Ей, стигнах достолепните 55 години, но акълът ми в главата не дава признаци да е дошъл.
Решихме с моята през Бога и пред хората Антоанета да грабнем куфарите и да хукнем към Истанбул.
За кой ли път.
Баш за Великден.
Е, няма да ви разказвам нищо за този величествен град, защото всеки от вас или е ходил вече там, или е чувал за него, или е гледал 283 турски филмови продукции, от които 282 се развиват предимно в Истанбул и то баш на брега на Босфора.
Както и да е...
От къде да започна...
Хм...от началото.
Нали някой беше казал /не беше землемер във всеки случай/, че най-важната или най-трудната от хиляда крачки в едно пътешествие е първата.
Аз внимателно планирах първата крачка и като истински домовладика наредих с остър и нетърпящ възражение глас на моята пред Бога и пред хората Антоанета да тръгнем от Бургас към Малко Търново в 4.00 часа сутринта, че да избегнем задръстванията на граничния пункт. Защото земя и небо, звяр и природа вкупом ме предупреждаваха „Красимире, идиотино, не тръгвай през Малко Търново по Великден, ще бъде ад“
...Добре, де...тръгнахме от Бургас в 4.50 часа.
По пътя противно на хрисимия ми нрав на шофьор с книжка за категория „С“ дори изпреварих цели два автомобила. Ама, пътят иначе си беше пуст.
На границата в Малко Търново се озовахме в ситуация „Гора зашуми, вятър повеее, звезди обсипят свода небесен“ плюс чуруликащи птички, двадесетина автомобила пред нас и притихнал граничен пункт. Притихнал, демек...застинал, застинал йощ...непропусклив. След известно време се развидели. Звездите по свода небесен изчезнаха, а зад нас се надиплиха безчет автомобили.
Птичите песни си продължиха, слънцето изгря, ама редицата автомобили едва едва помръдваше.
Един час, два часа, три часа...
Преминахме през границата за пет часа и петнадесет минути. ПЕТ ЧАСА И ПЕТНАДЕСЕТ МИНУТИ!!!
Ама, така е то. Като съм дебелоглав и не слушах предупрежденията, които земя и небо, звяр и природа ми отправяха „Красимире, идиотино, не тръгвай през Малко Търново по Великден, ще бъде ад“
Мисля да прескоча пътуването, влизането в Истанбул, паркирането в огромния подземен паркинг и настаняването в хотела и да пристъпя към описание на новите ми истанбулски приключения.
Документално приключение в Истанбул
Както се спущахме привечер от хотела към Златния рог, че да седнем на някой рибен ресторант, до нас закова спирачки някакъв голям бял автомобил, от него изскочи странен тип с вехта бейзболна шапка, зле оформена брада, тъмносин шушлеков елек с пришито турско знаме, размаха ми някаква карта с турско знаме върху нея и ме обсипа с порой от думи на турски език. Стори ми се, че бяха с леко заплашителна и с много въпросителна интонация.
Срам не срам, превключих на моя допотопен английски...,а след кратко колебание човекът също премина на английски, ама в доста странна версия.
И се получи следният безумен диалог между ...двама ни.
Предлагам за краткост да наречем двете страни в диалога Мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме и Турист с грозна бяла набола брада и изблещено изражение или с още по-краткото Турист.
Мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме: Откъде идвате?
Турист с грозна бяла набола брада и изблещено изражение: Ъъъ, от хотела.
Мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме: Откъде сте?
Турист: От България.
Мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме изплюва порой от думи, от която само една звучи познато, ама не много, защото living е с едно значение, а leaving е съвсем друго...
Турист с грозна бяла набола брада и изблещено изражение се чуди какво точно са го питали, но залага на евентуалното „Тук ли живеете“ и отвръща „Не, не живеем тук“
Мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме задава нов въпрос с нов порой от неразбираеми думи, но една все пак се откроява, но заради странното си произношение звучи като нещо средно между living и leaving.
Туристът този път любезно осведомява нервния мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме : Утре си тръгваме към България, по обяд.
И му иде да каже: Leave me alone, остави ме на мира, бе!!! Ай, сиктир!!!
Мъжът с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме става все по-нервен от невъзможността да се разбере нормално с Туриста с грозна бяла набола брада и изблещено изражение и задава нов въпрос
Носите ли цигари, употребявате ли дрога?
Туристът започва да гледа още по-изблещено и отвръща: Не, нямам цигари, нямам никаква дрога.
Мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме вече е супер нервен, тресе сe като малеби на вятър и строго нарежда: Дайте ми документите си за проверка.
Туристът подава личната си карта.
