Георги Султанов: Безплатните културни събития неусетно водят до умора и пресищане на публиката

Георги Султанов и негови приятели стоят зад идеята Сдружение "Артем". Заедно те са амбицирани да променят философията на културите прояви в Бургас, да създадат една нова среда за творците от региона и да формират една нова публика или поне да и дадат възможност да се изрази и излезе на светло. Представяме ви един различен светоглед на артист от оперната сцена, който иска да сътвори със съмишленици нещо различно.

Искахме да се занимаваме с нещо различно, но преди това…знаете ли, ние сме просто група приятели. Напоследък заедно се замислихме за това, че няма хора…Спряхме да си говорим за незначителни неща и започнахме да си споделяме, че няма хора. Заобиколени сме уж от много хора ,но няма…..изглежда ви сигурно абстрактно, но е така.

 Моята професия е зависима от хората. Ако около мен няма около 200 души, нещата не се получават добре. Няма как моята работа да се получи. Те трябва да участват в целия процес, за да създам продукт, да изпея крайния продукт. За да изпея една ария, на мен мие необходима подкрепата и участието на около 80 души, а за концерт около 200. Това са не само хората на сцената, а оркестърът в оркестрината, техническият екип и още други.

Доскоро и аз не обръщах сякаш внимание на това. Казвах си, че това ми е работата, но с течение на времето започнах да забелязвам, че нещата изглеждат другояче. А и се замислих за тенденциозното отношение на работодателите. 

На свободна практика съм. Преди съм работил към различни културни институции, бил съм на щат в Бургаската опера, но в един момент ангажиментите ми станаха много и колкото да ми е тъжно, трябваше да направя избор. И аз съм човек, трябваше да избера онова, което е по-добро за семейството ми и за мен самия. Наложи се да напусна операта. А що се отнася до заплатата…това е голяма заблуда. Хората си мислят, че като взимат едни пари, нещата са сигурни. Няма такова нещо.  Това чувство за сигурност кара хората в някакъв момент да зациклят, да спрат да се развиват и тогава започват да се изнервят и дразнят. Започват да търсят промяна.

А ние в нашето сдружение решихме точно това. Да внесем някаква промяна, която винаги се е търсила.

В качеството. В баланса между количеството и качеството.

Новото е това, че ние ще налегнем на една различна  визия…

Добре тогава, ще го кажа по друг начин. В Бургас е похвално, че има много културни прояви. Похвално е, че се самоопределяме като град на фестивалите. Постоянно се търсят някакви иновации. През последните седем осем години в Бургас постоянно търсим нещо ново, докато в другите градове хората се спряха върху едно две неща и си ги развиват. Там разсъждават така. 

„Направихме 15 проекта и разбрахме, че трети и седми работят, а останалите не. Нека тогава провеждаме само трети и седми проект и да залагаме основно на тях“. Е, това не се случва в Бургас. Разпилява се обществена енергия, ресурс. Знаете ли, само вечерта, когато тук при нас беше концертът на „Булгара“, имаше още други четири събития. По същото време. На ден  се провеждат между четири и дванадесет културни събития в Бургас. Няма такъв капацитет в града. Няма такава публика. В София дори няма такъв капацитет.  

И нещо друго. В основата на организацията на тези събития винаги са едни и същи хора. Имат желание нещо да се случи, сигурно имат задание да търсят нови и нови неща, но…

Това направо е…опасявам се ,че ще кажа нещо, за което ще съжалявам, но…Хората трябва да си дадат ясна сметка, че няма нещо безплатно в културата.  Дори да го плати общината, тези пари са от джоба на данъкоплатеца, т.е той вече си го е платил. Това, че средствата са насочени към безплатна проява на площада, означава, че хората ще разберат за проявата.Ще я видят, ще я чуят, но …ще я оценят ли? Мои колеги отказват да идват в Бургас, защото споделят, че публиката тук не е …не е хубава. 
 
Това не звучи ли обидно за бургазлии…

Но е истина. Публиката в Бургас е преситена, уморена е от безплатни събития. Любопитството я движи. Види човек навалица на площада, разбере, че има някакъв концерт и отива да види. Само че такъв интерес е мимолетен. Аз като артист, когато изляза на сцената и усетя, че интересът към моята работа, към моето изкуство е мимолетен, ами тогава просто ще си гледам часовника и ще чакам ангажиментът да свърши.  По най-бързият начин ще искам да си тръгна от това място дори да ми е платено. Сега се стигна дотам, че артистите дори срещу заплащане не искат да идват. Бях на „Burgas Jam“.  Великолепно организирано събитие. Направено на пристанището. Просто страхотно.  Погледнах отстрани от сцената и видях, че на място за десет хиляди човека има около 1500 души. Беше празно. А това ,че беше платено събитие, че имаше билети, страшно много ме зарадва.Значи хората са отишли съзнателно, а не случайно. Поели са ангажимент със закупуването на билетите. Такъв зрител има право да аплодира, да обсъжда или дори да критикува. Съжалявам, ако звуча меркантилно, но когато някой си е купил билет или си е платил сметката, тогава има право на мнение. 

Не, продуктът е същият. 

Има нещо важно. Оказа се, че в Бургас има много хора, хайде…нека да не ги броим като много, но такива, които не ходят на масови културни прояви. Особено когато такива прояви са безплатни. Те разсъждават по този начин. Когато някой отива на събитие, за да убие времето, понеже няма какво да прави, това не е добър пример. Дори ние си ги знаем подобен тип  „почитатели“ на масовата култура.  Те отиват, ако има някаква почерпка, да се видят с този онзи. Дори не става въпрос за самото събитие.  

