Честит Трети март. Честит празник.
Да, и това е един от всичките дни, в който всеки намира какво да празнува, за какво да благодари и на кого да благодари.
Някои още го правят в поклон, на колене, а други с високо изправена глава.
На празник, като на празник. По български обичай.
Да, и това е един от дните, в които намираме за какво да се нахвърлим един срещу друг.
И друг пък съм споделял с вас най-страшния ми кошмар, в който Сюлейман паша и войниците му атакуват връх Шипка, стигат чак до върха защото никой не ги посреща и виждат, друг път не видели, как там опълченците се бият помежду си освирепели.
Както го правим ние днес, защото човек за човека е ГАД...според Радой Ралин.
Но това с биещите се помежду си опълченци е кошмар. И е резултат от днешните времена. Тогава на Шипка е било друго. Слава Богу.
Защото на Шипка е нямало българи роби. Там са били само свободни хора.
Мислел съм, дали някой от опълченците на Шипка е бил съгласен да го определят като роб?
Щом защитниците са стигнали до момент, в който са отбранявали с камъни и дърве Шипченския проход?
Щом са хвърляли телата на мъртвите си другари?
Щом са били много по-малко от армията на Сюлейман паша?
Роби ли са били българските опълченци?
За тях свободата е била всичко и са били решени да дадат всичко за нея. Най-вече живота си.
За тяхната свобода.
За нашата свобода.
Епопеята на Шипка. В едно да си бият живи и умрели.
Днес празнуваме, но не рамо до рамо, а всяка коза за свой крак.
Благодарим някому. Всеки по своя си начин.
Някои още го правят в поклон, на колене, а други с високо изправена глава.
Благодарим на руснаци или не им благодарим. Благодарим на украинци, поляци, румънци, финландци, на всички онези войници от народите на тогавашната Руска империя. Или не им благодарим.
Спорим за това, кой от тях ни е освободил. Пък вземем, че се сбием помежду си. Или започнем да се попържаме и проклинаме един с друг.
И забравяме за опълченците. Всъщност никой от тях не се е интересувал от политическите убеждения на бойния си другар. За кого е гласувал, за коя партия е, колко получава, какъв имот има. Просто заедно са отблъсквали атаките на пълчищата, които са искали да ги прегазят.
Забравили сме за опълченците, за тях и за онези българи, които са се раждали свободни и са умирали свободни във времена ,когато всички останали са се наричали безпроблемно роби, защото са живели в „чрево адово“, както казва Вазов.
Днешните наследници на тогавашните роби с упование говорят за Робството и се изпълват с гняв, ако някой отрече, че дедите му са били роби. Защото онези, лудите...лудите, лудите, те да са живи, и тогава и днес карат робите да се чувстват жалки.
Честит Трети март. Честит да е този ден на българската свобода. Честит да е Трети март, който предизвиква най-страшното. Слага край на робското мислене.
И превръща българите в свободни хора, които държат съдбата си в свои ръце.
Честит Трети март на свободните българи.
А какво да кажа на онези, наследниците на робите???
Вас, който ви освободи, той ще ви пороби.
Левски го е казал, нали не сте забравили.
автор: Красимир Калудов
снимката е архивна
Коментари