Мъж с грозна лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме взима личната карта, влиза в колата, поглежда към снимката от документа за самоличност, която представя една покъртително грозна версия на Турист с бяла набола брада и изблещено изражение и пак изскача извън автомобила, за да даде ново нареждане: Дайте си портфейла.
Туристът подава портфейла си на Мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме, но в този момент Красива, строга зеленоока жена, демек жената на Туриста с бяла набола брада и изблещено изражение, започва да крещи на български език: Какъв е тоя? Кой сте вие, откъде накъде ще взимате портфейла, я го дайте!!! Какво стоиш, вземи си портфейла от този!!!
Турист с грозна бяла набола брада и изблещено изражение и Мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме се изблещват едновременно, защото строгият женски глас има могъщо въздействие върху тях двамата.
Туристът като истински мъж под чехъл е готов да изпълни заповедта на жена си, но за целта трябва да грабне портфейла си от ръцете на Мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме.
По същото време Мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме започва заравя нос в портфейла и започва шумно да вдишва аромата му, за да улови евентуално следи от наркотици...
Красива, строга зеленоока жена, демек жената на Туриста с грозна бяла набола брада и изблещено изражение, отново крещи на български език: Абе, той какъв е, че да му даваш документите си, ей, сега ще хукне с тях, веднага си ги вземи...дай портфейла, бе!!!
Мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме видимо се ядосва, защото е усетил, че крясъците на Красива, строга зеленоока жена са по негов адрес и гневно казва „Госпожо, току що се легитимирах пред мъжа ми, показах му картата си, покажете ми вие вашите документи!!!, на което Красива, строга зеленоока жена още по-гневно отвръща на книжовен български „Нищо няма да ти покажа, покажи ми първо ти твоите документи“
Туристът е почти пред припадък и едновременно говори на английски, за да успокои Мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме и на български, за да успокои Красива, строга зеленоока жена.
По същото време Мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме отново вади някаква карта с турско знаме и я размахва пред очите на Красива, строга зеленоока жена.
Турист с грозна бяла набола брада и изблещено изражение някак успява да я убеди да си даде и тя документите за проверка.
Мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме взима личната карта на Красива, строга зеленоока жена, поглежда към снимката и в документа, открива съвпадение между снимката и Красива, строга зеленоока жена, взима и потфейла, разтваря го, Красива, строга зеленоока жена пак започва да му крещи, Мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме започва да души портфейла като следово куче за следи от наркотици и връща картата и портфейла
После пита: Имате ли евро или долари в брой?
Турист с бяла набола брада и изблещено изражение отвръща с облекчение: Не, нямаме. Само кредитни карти.
Мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме на свой ред отвръща: Ок, лека вечер и приятна разходка.
И автомобилът се изнася с бясна скорост.
Красива, строга зеленоока жена започва да се кара на Турист с грозна бяла набола брада и изблещено изражение: Как така ще дадеш на някакъв абсолютно непознат в Истанбул личната си карта и портфейла си, ти луд ли си!!!
Туристът отвръща съсипан: Ами, на мен ми се сториха някакви полицаи за борба срещу наркотрафика.
Чула, недочула Красива, строга зеленоока жена триумфално казва: Наркоман, точно на наркоман приличаше той и ти му даде документите си и портфейла си и ако беше избягал с тях, какво щяхме да правим?
Туристът си поема дъх: Не, не беше наркоман, по-скоро с колегата си бяха полицаи, които се борят срещу наркотрафика и срещу дилърите по улиците.
Става тихо. Красива, строга зеленоока жена току що е проумяла, че тя и нейният Мъж с грозна бяла набола брада и изблещено изражение за миг са били заподозрени като съмнителни типове. Затова казва:
Ами, ти защо не ми каза, че са полицаи!!!
Двамата притихнало продължават разходката си край Златния рог.
Нощта над Истанбул на това място е окъпана в светлини и пълна с аромати, цветове и ...рибни ресторанти, които предлагат всевъзможни ястия с участието на всевъзможни видове алък, демек риба.
Двамата сядат в един ресторант и щастливо вечерят. Невинни са, а и документите им са си в тях.
Някъде далече, далече из истанбулската нощ Мъж с лошо оформена брада и с грозен шушлеков елек с пришито турско знаме спира случайни минувачи, иска им личните карти и им души портфейлите като следово куче, за да открие следи от наркотици.
И като се сети как Красива, строга зеленоока жена му е крещяла, му идва да изкозирува.
автор: Красимир Калудов
P.S Питате ме каква е поуката ли? Ами, струва ми се, че заради грозната ми набола бяла брада изглеждах доста съмнително в очите на турския полицай. Пък и снимката ми на личната карта ме представя също в една стряскаща светлина и изобщо...трябва да се бръсна по-често.
Следва друго приключение...
Коментари
