Той и ти.
Ако той танцува на тази възраст, какво е твоето оправдание да лежиш на дивана или пред компютъра и мрачно да броиш килограми и калории?
Ако той стиска зъби и живее дните си изправен и в кондиция, какво е твоето оправдание да си се застопорил на място?
Ако той презира всичките "Не може така", "Така не се прави", "Не се излагай на тия години", какво е твоето оправдание да живееш според правилото "Какво ще кажат хората"?
Ако той отказва да падне на колене, какво е твоето оправдание да се страхуваш да се изправиш срещу страховете си?
Ако той отказва да остарее, какво е твоето оправдание да превърнеш младежкия си дух в блед спомен?
Ако той поема с всеки свой дъх глътка живот, какво е твоето оправдание да въздишаш тежко ден след ден?
Той и ти.
Стоите един срещу друг. И ако той отказва да се предаде, какво е твоето оправдание да развееш бялото знаме.
Е, ти избираш.
Видях този ентусиаст из Пловдив. Не знам какво го мотивира. Да изкара някой лев, да се забавлява, да забавлява другите или просто да изпълва дните си с някакъв смисъл. Нямам представа...
Но като го гледам, усещам, че нямам оправдание да пропилявам дните си, макар че...Бога ми, пропилял съм не един ден.
Но ако той със своите години може това, аз тогава защо да не отида днес да изиграя един футболен мач, а? Дори и да загубя
автор: Красимир Калудов
Коментари