Първият ми сблъсък с това беше за мен огромен шок.  Поканихме Ицко Финци да представи при нас своя проза. Той е мой приятел, но ми отказа с думите.„Султанче, няма смисъл. Това, което искаш да правя при вас, преди три месеца го правих същото в Морско казино при свободен вход и на двайсетата минута хората си излязоха ,защото нямало почерпка и останах сам“  На 80 години една звезда, абсолютен колос в българската култура да се почувства така в Бургас. Адски тъжно е да види, че хората си излизат от залата. Това е най-огромната обида за твореца.  Затова Ицко Финци ми отказваше да дойде в Бургас и аз му обещах, че при нас не само,че няма да се случи това нещо, но че ще се срещне с бургазлии, които ще го изслушат с голямо внимание и уважение и че дори се опасявам от това ,че няма да се поберат всички желаещи да го видят и чуят. Човекът дойде и беше различно.

Когато едни големи артисти отказват ангажименти, значи нещо не е наред. Повярвайте ми, не става дума за пари. Има хора, които не е нужно да са богати, за да надмогнат финансовото измерение на съществуването си.  Просто ми стана мъчно тогава.

Не, гостуването на Ицко Финци беше личен ангажимент или по-скоро мой експеримент като съдържател на кафе и се оказа едно от най-забавните неща, които съм правил в живота си.  Първото ни събитие беше един концерт. Аз обожавам това място и се надявам да се случват още много такива прояви. Първото събитие на сдружението беше класически концерт, в който взехме участие освен аз и съпругата ми, която е концерт майстор цигулар, още и мой приятел от операта в Бон, Германия.  Той е женен за бургазлийка. Цяло лято е тук, но никой никога не го е търсил да попее човекът.  Той е успял българин в чужбина и може да помогне на родината си като си върши работата, нищо повече. Единствено Софийска опера понякога го кани, защото той наистина е много голяма звезда.  Никой в Бургас не го пита за нищо. Да, може да му кажат, че няма да му предложат онова ,което получава в Германия, но могат да го поканят за някаква проява.  Той не отказва. Дори при нас направи всичко абсолютно безвъзмездно, когато разбра ,че целта ни е със събраните приходи да създадем атмосфера и среда на млади изпълнители. Ние го направихме благотворително ,но не конкретно за един човек, а решихме изборът на децата да бъде направен от преподаватели. Преподавателите имат дългогодишни наблюдения върху учениците си. Накрая купихме лък  за цигулка на едно дете. Скъп консуматив, но без него не може да свири.  Така започнахме.

Второто събитие беше концерт на „Булгара“ на 9 септември.  Мина неочаквано добре.  Всъщност аз очаквах да мине добре, но изпълнителите се притесниха много. Те са чудесни музиканти, много чувствителни хора. Земни. Притесниха се, защото за първи път пристигнаха за участие в Бургас. Страхотни музиканти са, не бях чувал нещо като тяхната музика. По принцип не обичам смесването на музикални стилове, но те го правят с голяма прецизност.  

След като успяхме да привлечем за нашата кауза известни изпълнители, мои приятели, които съм запознал с намеренията ни, искаме да създаваме професионална среда за младите хора, за да заобичат изкуството или своята работа независимо в коя област е. Смятаме да проведем поредица от прослушвания, конкурс, но наградата от всичко това ще бъде не грамота, а работа с член на комисията. Безплатно обучение.  В комисията според нашата идея ще има представители на поне четири или пет сфери в началото.  Ще бъдат именити личности, авторитети в своите области, дори се надяваме да привлечем и хора от чужбина.  Част от хората приемат идеята ни с удоволствие.

На първо място ще ги представим. Няма да ги продуцираме. На всяка една наша артистична проява ще представяме по един, двама или трима млади автори, артисти, творци. Просто млади хора, които да се качат на истинска сцена, а тя ще е истинска, защото на нея ще сме поканили истински успели артисти. Когато на такова участие на сцената един млад човек излезе рамо до рамо с доказан творец, тогава усещането е невероятно.  Мотивацията е едно на ръка. Виждаш,че дори и „великите“ са хора и се успокояваш, че и за теб самият нещата са възможни.

Да, оттам трябва да се почне. Обратното е невъзможно.  Добрият вкус се налага от елита. Ние не правим в нашето сдружение нищо ново.В миналото в Европа операта е било най-елитарното изкуство. Присъщо само за кралските дворове. Покрай тях се включват и аристократите. Други среди.Този елит вместо да тъпче другите, ги привлича към изкуството. Само чрез силата на изкуството може да се получи това „изтегляне“ на хората. 

Планираме я около Коледа. Отесня ни мястото и то рязко. Тук, в кафето пак ще има събития. Имаме намерение да каним известни писатели от страната и чужбина.  Ще има и чужденци, защото изкуството няма националност. Това е единственото нещо, което не разделя хората. Така или иначе на всяка наша проява ще има „звезда“ и до тази звезда един прохождащ в изкуството. Дори самият гост може да докара някой дебютант и със своя авторитет да го представи пред публиката в Бургас. Да го подкрепи. Само в комбинация, в хармония могат да се случват нещата. Иначе няма как.

автор: Красимир Калудов

снимката е от личния архив на Георги Султанов