Някъкъв нашенец намерил бил саркофаг от римско време, пък го боядисал с акрилна боя, за да е по-красив и бял, а после турнал мраморна плоча връз саркофага и го превърнал бил в маса с плот.
Е, не е лошо. Някакви клиенти на някакво заведение ще си пият питиетата върху саркофаг.
Ама, саркофагът можело да е римски, но можело и да не е. Можело да е реплика или дуплика или нещо както нищо.
Мътна работа.
Относно възмутените ни сънародници, които ревнаха „Моля кажете ми не на шега, кой нарисува тази дъга“, пардон, кой нарисува този саркофаг, бързам да уточня, че по нашите земи отношението на живите към мъртвите е ...е...по-добре недей. Не е много уважително.
Достатъчно е да хвърлите поглед към кое да е гробище в Отечество любезно и ширещата се разруха там ще ви даде достатъчно храна за размисъл.
Нали съм ви споделял вече онзи мой овехтял спомен за бившето шуменско гробище в посока от центъра към тамошния университет.
Сега там някъде има голям хипермаркет, но в древните време на моята младост беше гола поляна, бивше гробище и предприемчивите шуменци бяха наредили изоствени надгробни плочи и камъни в нещо като пътека, та да вървят по тях, за да не си калят обувките.
Честно казано, побиваха ме тръпки и така и не успях да тръгна по тази пътека.
Но, хайде холан...стига с тия суеверия, ще речете. Че то в историческите извори си го пише как Хан Крум е взел една императорска глава и съвсем неуважително я трансформирал в чаша и дори пиел вино от нея сутрин, обед и вечер за едно добро храносмилане.
Иначе казано...тук си е традиция това отношение на живите към мъртвите.
Но стига с тази некроилия. Да говорим за нещо по-оптимистично, а?
Тия дни гледам прогнозата за времето с увеличаваща се паника и тревожност.
И си има причина.
Онзи проливен дъжд, който наскоро се изля над Бургас, нали го помните.
Та, същият този топъл дъжд, чакан дъжд, плисна в миг и отшумя...както би уточнила Силвия Кацарова, същият този дъжд се изля кажи речи целият в кухнята ни.
Преди години от кухненския аспиратор над готварската печка навън излизаше скромна гофрирана тръба и отвеждаше въздуха с аромат на пържено, варено и прочие. И ни дъжд, ни вятър, ни сняг можеха да спрат работата на тръбата.
Но след това се появиха майстори на санирането, отрязаха неугледната тръба и сложиха пред нея стилна, декоративна решетка...
Мда...и същият този топъл дъжд, чакан дъжд, плисна в миг и отшумя, ама ...зашумя през декоративната решетка, през тръбата, през отдушника, през аспиратора, по шкафове, чекмеджета и пода на кухнята.
Само в рамките на няколко минути вече вървях по вода в кухнята. После плувах по вода. Вапор и гемиджийската като Бай Ганьо. Поне не далдисах под вода. И се щурах из кухнята с два легена и три тави, за да уловя водната жила, ама...
Тече, всичко тече- времето няма бряг и ни влече - няма как. Според Бат Асен, поне.
За да отскубна декоративната и безнадеждно недееспособна решетка, трябва да викам алпинисти и после пак да изкарам някаква скромна, неугледна тръба.
Но преди това трябва да си купя нов аспиратор над печката. Защото старият се удави.
Сега разбирате ли защо гледам с нарастваща паника и тревожност рапортите на хубавите синоптички. Чуя ли, че вятърът е северозападен...пак ще ставам гондолиер насред кухнята ни.
Пази Боже.
Ха, че то време за прогноза станало.
Днес ще има слънце, облаци и дъжд.
Да му мислят стопаните на кухни с декоративни решетки пред тръбите от аспираторите над печките.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
