Има си хас да не намерим за какво да се скараме.
Пъргава жена, която по документи е жена, но по рождение по-скоро не е жена, а мъж, се изправи в боксов мач срещу жена, която е жена по документи, но и по рождение е жена...
Не жена, а истинско имане.
И тази ноина от Олимпиадата накара целокупното човечество да се хване гуша за гуша, докато спори това етично ли е, позволено ли е, и изобщо какво става тука, бе!!!
Моля, моля...Не за първи път мъж се изправя срещу жена. не вярвата ли вие, елате ни на гости.
В дълбоката древност на моята младост, която е отдалечена като времеви период кажи речи до Великите географски открития, аз бях юноша бледен в ДЮШ на футболния „Черноморец“ Бургас.
В някакъв зимен ден се появи нашият треньор, другарят Стоян Попов, пък ни обяви, че ще играем приятелски мач, контролна среща срещу един норвежки отбор, който бил на зимна подготовка в Слънчев бряг.
И то, това не че беше лошо, но...
...винаги има някакво „НО“, да му се не види и животът.
Отборът, който щеше да играе приятелска среща с нас се оказа...ъъъ....женски футболен отбор от Норвегия.
Брей, споменът и до ден днешен не е избледнял в спомените ми. Че как да избледнее.
Аз, стопер, централен защитник, юноша бледен, почти младеж, десетокласник, рошав, с прокъсан анцуг, с неизяснена възраст и произход, с ужасяващо криви и очукани, дори направо грозни обувки от митичния бранд „Стадион Габрово“, а срещу мен се изправя русокоса, стройна, млада, симпатична, може би направо красива, централна нападателка с прекрасен спортен екип, с хубави обувки, бърза, подвижна и ...
Жена, млада жена, но жена , а аз централен защитник, юноша бледен, който трябва да я опазва...Направо кака.
Моля кажете ми не на шега, може ли туй да се прави така...
Трябваше да я пазя...във футболен мач.
А футболът е контактен спорт, нали знаете. В него има блъскане, ритане, бутане, защитниците понякога се налага дори да ...ъъъ...прегърнат някой нападател, за да го спрат или да го изолират. Точно така е. Да го прегърнат силно, че дори да го съборят на земята, ако се наложи.
И какво? Как си ме представяте мене? Хващам каката, прегръщам я и я тършвам на земята със суплес?
Моите съотборници започнаха да се хилят, когато видяха моя съперник, пардон...моята съперничка. Завиждаха ми, идиотите ниедни.
Цял мач кръжах около нея като смутена луна. В онези времена онази моя версия на Красимир беше ужасно притеснителна и срамежлива, край красиви момичета направо се вцепенявах, а край тази ми ти норвежка хептен блокирах. Цял мач бягах и припърхвах край нея като дискретно колибри. Ни веднъж не я ритнах, ни веднъж не я фаулирах, не я докоснах по онзи неуважителен начин, по който един защитник осъществява физически контакт с противника си.
Играх като истински джентълмен, а не като стопер, играх възпитано и вежливо, което във футболно отношение беше доста слабо като игра. То и затова аз принципно бях дълбока резерва. Не смеех да фаулирам съпрениците си, а камо ли да мятам къчове срещу жена. Дори не я заговорих. Е, то какво да я заговоря. "Пардон, настъпих ви госпожице, простете ми нахалството, но ще ви блъсна, извинявайте, но възнамерявам да ви обхвана с ръце на този ъглов удар...съжалявам, надявам се, че ще ми простите, че ви праснах с лакът по ухото...ъъъ...от кой град сте, харесвате ли хеви метъл, а дали ще ми дадете адреса си в Норвегия, за да ви пиша...?" ъъъ без това, само до лакътя... да се чете.
Нямам спомен дали младата норвежка ни отбеляза гол, но е важно да отбележа това, че макар да беше няколко години по-голяма от мен, аз бях по-бърз от нея и не и позволявах да отправя удари. Беше висока почти колкото мен, а аз тогава вече бях висок 187см, но не и дадох да нанесе и един удар с глава към вратата, т.е в борбата за висока топка не и оставих никакъв шанс. При това без да блестя с някакви впечатляващи футболни умения.
След много години в един футболен турнир за купа „Каменица“ с мои приятели от махалата играхме срещу някакъв отбор с жени националки. Името на нашия отбор беше ...“Футболните професори“, а макар че може би трябваше да е „Футболните идиоти“
Съпреничките ни бяха момичета, по-скоро. Ами, бихме ги. Едно от момичетата се разплака от обида, че някакви идиоти от улицата са ги победили на футбол.
След още няколко години сборен отбор на спортни журналисти от национални медии играхме срещу женския национален отбор по футбол тук в Бургас на някакъв турнир. Не се старахме никак. Направо играхме пренебрежително. Първото полувреме ги поведохме с 1:0, ама второто полувреме нещо силите ни свършиха и жените ни обърнаха и ни победиха с 2:1.
Гледахме потресени. Беше сензационно.
Отдавна съм осъзнал, че , че мъжете и жените могат да играят заедно, по едно и също време само на дансинга...всичко останало е неестествено.
Мъж може да покани жена на танц, но да играят на бокс...ъъъъ...
Дълбоко вярвам, че не е етично. Не е джентълменско. Не е мъжко.
Дъщеря ми, докато я водех или я взимах от детската градина, обясняваше, че еди кой си бил „мъжожена“
Питах я „Как така мъжожена? Какво е това?“
„Ами, мъж е, ама е и жена“ – отвръщаше дъщеря ми...
Е, тия дни стана ясно, че в спорта вече имаме действащи примери за „мъжожена“.
Съжалявам, но това подменя духа на спорта. Не е джентълменско. Не е истинско. Не е честно.
Още не сме свикнали, че има женски бокс, а вече трябва да гледаме как жена се бие срещу...едно боксово имане от Алжир...
Имане ще рече съкровище, нали така.
Пази Боже.
Ха, че то време за прогноза станало.
Днес ще е горещо, потно и лятно. Като за началото на август.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
