По нашите земи от векове хората отглеждат пчели, които по най-различни причини са неотменна част от живота им.
И колкото ние, днешните човеци, да сме позагубили връзката с природата заради градския си начин на живот, все още поназнайваме нещо за пчелите, за меда, за восъка, за пчелното млечице, за кошерите, за царицата майка, за търтетите и прочие.
В днешната история ще стане дума точно за едно такова място, събрало в себе си всички тези благини, но и още нещо. Различно и може би неочаквано за вас.
Научих за това място от бургазлията Диян, с който си приличаме по това, че сме горещи почитатели и ценители на сладкишите.
Наскоро той ми разказа, че до село Въглевци, разположено в Прохода на републиката, се намирала „Къща за кошерен въздух „Братанови“..
Я, пак?
Къща за кошерен въздух??? Що за чудо е това.
Казват, че любопитството понякога почти граничи със смъртните грехове, но при доказани грешници като нас репортерите любопитството е задължително.
Наистина бях любопитен да науча повече и ей, го на...развънях телефоните.
И какво се оказа.
На пет километра от Вонеща вода, ако сте тръгнали към Велико Търново, в малкото село Въглевци Ваня Братанова и нейният брат Йордан не просто са изградили пчелин, където пчелите да създават онова, за което ги е създала природата, но и са намерили начин да вкарат по някакъв изненадващ начин в процеса и хората. Не, не...не се притеснявайте. Никой няма да ви принуждава да опрашвате цветя и да пърхате с крила по двора. Друго е. Целта на брата и сестрата е да помогнат на хората да се слеят с природата и с пчелите.
Различното е ..., както вече стана ясно, наличието на обособени пространства, където гостите могат да подишат въздух от кошер.
???
Да, правилно сте разбрали. Една от основните причини хората да идват тук е, за да подишат въздух от кошер.
Затова и мястото в малкото село става все по-известно като „Къщата за кошерен въздух“.
Ето ви още подробности.
Гостите влизат в една малка къща, която сякаш е излязла от приказките, усамотяват се и вдишват въздуха с пълни гърди, докато си мислят за хубави неща. Общо взето това е терапията. Ах, да...могат и да полегнат блажено като героинята в онази песен „Полегнала е Тодора“, макар че за нея няма никакви сведения да е дишала въздух от кошер.
Сигурно се питате с какво толкова е различна глътката кошерен въздух, която сте вдишали в малката къщичка?
И аз питах точно това и ми беше отговорено, че въпросната глътка въздух съдържа сто пъти / СТО ПЪТИ/ повече кислород и озон от бургаската глътка въздух. Освен това е обогатена с прополис и с восъчни изпарения.
Та, в стаята на малката къщичка, Йордан и Ваня са поставили хитроумно измислени приспособления, които отвеждат въздуха от близките няколко кошера директно до белите дробове на своите гости. Вдишват го чрез кислородни маски.
Още една подробност. Преди това въздухът минава през пчелен прашец, а за него науката е доказала, че е най-добрият пробиотик, създаден от природата.
Приз зимата обаче пчелите почиват. Къщата не работи. Тогава гостите на това благословено място влизат в малка „капсула“ с формата на пчелна пита и там вече дишат въздух, който е преминал през прополис, нагрят до висока температура.
Тази терапия помага за укрепване на имунната система, помага при белодробни заболявания, облекчава болки при ревматизъм и ...имам съмнения, че води до поумняване. Защото Диян, който ми разказа тази история, е доказано умен, а аз не толкова. Но той е дишал много пъти кошерен въздух, а аз основно фини прахови частици.
Но понеже става дума не само за въздух, а и за пчели, нека ви кажа още нещо.
Ваня и Йордан Братоеви предлагат на своите гости и извлек от восъчен молец. Казват, че капките от този извлек буквално разрушават обвивката на всеки вирус...демек „жална му майка“. А после без тази обвивка вирусът може да бъде победен вече и с лекарства. Моля? Може ли и с греяна ракия? Ами, не знам. Ако има мед в ракията, защо не.
Какво остана още да ви спомена?
И Ваня и Йордан са заемали кметския пост в село Въглевци през годините. Корените им са оттук и обичат селото.
Решили са да канят гости от близо и далеч, за да подишат кошерен въздух, да хапнат мед и просто да се слеят с природата.
Дори да се помолят. Защото съвсем наскоро край къщата за кошерен въздух отвори врати и малък параклис, носещ името на светците Козма и Дамян безсребърници.
И за да почетат събитието, се събраха много хора от къде ли не.
Е, това е историята.
Остава ни да подишаме. С пълни гърди.
И да пожелаем на Ваня и Йордан от Въглевци много гости.
P.S Дияне, като се връщаш към Бургас, напълни една торбичка въздух, ей. Или бурканче.
P.S И питай за греяната ракия дали е полезна с мед, че да знам какво да отговарям на хората.
автор: Красимир Калудов
Коментари
