Представяме ви втората част на разговора с архитект Емил Бурулянов, част от архитектурно бюро „Декор Дизайн“ Бурулянови“. Заедно с колегите си той спечели награда „Сграда на годината 2023“ в категория „Социална инфраструктура – култура“ за проекта Планетариум Бургас.
Този път арх. Бурулянов говори в предаването „На Везни“ с водещия Красимир Калудов за старите и новите архитектурни символи на Бургас. Такива, каквито са и такива, каквито могат да бъдат.
Като говорим за архитектурна стойност, Вие и колегите от Вашето архитектурно бюро имате още една награда отново в категория „Социална инфраструктура и култура“ в конкурса „Сграда на годината“. През 2015 г. печелите приза за Експозиционен център „Флора Бургас“, печелите и още една награда - „Гласът на публиката“. Нека се върнем към „Флора Бургас“, любима на бургазлии. Вие подновихте това пространство, което беше занемарено. Какви новости добавихте на това място тогава?
Да споделя, че когато спечелихме конкурса и обществената поръчка за тази сграда, отново първото, което чухме беше, че това е невъзможно, защото средата, на която ще се проектира и построи сградата има прекалено много растителност. Но по традиция винаги първо се казва как нещо не може да се случи, после има един момент на приемане, че действително може да се развие сграда в тази посока, след което идва моментът, в който тя заслужено си заема мястото и всички я приемат по начина, по който е. Дори съм сигурен, понеже минаха повече от 8 години, че има хора, които нямат представа или не помнят какво беше преди това. Частта, която сме създали да бъде като мост между миналото и бъдещето и да остави следа, е централната зала и централния павилион, който е с купол, напомнящ на старите найлонови куполи, които бяха на това място преди. Беше вълнуващо да направим един модерен прочит на това, което беше там преди.
Майка Ви е споделяла, че там често Ви е водила. А сега Вие водите Вашите деца.
Тази приемственост между поколенията е важна. Ние имаме много сгради, които дори да не са същите, могат да се реставрират и обновят и да заживеят нов живот, включително по пристанищата.
Вие често споменавате едно определение „градски символ“. Планетариумът се доказва, че се нарежда към тази поредица от градски символи, както и „Флората“. Мислите ли, че градските символи могат да предизвикат хората да изминат определено разстояние, за да го посетят?
„Флората“ като изложение за цветя, както е започнало преди повече от 40 години, продължава и се множи. Събитията в експозиционния център се увеличават. Всеки такъв обект е източник на допълнителни приходи и допълнител туризъм.
Споменахте пристанищата като възможност да приютят такива градски символи. Има ли поле за такава изява на Пристанище Бургас? Знаем, че има доста смели проекти за преобразуване на пространства. Говорим условно от Конгресния център, от Магазия в посока митницата. На това пространство според Вас могат ли да се повяват нови градски символи?
Сградата като сграда по-лесно се възприема като обект и е по-разбираема за хората, по-лесно е да се превърне една сграда в символ, отколкото обществено градско пространство, каквото е, например площадът. И в тази връзка, аз съм бил член и на журито, което одобряваше проектите за нов градски площад зад автогарата сега, 7-мо до 9-то корабно място, точно за тези места, за които говорите и Вие. И това е една зона, която трябва да се развие. Горната част на ул. „Александровска“ трябва да има своя морски завършек. Както е била проектирана някога. И тази връзка към пристанището трябва да бъде възстановена.
