Нали знаете за онази приказка от 1001 нощ, в която се разказва за халифа Харун Ал Рашид, който имал странния навик да се преоблича в дрехи на бедняк, пък после тръгвал из пазарите и улиците на Багдад, където си говорел с обикновените хора. И те, понеже не го разпознавали, му споделяли как живеят, какво ги измъчва, какво мислят за управлението на държавата и прочие такива важни за халифа данни.
Иначе казано, това бил някакъв средновековен вариант на „Шеф под прикритие“, но в това риалити шоу управникът се маскирал умело, а не със стряскащи перуки, от които хората да получат нощно напикаване…
Ако позволите едно отклонение, не знам как ви се отрази на вас, но на мен последната серия на „Шеф под прикритие“, развиваща се във фитнес зала, ми причини внезапен пристъп на паническо разстройство. И на кратко стомашно-чревно разстройство. Преоблеченият шеф под прикритие беше ужасна гротеска.
Но да се върнем към халифа. Не, не към халифът щърк. Това е друга приказка. Да се върнем към разходките на Харун Ал Рашид, който за голямо неудоволствие на тогавашните социологически агенции и за голям яд на везирите сам си провеждал социологическите проучвания и спестявал на хазната си разходи за обществени поръчки в тази сфера. Демек, получавал информация от извора.
Мда, аналогичен случай в наше село. Местният Харун Ал Рашид много обича сам да си прави социологията и да се среща с хора, пък после да обявява наученото от тези разговори…ъъъхм…които не са разговори, по-скоро са монолози, дори проповеди и похвални слова. Ми тъй де. То, човек сам ако не се похвали, кой ще го направи.
Ако се доверим на Шехерезада, ще установим, че в нейните истории има една важна особеност в тези разходки на халифа Харун Ал Рашид. Човекът влизал в ролята на „Шеф под прикритие“, но изслушвал поданиците си внимателно. А те му разказвали всичко, защото го приемали като един от тях.
В родния вариант на приказката владетелят дори не се крие, че е той самият. Отива при представителите на гражданството и селячеството с целия блясък на своята власт и провежда с тях лек, игрив разговор от типа на…
„Как си, хабиби, спиш ли добре? Хранят ли те? Работиш ли? Плащат ли те? /като под ТЕ има предвид чорбаджиите на работниците, който на върволица вървят зад него и се усмихват странно/
И средностатистическото хабиби поглежда нервно, пък отвръща, че казано честно всичко му е наред, тъй че спокойно си гледа напред.
Бизнесът като орташкото магаре и други езикови промени насред епидемията
Тогаз местният Харун Ал Рашид плесва с ръце и започва да споделя с гражданството и селячеството някои свои ценни наблюдения върху живота му на това гражданство и селячество.
Тънката разлика между приказката на Шехерезада и приказката на родния халиф е това, че в едната халифът слуша какво му говорят хората, а в другата хората слушат какво им говори халифът. В първата приказка за Харун Ал Рашид е важно какво говорят и чувстват поданиците му, а във втората съвременният Харун Ал Рашид слуша везирите си и социолозите си.
Но пак се връщаме в локалния вариант на „Приказки от три мандата“
Отворил е стъклото на каляската си Харун Ал Рашид и обяснява на гражданството и селячеството колко хубаво живее. Това е важното. Халифът обяснява на хората, че те живеят добре и те мълчат онемели, друг път не видели, тъй да ги лъжат с таквиз лъжи дебели.
Говори им и им казва „А онези, от Ал Лев Ицата, те какво направиха. Ето, път ви построих, стадион за надбягване с камили ще ви направя, а те от Ал Лев Ицата какво ви направиха, а ? И онзи Ал Рум Ен какво ви направи, какво ви даде? И ще ви казват, че асфалтът не се яде, а?“
И пак ги пита, разпитва, а те хабибитата клатят глави като ония кукли кученца, които поставяха под задното стъкло на автомобилите и те клатеха глави по време на цялото пътуване. Клатят глави и се ужасяват от деня, когато ще бъдат накарани да почнат да го ядат най-после тоя пусти асфалт, за да им стане ясно на ония гадове Ал Лев Ицата и А Рум Ен, че нищо не им е ясно.
Най-тъжното е това, че в родният вариант Харун Ал Рашид нищо не може да научи от хабибитата, защото той говори на тях, а не те на него. Де, да можеше да тръгне сам съмичък по улиците и да си поприказва с хората и да ги изслуша внимателно.
Тогава можеше да чуе други истории. Други социологии.
Героите около нас в дните на извънредно положение
Но и неговата не е лесна. На халифа. Царедворците около него не спират ден и нощ да му обясняват колко е велик. И от това шумово замърсяване край себе си, не може да чуе хората по улиците.
Само едно знам. Че ако Шехерезада беше разказала на злия султан Шахриар нашенския вариант на приказката за Харун Ал Рашид, на сутринта злият Шахриар щеше да и оскубе косите. Най-малко.
Ха, ама, то от много разтягане на масали /приказки демек/ станало време за прогноза.
Днес ще е облачно, ветровито и на отделни места ще превалява дъжд. Максималните температури ще достигнат до 9 градуса.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
