Планетариум Бургас спечели наградата „Сграда на годината 2023“ в категория „Социална инфраструктура – култура“.
Зад амбициозния и новаторски проект стои Архитектурно бюро „Декор Дизайн“ Бурулянови.
Арх. Емил Бурулянов е част от екипа и по време на гостуването си в предаването „На Везни“ на бургаската телевизия „Канал 0“ сподели пред водещия Красимир Калудов през какви трудности е преминал заедно с колегите си, докато се стигне до цялостното изпълнение на Планетариума.
Ще поговорим за бургаската гордост и самочувствие, пречупено през призмата на архитектурата на гр. Бургас. Гост в студиото е арх. Емил Бурулянов, проектант към „Декор Дизайн“ архитекти Бурулянови. Екипът им приключва годината с професионално удовлетворение. Техният проект - „Планетариум“ Бургас спечели конкурса „Сграда на годината 2023“ в категория Социална инфраструктура – култура. Над 80 сгради си оспорваха първите места в различни категории през 2023 г. Проектът е завършен, функциониращ и всеки посетител може да му се наслади. Но за да се стигне дотук е имало един дълъг процес на създаване и построяване до етап влизане в експлоатация.
Благодаря за поканата. Искам да започна първо с благодарност към хората, които стоят зад проекта освен като проектанти, но и като Възложители, а това е Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и Община Бургас, които много помогнаха в началото при решението за ситуирането на сградата и решението такъв тип обект да бъде изграден.
Как избрахте точно това място? Знаем, че Бургас в един момент реши да погледне към тази част от пристанището, реши да я отвори, облагороди и сподели това пространство с достъп за посетителите и да превърне тази зона в място за хората.
Самото място въздействаше върху дизайна на сградата. Както и самата сграда вече виждаме след като е завършена и вече функционира, как въздейства върху цялостния облик на пристанището. И на зоната за обществен достъп най-вече. Много беше важна първата част с избора на локация, така че да бъде в близост до Морска гара. Като в този период зоната за обществен достъп беше неглижирана. Без значение дали имаше там Трафик кула, инфраструктурата беше добре подредена, но самият район не беше толкова посещаван. Така че още от самото начало, заедно с проектирането на самата сграда, винаги сме мислили как да направим така, че целият този район да бъде по-посещаван. И смело мога да кажа, че след като приключихме обекта и сградата започна да функционира и то с толкова компресиран обем и малък капацитет, защото тя събира 50 човека, този район така много се обживи, че постоянно могат да се видят там посетители. Хората се снимат, това със сигурност е най-сниманият обект в града, оглеждат го отвън с внимание, посещават го отвътре и се наслаждават на прожекциите. Ние много се радваме, че той се превърна в един градски символ, който живее своя собствен живот.
Преди години споделихте, че част от туристическия продукт на един град са и онези сгради, които могат да подтикнат хората да пропътуват определено разстояние, за да отидат до даден обект и да се снимат с него. И сега преди да Ви задам този въпрос, Вие формулирахте този процес. Хора идват, за да се снимат конкретно пред тази сграда.
Със сигурност фотографската общност в този град си взаимодейства много добре с този обект, защото виждам хора в най-различни диапaзони на деня. Дори много рано сутрин, когато отблясъците са много интересни при изгрев. Виждал съм хора на Джулай Морнинг там да посрещат изгрева и да се снимат. Вечер на залев е много красиво. Така че тази огледална повърхност отразява много повече от самата градска среда, тя отразява по малко и от характера на всички.
Тъй като няма друга подобна сграда в Бургас и няма с какво да се сравни, до сега не е имало подобен обект. Не знам дали е правилно дори да го наричам сграда, сигурно в архитектурно отношение мога, нали?
Шегувахме се отначало, като получихме АКТ 16, относно акта за въвеждане на сградата в експлоатация, че летяща линия в Бургас е със статут на сграда.
Решавате да направите един толкова смел и различен проект. Колко пъти по време на процеса чухте „Това няма как да стане. Не му е времето, не му е мястото.“?
За мястото много пъти съм го чувал, защото притесненията бяха, че е много близо до самата сграда на Морска гара. Което обаче няма как да е по друг начин, защото самият Планетариум функционира заедно с детския научен център „Планетум“. Предвидено е като излезеш от едната сграда да има топла връзка и да е достатъчно близка, за да може посетителите веднага да влязат в Планетариума. А относно обвивката й, мога да колекционирам колко много пъти съм чул думата „НЕ-ВЪЗ-МОЖ-НО“ от всички в началото. И за други обекти, които сме правили, също се е случвало, но за този от самото начало и от строителите, и от възложителите, много пъти беше казано колко е невъзможно да се създаде такова нещо.
И как започнахте да доказвате, че това е възможно? Вие проектирате тази сграда и след това започва друг процес – кой да я изпълни, кой да създаде материалите.