Самите градски площади трудно се превръщат в градски символи. Има много малко площади в света, заради които пропътуваш разстояние, за да отидеш да ги видиш. Имал съм възможността да пътувам и видя такива, но малко са примерите, в които толкова добре може да бъде проектирано едно празно на вид пространство, така че да се превърне в градски символ. Пожелавам на колегите, които се занимават с това, да направят всичко възможно една плоска на вид равна земя, дори и с различни градски мебели в нея, да се превърне в също такова пространство и градски символ. Примерите за такива пространства по света са малко и повечето от тези примери са в Западна Европа, градени в едни класически времена. Площадите са обградени от дворци и масивни сгради, които носят след себе си административна тежест, по балконите на сградите са излизали управниците на градовете, а по площадите са се събирали хората. Нашите примери са по-различни. Тези примери в градското развитие вече не са такива, защото животът тече по друг начин. Тенденциите в проектирането на такива пространства се влияят от теченията и архитектурата на Изток. Китай, Япония, Южна Корея и Близкият Изток имат прекрасни примери за градски пространства, площади и паркове и в пустинна среда, които са много интересни и се случва това, което Вие казвате. Хората пътуват, напр. до Дубай, за да посетят и да се снимат пред сграда или пространство.
Предизвикателство за Бургас е площад „Тройката“. Предстои промяна до площада на т.н. „Дупката“. Това пространство ще се промени и ще се обособи ново площадно пространство. Това ще бъде предизвикателство за Вас като архитект и всички от архитектурната общност.
Ние го подкрепяме и смятаме, че тези пространства трябва да се разкриват и да се разгърне техният нереализиран потенциал. Но конкретно за „Дупката“ винаги съм го казвал и винаги ще го казвам включително и от позицията ми на човек, който се занимава и с друг тип обществена дейност. Правилното решение е да има много сериозна подготовка чрез социологически допитвания какво искат хората, след това да има много добре разписано детайлно архитектурно задание, плод и на архитектурните гилдия и на администрацията, и след това да има международен конкурс.
Това винаги сте го твърдял като важно условие, за да има възможност Бургас да тръгне в друга посока. Постижимо ли е?
Така е. Ако е прекалено сложно да се направи архитектурен отворен международен конкурс, отново се връщаме на контрактуваните конкурси и нещо, което е напълно изпълнимо. Да бъдат предвидени средства. Предстои и бюджетите на Общината да бъдат приети, но дори да не е тази година, понеже смятам, че няма да се случи толкова бързо развитието на казуса с бившия ГУМ, да бъде предвидено в бюджетите за следващата година за такива детайлни описания и задание за проектиране и след това да бъдат платени изработките на концепции от най-добрите архитектурни бюра в света. Това са хора, които са се доказали и според мен това е правилният път за развитие на бургаската и въобще архитектурата в България.
Бургас да даде възможност на световни мозъчни архитектурни тръстове да мислят за Бургас. Това ли е идеята?
А след това в заданието трябва да се посочи, че български архитектурни бюра трябва да бъдат включени в процеса, не само, за да могат да помогнат административно на световните имена да влязат в нашата действителност, но и за да може да се случи полезен двустранен ноу-хау обмен.
Отново помислих върху това, как вероятно ще чуете как това е „невъзможно“. Обяснете как това ще стане възможно. Процесът, така че това да се случи в Бургас.
Първо се избира едно място, което може и да е по-малко. Например, желаете да се изгради Младежки център. Изготвяме задание и след това каним 4 или 5, колкото решим архитектурни бюра и заплащаме, за да го направят. Не е нужно едно бюро да е най-известното в света. Важното е да има опит в проектирането на това, за което го каним. Ако ще изграждаме детска болница, разбира се, че ще поканим не топ 10 архитектурни световни бюра, а тези, които са в челото на проектиране на болнични заведения. Канят се специализирани в проектирането професионалисти на нужните учреждения, които са предмет на заданието. Заплаща им се, спрямо бюджета, който е осигурен, да направят идейна концепция. Така те дават продукт, който е иновативен и различен за нашия пазар, след което този продукт се изготвя в технически проект, за да бъде изпълнен и да имаме знакови сгради.
Така както го описвате звучи логично, елегантно и възможно. Да очакваме ли кандидатура от архитектурно бюро „Декор Дизайн“ Бурулянови за награда и през 2024 г.? Работите ли по други авангардни обекти?
