Протестите в Иран не спират почти цял месец. Млади и стари са по улици и площади. Поводът беше смъртта на младата Махса Амини, която религиозната полиция арестува и това костваше живота и.
Някой от протестиращите платиха с живота си порива си за свобода.
Но властта не успя да ги пречупи.
След мъжете и жените, след студентите, към протестите се присъединиха дори учениците.
И колкото е странно да е, водещи в тези протести са иранските жени. Баби, майки, девойки, момичета...
Те започнаха да захвърлят своите "хиджаби", които покриват лицата им, започнаха да режат косите си и да викат толкова силно, че цял свят да чуе колко много искат свобода. Жени, живот, свобода...това се пише и скандира по улици и площади.
Сигурно протестиращите пеят много песни, но една от тях стана нещо като химн на протеста. В нея се пее "За" какво ли не. Създадена е от един от най-обичаните и популярни млади ирански изпълнители...Шервин Хаджипур.
Е, едва ли ще се изненадате от това, че той пее "За" майките, за бащите, за сестрите, за жените, за децата, които не могат да учат, защото трябва да работят, пее за откраднатите мечти, за...свобода.
Това е песента...
Коментари