Няколко от нещата, които още от начало започнахме да правим е много, много добре да проучим материала. Най-характерната част на тази сграда е обвивката й. Тази неръждаема стомана от специална марка, която е шлайфана до огледалност, така че да се получи ефектът, че хем е там, хем може да се огледаш, хем се слива така, че сякаш става невидима. Беше ключово да намерим производител, който да достави такъв материал, да може да огъне всички тези листи, след което да намерим строител, който да ги съедини, шлайфа и да ги сглоби така, че сградата да изглежда единно цяло.
Към българския пазар ли се обърнахте?
Да, защото това беше другото предизвикателство. Ние, както и строителите и възложителите, се гордеем, че успяхме да намерим хора, които тук в България да го направят.
Събрали сте се няколко екипа българи, които са доказали на всички останали българи, че нещо, което е обявено предварително за невъзможно, се е случило.
Мисля, че всички се гордеят много с този факт в момента. Това доказва, че когато нещо подобно се случи, после всички искат да се докоснат до тази магия, искат да го видят, да го пипнат невъзможното, да го снимат. Структурните инженери, инженерите, които са свързани с проектирането на ел. системи, трудът на специалистите, който остава сякаш скрит вътре в сградата и невидим за хората, всички, които са участвали в нашите екипи, изключително много се гордеят с работата си и дори един кабел да са свързали през цялото време са се борили тази идея да се осъществи и да стане реалност.
До сега говорихме за Планетариума като локация, материали и предизвикателство. Много хора са го виждали отвън, но може би не много хора са го виждали отвътре. Да ни разкажете за цялата концепция. Кой е автор на идеята. Как се доразви идеята след скицата? Какво се случи?
Както казах в началото, наша цел беше това място, избрано за Планетариума, да бъде разпознаваемо и да започне самото то да привлича хора. Точно поради това беше избрана и огледална повърхност, така че дори да не функционира сградата 24 часа, да е място, където човек може да отиде, да седне в близост и да го наблюдава. Тази зона за обществен достъп беше с малък туристопоток.
Относно самата идея за конструкцията и огледалността й ме вдъхнови една скулптура в Чикаго, САЩ, която обаче е само това - скулптура. Тя е огледална, нарича се Бобчето. Скулптурата е масивна, около която хората могат да минават и да се оглеждат. Тя също е с метална конструкция, но тя е куха отвътре. Няма нищо в нея, не се използва. Това е едно голямо изкривено огледало, арт инсталация, покрай която хората минават, събират се и се снимат. Местна забележителност от артстричен характер. Много ми се искаше да направим нещо подобно. Но и за първи път в света, според мен, да поместим живот в него, да й създадем функции. Така да не бъде само една арт инсталация, не да е просто едно архитектурно бижу, каквото е то отвън, а да има свой собствен живот и да изпълнява своята дейност с модерни технологии. Така че симбиозата между тези две неща, отвън да бъде като арт инсталация, а отвътре да бъде нещо функционално, е всъщност това, което прави сградата абсолютно уникална за целия свят. Има няколко обема и няколко планетариума, които имат подобна структура и подобна визуална външност, но нито една от тях не е с такъв тип ламарина – безшевна конструкция отвън, а пък другите, които имат такава конструкция отвън, нямат функция вътре. Този обект не само в Бургас, не само в България, можем да се гордеем, че никъде го няма.
Тук във фолклора на телевизията, в която сме, има един легендарен репортерски въпрос. "Как се навихте?"
Мен трудностите не ме плашат – нито работата, нито репликите кое е възможно или не. Това са неща, които изграждат характера. Навихме се лесно. Защото Бургас е интересен град, който има история и има много бъдеще и според нас такива обекти само допринасят към неговата цялостна стойност.
Следите ли статистическите данни колко души са посетили самия Планетариум?
През цялото лято имаше засилен интерес, защото Планетариумът беше официално открит на 24 май. Има по 4-5 прожекции на ден с различна продължителност, които винаги се радват на голяма посещаемост. Има посетители от различни възрасти, но най-много са децата, разбира се.
С какви конкуренти бяхме на една писта за наградата? Имаше ли проект, който Вас лично Ви впечатли?
Конкурентите бяха повече от 80 тази година, имаше рекорден брой постъпили предложения и номинации, което значи че българският архитектурен и строителен пазар се развива добре. А за мен лично интерес винаги са представлявали обществените сгради и обществените пространства. Сградата, която остави най-силен отпечатък тази година и с най-висок отзвук от публиката е Планетариумът.
От категорията жилищни сгради, интересни са тези, които са свързани с реставрация. Особено интересно е как можеш да реставрираш една стара сграда и да й добавиш стойност с ново. В тази връзка искам да допълня, че това е известен проблем за гр. Бургас. Тук реставрирани сгради имаме, но достроени с добавена нова част към тях, която да изглежда съвременно и по подходящ начин да се вписва в градската среда, почти нямаме такива примери.
Може би никой не се е осмелил като Възложител?
По-скоро, да. Други са финансовите измерения на тази дейност. Но е необходимо, защото по този начин пазиш паметта, а от друга страна добавяш и нова архитектурна стойност към града.
следва втора част на интервюто
Коментари
