Първо бяха освободените зам. министри. Ей, тъй...внезапно. Изведнъж се оказа, че никакви ги няма. До онзи ден бяха там, после изчезнаха.
После...като заваляха оставки, та цяла неделя.
Масово областни управители напускали своите постове в цялата страна? Изведнъж ги обзел този порив. Бяха там, но вече ги няма.
Не ви ли изглежда прекалено голям съвпадък толкова много висши администратори в различни точки на България да са стигнали едновременно до това решение за своето кариерно развитие.
Убеждават ни, че е спонтанно провяление на благородство. Дори някои от тия благородници се позовавали точно на такива морални подбуди.
Едни такива висши морални подбуди.
Да, бе.
По-скоро това изчезване на висши държавни служители изглежда като подаване на заповед от общ команден център към фигури на дистанционно управление.
Важно е държавата да рухне, за да стане ясно, че без тези фигури и без тези служители не може. И да се върнат на бял кон.
Онова, което те отказват да приемат, че и без гълъби се съмва. И без тях ще мине.
И не, няма да се върнат на бял кон, защото гълъб върху бял кон е слаб цирков номер.
Не е политика.
автор: Красимир Калудов
