Знаете ли колко пицарии има в момента в Бургас?
Казва ли ти някой , а и това е въпрос с повишена трудност.
Да не говорим, че освен пицарии и ресторанти с тази вкусотия в менюто си, има и немалко обекти, които предлагат „пици на парче“.
Но ако с ваше позволение се върнем някъде през 80- те години и началото на 90-те години на миналия век, тогава питането ни ще получи относително лесен отговор.
Защото в онези времена пицариите се брояха на пръстите на една ръка. Или по-скоро се брояха на един два пръста.
Честно казано тогава пицата като гост на трапезата на бургазията беше абсолютно непознато явление.
Дълги години никой нямаше представа как се прави, как се мята...
До момента, в който се появи родна версия на пицария на бул. „ Христо Ботев“...на около стотина метра от Билковата аптека, в посока центъра.
Според по-паметливи от мен името на този търговски обект е „Будапеща“, но аз лично нямам ясен спомен дали това е така.
Историята ревниво пази в тайна ието на онзи другар или другарка, с чието съдействие е било взето решение за влизането в работен режи на този...хм...търговки обект.
Помещението още е там и доскоро в него се помещаваше като че ли банков офис.
Та, тази нашенска пицария разполагаше с около десетина маси, плътно заети по обяд и добре натоварени привечер, а поради уникалността на предлагания продукт, често ставаше арена на истински стълпотворения.
Събираха се огромни опашки от мераклии да хапнат от италианския специалитет. Всъщност изобщо не ставаше и дума, че това истинска италианска кухня. Почти никой от широките народи маси не беше ходил в Италия и нямаше как да прави сравнение.
Пица и толкоз. Бургаска.
Пиците се приготвяха не в пещ, а в някакво съоръжение с вид на голям шкаф, в който се подреждаха и се печаха...чрез електричество.
Жени със силни ръце ги месеха и ги овкусяваха това се виждаше от чакащите.
Спомням си, че наистина се чакаше. Ама, бая време се чакаше, докато се изпекат пиците. А през това на опашката възникваха конфликти и напрежение заради опитите на някои хора да прередят други.
А всички гладници се наелектиризираха в момента, когато се чуеше звънец, който сигналиираше, че пиците са готови...
Изваждаха ги, изкарваха ги от някакви тенекиени наръбени форми и ги подреждаха. И тогава почваше голямото блъскане.
Три пици, пет пици, четири пици, шест пици...айде, стига бе...ще свършат, две пици...ама тия се оляха, бе...пет пици...свършиха ли...свършиха, май...айде, бе чакам от колко време, закъснявам...не се пререждай, бе...аз три пици за другаря Христов идвам да взема...изчезни, бе...четири пици...край, свършиха...след еди колко си минути ще са готови другите...
И нещастниците в края на опошката преглъщаха слюнки и се давеха от глад и мерак, ама чакаха, защото другаде в Бургас пици нямаше.
Всъщност, асортиментът не беше особено разточителен. Пици със салам, с шунка и с гъби, с кренвирши и долу горе това беше всичко, май. Ама, такива глезотии като калцоне, капричоза, прошуто е фунги, дяволо, Маргарита, Фрути ди маре, ...бягай оттука с тия буржоазни глупости...
Но колкото и да бяха импровизирани и побългарени, тези пици на това място се радваха на завиден интерес. Пък и бяха вкусни.
Някъде към 83-84 год. започнаха да продават пици насред улица „Богориди“.
Пиците бяха някакви полуготови, мятаха ги на нещо като телена мрежа, която се движеше под нагрети реотани и ...общо взето крайният резултат беше покъртителен, но за учениците си беше голяма радост да хапват на крак, докато се разхождат из центъра.
Пици започнаха да се продават вечер и на прочутата лятна дискотека „Плочата“..., но вкусовите им качества също бяха спорни, а самите изделия много далече от оригиналната идея, развита до изкуство в Италия.
Нова пицария се появи и в близост до кино „Септември“ като резултат от прочутия Указ 56 за частната инициатива. Търговският успех беше гарантиран не само заради изгладнелите киноманиаци, а и заради стратегическата локация на обекта.
В края на 80-те и началото на 90-те един днешен законотворец също се включи в производството и пласирането на пици. И то с голям успех.
Но истинска кулинарна революция с италиански елемент настъпи едва тогава ,когато на границата между 80-те и 90-те години в резултат на частна инициатива отвориха първия в Бургас ресторант за спагети в една от малките улички под хотел „България“.
Това беше нещо феноменално и са нула време се превърна в сензация.
Спагети в Бургас, е това вече беше нещо ново и невиждано. И никой нямаше никаква представа за карбонара или болонезе, да речем.
Оставаше още малко време до появата на първата и истинска италианска пицария в бившата сладкарница „Златна рибка“ близо до входа на Централния плаж. Ако не се лъжа, това се случи заради инициативата на бащата на Лео Бианки. тогава вече опитахме истинска италианска пица в Бургас.
Но това вече е съвсем друга история.
На онези от вас, които са стигнали дотук и са преминали през хаотичните ми и изветрели спомени, благодаронсти. На онези, които възмутено са престанали да четат още на втория ред този текст, поздравления.
А на всички вас поднасям извинения за многобройните фактологични и хронологични грешки в днешното пътуване в миналото, но ще се радвам, ако вие запълните „белите“ петна в тази история с аромат и вкус на пица. И простете на разказвача. Той толкова си може.
Пък може би просто ми се яде пица.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
