Художникът Митко Иванов е неспокоен дух и ренесансов човек. Извън изобразителното изкуство се е е отдал на историята и по-точно на историята на Бургас във всичките и възможни форми. Автор е на книгите "Мълчанието на Александар", посветена на Александър Георгиев -Коджакафалията, част е от екипа, създала " История на Бургас", а буквално преди дни представи пред публика своя нов труд "Бургаският жаргон до 1989". Просто нямаше как да не потърсим автора, за да каже няколко думи за това проучване.
Как и кога се появи тази идея в главата ви за изследване, събиране и систематизиране на бургаския жаргон в една книга?
Е, точно на този въпрос няма как да отговоря кратко. Все пак аз самият практикувам бургаския жаргон от над 50 години, а първият ми учител в тази област беше големият ми брат, както обикновено се случва. А и в моите нескромни опити да попълвам в пъзела на бургаската култура липсващите парченца, понякога това ми се отдава. Жаргонът беше едно от тези липсващи неща.
Тук ще спомена и труда на уважаемия д-р Касъров, мой приятел и информатор. Той направи едно кратко издание, но бързам да кажа, че нашето издание е доста по-обширно по мащаб, а и различно по стил и дълбочина. Това е в скоба и сега излизам от скобата.
В крайна сметка, става въпрос за десет години задълбочени изследвания, много анкети, срещи с много видни бургазлии, някои от тях известни лица и други, обичащи духа на Бургас, които не са публични личности, но са носители на бургаския жаргон. Резултатът е налице.
Какво уловихте като влияние във формирането на този жаргон, откъде се попълват езиковите „запаси“ в речта на бургазлии? От групи хора, от събития, от някакви процеси?
По въпроса ви разбирам, че не сте чел книгата.
Да, прав сте, не съм я чел, затова задавам въпроси безразборно. Но на този ми е интересно да чуя отговора...
Имам сериозни претенции, че тези влияния са уловени. Установих директни заемки от около 25 чужди езици. Това едва ли е изненада за някого с оглед на кръстопътното и пристанищно разположение на Бургас. Връзката между богатата Тракия и морето, което пък свързва града със света. В тази пресечна точка се намира нашият град. Това е от една страна. От друга страна, за разлика от софийския и пловдивския жаргон, влиянието на морския бит е много силно. Тук не става въпрос за странни имена на риби. Става дума за много по-широко влияние върху наименование на предмети от бита, определянето на времето, закачките между хората дори. Морето, влажният морски въздух са буквално просмукани в жаргона, във всичките му възможни аспекти.
Художник събра и подреди бургаския жаргон в книга
Има ли думи от бургаския жаргон, които буквално са ви втрещили, когато сте попаднал за пръв път на тях по време на проучването ви?
Да, имаше такива...бих споменал подобни думи на ниво микро жаргон. Няма такова понятие, но си позволих да го използвам. Микро жаргон според мен е набор от специфични думи, които се използват в един квартал, а извън него не са познати. Или дори жаргонни форми, които съществуват с години в една приятелска компания, но за други хора не означават нищо. Част от моите информатори ми цитираха такива редки и екзотични думи, говореха за тях с много любов.
Например, думата „цанко“, което означава нещо красиво, „врана“ за хубаво момиче, агора, което логично е площад, „боядисвам“ за открадвам и т.н. Думи, чиито значения не са широко разпознаваеми.
В книгата има около 2000 думи.
Помогна ли ви този изследователски труд да откриете една нова, непозната част от пъзела на Бургас?
О, да. Живеят в Бургас от 58 години и имам претенции, че познавам жаргона, но без притеснения ще призная, че около 40% от думите или не бях чувал или не бях практикувал. За мен беше едно голямо пътуване, едно голямо удоволствие да ги откривам. В личен план е така. Часовете отделени за изследване на жаргона през тези десет години, това бяха едни от най-щастливите ми моменти.
Завършихте книгата и ...какво беше усещането?
Доста бях уморен. Да си призная, не ми останаха сили да се зарадвам на книгата.
А останаха ли извън книгата жаргонни думи със спорен статут, за които не сте бил сигурен, че са чисто бургаски, но се ползват много в Бургас?
Разбира се, думите, които изследвахме, бяха приблизително 10 000, но с много строга селекция ги намалихме до около 2000 думи. Няма смисъл да включваме дискусионни думи, за които някой друг град ще претендира.
Веднага предизвиквам Пловдив с думичките „хава“ и „майна“. Те могат ли да докажат, че тези думи са били част от жаргона им през 1884 год? Защото аз мога да докажа, че в Бургас са се ползвали по онова време. И други такива примери има.
Има много интересна група от думи, които са познати в цялата страна, но в Бургас имат друг нюанс. Понякога значението им е съвършено различно в сравнение със значението на думата в страната.
Не може да ми казвате това просто, ей така. Ще трябва да ми дадете конкретни примери. Какви са тези думи?
Тези думи с нюансите изобщо не са за подценяване...Отбелязани са специално. Ето, например думата „бушмен“. В София означава прост човек, а в Бургас е категорично и само руски моряк, който е абсолютно неадекватен заради незнанието си на чужди езици и с невъзможността да търгува с валута, грамофонни плочи и други скъпи „западни“ вещи. Думата „лек“ в София означава човек, който няма пари и не може да излезе на купон, на забавление, а в Бургас „лек“ означава човек, който има специално уважение към лежерния и приятен живот. „Възел“ в Бургас означава вратовръзка , а в София означава изчезнал.
Ами, думата „марфа“? Има общо значение в столицата за някаква дребна далаверка. А в Бургас е много богата, успешна красива сделка. Марфа е това ,което параходчията се опитва на ръа на закона да внесе, когато се завръща от плаване. Марфа е това, което морето е изхвърлило като стока и ценност и то става твое. Марфа е уловът, който рибарите се опитват да скрият от собственика на даляна, за да спечелят нещо допълнително.
Понеже блага дума железни врати отваря, може ли с някои интересни, сочни, красиви, майтапчийски бургаски жаргонни думи да отворите вратите на любопитството на бургазлии към книгата ви?
Е, разбира се. Има такива думи. „Изпъната“ за момиче.
С тази дума едновременно се казва, че жената е стройна, изящна, красива и превлекателна. Само чрез „изпъната“ се казва всичко това. Но ако говорим за красивите бургазлийки, тук трябва да спомена жаргонната бургаска дума „каравана“. Казва се за момиче, за жена, която „ходи“ с теб. Затова е каравана. Няма свободна каравана, която да ходи сама по улиците, нали.
Иначе много ми харесва това възклицание „цанко“. Много е цанко!!! Демек много е хубаво, страхотно е. Аз не съм използвал тази дума никога.
Честно казано и аз никога не съм чувал никой около мен в Бургас да ползва „цанко“...Къде я изровихте тази жаргонна дума?
Е, това също е пример за „микрожаргон“, за който ви споменах вече.
автор: Красимир Калудов
снимките са от личния архив на Митко Иванов
P.S Остава ми само да си взема тази книга, тази езиковедска „марфа“ и да кажа за нея, че е „цанко“. А вие също можете да обърнете внимание на "Бургаският жаргон". Щом е от Митко Иванов, струва си.
Коментари
