Ако бяхте треньор по футбол на мястото на Гонзо, какво щяхте да кажете на футболните национали преди мача срещу Грузия?
Каква щеше да бъде вашата мотивираща реч?
Ако можех, би казал на тези уплашени, обезверени и потънали до футболното дъно играчи ето това...
"Момчета, забравете за критиките. Забравете обидите. Забравете за крясъците срещу вас.
Сега само си спомнете дните, в които някога мечтаехте да станете футболисти. За първите футболни обувки. Спомнете си през какво сте минали, за да дойдете до този мач. Спомнете си за контузиите. За болката. Спомнете си първия си мач на голям терен. Първия ви гол. Първата победа. Спомнете си ги.
Днес не играйте за държавата. За футболния треньор. за футболния съюз. Не играйте за класиране или за голова разлика.
Днес играйте в името на онова малко момче, които всеки едни от вас е бил. Играйте, за да благодарите на малкото момче, което е стиснало зъби и е преминало през всичко, за да ви превърне в мъж.
Днес играйте за себе си. И за Тошко Неделев. Хайде, излезте на терена и играйте от сърце"
Хм, май не се получи особено добра мотивираща реч. За късмет на футболните национали аз не съм техен треньор и те няма да чуят тази реч елементарна реч в съблекалнята. А и в нея няма нищо надъхващо. Няма призив "Изяж ги, смажи ги, пусни им кило кръв и метър кожа" Слаба е речта.
Истината е, че много искам нашите футболисти да изплуват от дъното...
И да имаме повод да празнуваме нови техни победи, да можем от сърце да скандираме по улиците и по трибуните „Българи, юнаци!!!“
Успех на националите.
автор: Красимир Калудов
Коментари