Ние започваме да се пристрастяваме към момента, в който нещо се квалифицира като невъзможно или нещо което е извън възможностите за реализация. В момента имаме няколко проекта, които смятаме че биха били такъв интерес, но трябва да ги избираме внимателно. Това, което се случи с „Флората“ и „Планетариума“ в Бургас е, че са обществени сгради и самата публика ги припозна като свои. Така и те започват да живеят своя собствен живот, което е много важно за една сграда. Стигнем ли до момента, в който хора извън Бургас, да знаят за Планетариума в града, ние сме успяли и сме доволни. За един проектант това е най-важното.
Коя част на Бургас, според Вас, има потенциал да приюти такива градски бъдещи символи.
Възможността е навсякъде, но ние по-скоро трябва да гледаме какво значи „градско развитие“. Ако искаме да развиваме града, то това е свързано с демографията, образованието и с неговото отваряне към света. Това може да стане по няколко начина. Едните обекти са свързани с образованието – университети, кампуси и такъв тип сгради, а другото е с насоченост транспорт – пристанище, летище, ЖП транспорт. Аз очаквам в някоя от тези зони и буферните между града, Морската градина и различните квартали, там да се случат такива символи. Считам, че има достатъчно място и добра възможност на пристанище Бургас да се развият интересни обекти без да пречи на структурата му и да засяга дейността му. Бургаското пристанище е много по-голямо, отколкото повечето хора разбират и виждат и до което имат достъп. Ако си спомняте само допреди 10 години, ние нямахме никакъв достъп.
Градът нямаше връзка със собственото си пристанище.
Присъствал съм на много срещи със специалисти по проектиране и на пристанища, и на градска инфраструктура, свързана с тях, в Бургас и Варна, и има едни и същи проблеми. Когато дълго време си бил откъснат от водата, когато за първи път навлезеш, има опасност „да преядеш“ и да направиш неща, които не са адекватни. Затова трябва да се обмисля, да се обсъжда с експерти, трябва да се съобразяваме с това какво е възможно като организация на града, а като структура на самата сграда или площадно пространство „невъзможно“ можем да си позволяваме да чуваме много пъти.
Колкото повече Бургас чува „невъзможно“ и „няма как да стане“, толкова повече бургазлии трябва да доказват, че някой греши. Понеже споменахте ЖП гара – Пристанище – Летище. Вярвате, че някой ден, в точки, свързани с нов жп транспорт, да си помечтаем на едро, все едно на място гара „Владимир Павлов“ да се появи знакова сграда, като част от вътрешен транспорт?
Дори инфраструктурни обекти в други държави стават символи. Мостът „Голдън Гейт“ в Сан Франциско. Това е мост, а има и много трасета, дори магистрали, които са културно наследство. Не трябва да се ограничаваме само в сградния фонд. Има много неща, които могат да му се случат на Бургас. Трябва да се мисли с голям хоризонт, широк диапазон и най-вече за неговата вътрешна свързаност и външна обвързаност със света.
В общия устройствения план на Бургас, още откакто е направен през 2008-ма г. и приет малко по-късно, има един заход за мостово преминаване през езерото Вая и това винаги е била интересна тема какво може да се случи. Ако някой ден, някой управник приеме това за собствена кауза, може да бъде много полезно и интересно съоръжение.
Това би отпушило трафика до голяма степен.
Трасета така или иначе и в момента ще се направят, върви проектиране и изпълнение на различни видове обходи. Аз казвам, че го има като възможност. Не случайно е оставено и в общия устройствен план на града, за да може някой ден да се изгради едно съоръжение, което би било уникално за цялата страна.
Замислям се що за хора подбирате във Вашето архитектурно бюро? Може би със скандално мислене извън общоприетото, такива които вярват, че нещо като „Голдън Гейт“ може да се случи и в Бургас или наоколо. Такива хора ли? Специалисти, които нямат лимити?
А относно въпроса как ние избираме хората, от скоро имаме нова колежка в нашия екип. Избираме ги по това да не се страхуват и да имат добро чувство за хумор.
Коментари
