Преди дни Георги Султанов от Центъра за изкуства „Артем“ ме попита дали искам да направя интервю с японската оперна певица Нобору Аомори, която е и същевременно професор, преподавател по оперно пеене в Рим. Каза ми, че световноизвестната ……пристига в Бургас, за да проведе майсторски клас със свои студенти…И аз възторжено казах „Да, искам, да, страхотно ще бъде да разкажа такава интересна история на нашите читатели“. Но когато влязох в залата, когато седнах до излъчващата спокойствие и мекота професорка, изпаднах в нещо като вцепенение.
И първият въпрос, който ми хрумна беше
Как започна тази история, в която едно момиче от Япония стига до оперната сцена в Италия и до върховете на оперното изкуство?
Бях в средното училище, по-точно бях в горните класове и тогава започнах да се занимавам с пеене и с музика. После постъпих в Консерваторията в Токио. Нямам обяснение защо, но винаги съм била силно привлечена от Европа, може би защото съм я свързвала с операта.
Това ли беше вашата мечта? Да стигнете до сцената в Европа?
В последната година в Консерваторията пристигна италианският диригент Франко Ферари , за да преподава в Токио. Пеех с него и веднъж той ме попита „защо не подготвиш някаква ария „белканто“, а аз дори не знаех какво означава „белканто“ и попитах какво е това. А сеньор Ферари ми обясни, че това е италианско пеене, свързано с речта, с думите, със самото слово, с драматургията и с всичко. Тогава подготвих ария от „Пуритани“, а след това маестро Ферари ми каза, че имам много красив глас. После ме запита дали не бих продължила своето обучение в Италия. Моите родители обаче се уплашиха и на свой ред попитаха колко години ще трябва да бъда в Италия, защото не искаха да ме пускат само на хиляди километри от Япония. А сеньор Ферари отговори, че ще се уча при него три години. Тогава родителите ми разрешиха, аз отидох само за три години и останах в Италия тридесет години.
Коя беше първата ви роля на европейска сцена?
В „Ил джорно ди ренио“ / „Крал за един ден“/ на Джузепе Верди. Нашият преподавател реши да организира такава продукция за студентите. Беше истински спектакъл с оркестър, с костюми…Това беше първата ми роля в Италия, под формата на учебна продукция, но все пак спектакъл. Така започна всичко. И може би затова Верди е моят любим композитор. Но в началото беше белкантовото пеене.
Ако Верди е вашият любим композитор, коя световна оперна сцена е мястото, където се чувствате най-добре?
Най-добре? На сцената в Залцбург с операта „Трубадур“. Това съм съхранила в сърцето си.
В какъв етап от кариерата си решихте да започнете да преподавател?
Моят първи професор, учител по пеене, с който се обучавах 25 години, ми обясняваше през цялото време от чисто медицинска гледна точка, от физиологическа гледна точка как функционира гласът. Имах късметът да имам преподавател, който пречупваше пеенето през призмата на науката. Той ми казваше в нашите многобройни разговори, че всъщност няма красив или лош глас. Той смяташе, че всички гласове сами по себе си са красиви. Но какъв звук излиза, това вече зависи изцяло от техниката и позицията на ларинкса и от това как се подава въздуха, как действа цялата палитра от инструменти, с които функционира човешкият глас и възпроизвежда всички звуци. Много години работих с професора и на по-късен етап от кариерата ми, вече започнах да се питам защо щом имам тези знания и умения да не започна да ги споделям, да ги преподавам на млади хора и не само на млади. Аз съм убедена, че благодарение на правилната техника гласът може да се съхрани силен и свеж през целия живот на певеца.
Понеже постоянно споменаваме Италия, позволете ми да припомня написаното от италианския писател Умберто Еко, според който изобразителното изкуство и литературата са на по-високо ниво от музиката. Вие бихте ли приела това подреждане или ще го оспорите? Може ли според вас човешкият глас в музиката да „рисува“ образи и да разказва истории не по-зле от рисуването и литературата?
