В Отечество любезно, как хубаво си ти отново се вихри предизборен алъш вериш.
Избиратели стоят на предизборния назар и си продават гласовете. А тарикати на изборни длъжности щъкат край сергиите и купуват.
Глас народен, глас Божи...без ДДС.
Недей дочаква и зори, върви гласа си размени. Като няма прокопсия, скачай в тази търговия.
Продавачите носят етикети на реверите си. С цената на гласа си.
Мяркат се и посредници. Демек брокери на гласове. Те правят сделките и пушек се вдига. Или димна завеса. Всичко става зад завеса пред всяка сергия.
Най-интересно е това, че парите, с които се купуват гласовете, излизат от джобовете на онези, които си продават гласовете.
Звучи сложно и ненормално, но е така.
Продавачът все в някакъв момент след сделката осъзнава, че е продал не гласа си, а бъдещето си, но късно е либе за китка, мандалото хлопна.
Октомврийската търговия върви с пълна сила. Прилича на борса. Ни стокова, ни фондова. Борса на абсурда.
Хората продават заедно с гласа си четири години от живота си. Поне сделката е за толкова.
Един глас на тази борса е ценен актив и вече струва 150, 200, 500 лева, дори кубик дърва или дори направо опрощаване на лихвите на заем. Или сделката е по правилото „ти на мене, аз на тебе“.
Продадено!!! Продадена невеста.
Абе, бягай оттук с тия невести, бе...Булките са на пазара в Димитровград. Тук е пазар за гласове.
На предизборния пазар има купувачи, продавачи и посредници. Само държавата я няма.
Държавата е като „Спи ли Бог, не види ли“ и като „Когато котаракът спи, мишките лудуват“
Мазен социален антрополог обяснява важно, че в държава, в която се продават белите манастири заедно с черните калугерки, продажбата на гласове е нещо тъй просто и логично. Дори разсъждава върху възможността за законодателна инициатива, чрез която продажбата на гласове да се легализира...заедно с марихуаната и с проституцията...
Защото общото между тях е толкова много.
Остават броени дни до момента, когато всички купувачи ще си премерят купените гласове и ще се чуе мъдрото „Кой купувал, купувал. Кака се ожени“
Но дотогава купувачите пазаруват, продавачите продават гласовете си, а брокерите търгуват.
Купуват се и се продават не гласове, а четири години от живота на хората.
Тук са всички. Купувачи, продавачи и брокери. Само държавата я няма.
Продават се мамо бели манастири, белите манастири, мила мамо, с черните калугерки. И май държавата и тя е за продан, пази Боже.
Коментари