави добро за тях, толкова повече те мълчали и видимо не му вярвали, гадовете им гадни.
Така един ден малко се поядосал на таз черна неблагодарност и както самотно пътувал из владенията си / защото на хората по някаква причина било забранено да пътуват и затуй по пътищата бил само той с каляската си/ , зърнал един рибар.
Отишъл до него владетелят, пък седнал и го заговорил.
Казал му, тъй дружески“ Как си, дядо“ пък после започнал да му разказва любимата си приказка
„Ето, ти живееш добре и по-добре ще живееш, птичките пеят, реките текат, слънцето изгрява, водата е мокра, огънят е горещ. Кога е било това, кога е било по-добре, а?“
А старецът го изгледал някак странно, свалил си маската, защото поради някаква причина бил с маска и му отвърнал
„Ама това не е от сега или от онзи ден, винаги е било тъй. Птичките пеят, реките текат, слънцето изгрява, водата е мокра, огънят е горещ, откакто се помня. Само че нито птиците, нито реката, нито слънцето, нито водата, нито огънят се хвалят с това, което правят. Просто го правят, защото това им е работата. А ти кой си, млади човече, по каква работа си по нашия край. Пък и защо маската ти е малка и тъй лошо ти притиска ушите, да ти изплета една, а?“
Владетелят малко се сепнал, нервно затегнал колана си и след кратко колебание отвърнал…“ами, аз съм момче от село, едно време ядях филии с хляб и мас или хляб с червен пипер и сол“, зер искал да каже „И аз съм като теб“.
Пък рибарят казал „Тъй ли, ял си филии с мас!!! Брей, че ти си бил много зле, бе момче. Дори аз не съм ял такава гадост. Ако и сега си толкова зле, ела на работа при мен“
И после почнал с възторг да разправя скаква огрооооооомнааааа риба бил уловил вчера, колко мнооооооогооооо месо имала и поне пет килограма хайвер.
Владетелят слушал и си казал „Мама му стара, да му се не види, тоя стар рибар лъже повече и от мен. Едва го изтрайвам. Вместо да чуе мен, аз трябва да слушам него, ама, ха. Затуй ли съм дошъл!!!“
И така бързо, бързо си заминал…,за да разказва на други хора из владенията колко добре са те и колко зле е бил той едно време. А художничката този път не нарисувала картината "Добрият владетел прави добро на неизвестен рибар"
Каква е поуката ли?
Хм…може би тази, че почне ли някой от сутрин до вечер да ти разправя колко, ама колко страшно много добре живееш, почне ли да ти разправя как се претрепва от работа заради твоето лично добро, готви се за време, когато няма да живееш добре. Негова милост или е хвърлил очи на имота ти или си няма работа и ти губи времето с празни приказки.
Защото когато слънцето изгрява, то не се хвали на никого нали? Просто си върши работата.
А когато един владетел постоянно хвали сам себе си колко добрини е сторил на хората си, туй ще рече, че самият той не е сигурен в това.
Ха, ама то от много приказки, станало време за прогноза.
Днес ще е тихо, топло, изолирано и социално дистанцирано. Към края на деня може да има и немногократък брифинг с участието на едни хора ,които денонощно правят добрини за нас и се сърдят, че не ги оценяваме. Ще има и доволни и недоволни. В Бургас и региона максималните температури ще достигнат около 23 градуса. Нека е хубав денят ви
автор: Красимир Калудов
Коментари