О, не бих могла да коментирам Умберто Еко.
Когато днес като преподавател откривате талантливи изпълнители измежду вашите студенти, изпитвате ли същото удоволствие и страст като в дните, когато сте била в началото на кариерата си като оперна певица?
И преподаването и пеенето са важни за мен. Двете се преливат едно в друго и ми носят еднакво удоволствие. Моята любима оперна певица е Мария Калас. И когато сега преподавам на моите студенти, слушаме заедно изпълнение на Мария Калас, обяснявам им колко е изящно нейното пеене и им казвам „Нека се опитаме да направим по такъв красив начин като нея нашето пеене“
На какво условие трябва да отговаря един млад оперен певец, за да получи възможността да учи при вас и да бъде ваш студент? Да е много, много талантлив или да е много, много трудолюбив?
За мен е най-важна постоянната работа. Обичам да работя с хора, които не притежават толкова невероятни качества. При хората с красиви гласове, с изявени таланти в един момент се появява някаква …ленивост, която им пречи, защото те си въобразяват, че щом отворят устата си и от там ще излязат красиви звуци. Същевременно има хора без такива качества, но с много голямо желание за растеж и изграждане. Освен това в чисто научно отношение на мен ми е интересно да работя с такива ученици, за да изследвам докъде може да достигне, да се отвори техният глас. Докъде може да се изгражда един певец. Между другото имам ученици в Япония, които са на възраст от 88-90 години. В едни момент са решили да направят нещо, което никога не са правили през живота си или са нямали куража да опитат и правят първите стъпки в пеенето.
Тогава има ли шанс за мен като бивш радиоводещ и аз да пропея?
Разбира се…годините нямат значение.
Как се озовахте в Бургас, в България?
Аз съм била много пъти в България, но как се озовах…Преди време на конкурса „Карузо“ близо до Неапол, в Италия…стигнах до финала. Тогава един представител на журито дойде при мен и ми подаде визитна картичка. Каза ми, че харесва гласа ми, интересува се от пеенето ми и иска да направим някакъв общ проект заедно, затова евентуално да му се обадя. Тогава видях името му. Иван Кюркчиев, сегашният директор на Русенската опера. Той ме покани за различни спектакли в България. Били сме заедно и в САЩ и в Европа заедно с Русенската опера. А в Бургас съм пяла в операта „Набуко“ . През годините съм пяла доста в България.
Още ли изпитвате след толкова години удоволствие от това, че се занимавате с оперно пеене, с този вид изкуство?
В началото моят глас беше „малък“, но с много работа и с техника той се увеличи и уголеми. Благодарна съм на Иван Кюркчиев и на Фуниато Гадзани за израстването ми, за кариерата ми. Желанието ми и емоцията в пеенето през годините нарастват с разкриването на моите собствени възможности. В началото бях по плаха, правех по-нерешителни стъпки, но с течение на времето започнах да се развивам и любовта ми към това изкуство започна да се увеличава.
Докато учите вашите студенти, вие им предавате вашето познание…интересно ми е дали научавате и нещо от тях? Двустранен ли е процесът?
Да. За себе си мога да кажа, че получавам много от тях. Докато нещо ми хрумва по време на урок, аз го казвам и в следващия момент това се връща към мен обратно, осмислям го чрез резултата на ученика и тогава разбирам, че това може да важи и за мен самата. Тогава разбирам, че мога да го използвам и в моето развитие като певец.
Заедно със своя колега Венцислав Атанасов /баритон/ професор Нобору Аомори /сопрано/ проведе в Бургас майсторски клас със свои студенти, към които сеприсъединиха и талантливи български изпълнители. Двамата са решили да обединят усилията си и да преподават съвместно след общо участие в „Севилският бръснар“. Домакин на майсторския клас стана Център за изкуства "Артем"
автор: Красимир Калудов
Коментари
