Зам. областният управител Пламен Янев беше един от хората, които се ангажираха със създаването на организацията и със самия процес по настаняването на украинските бежанци в Бургаска област след извеждането им от хотелите по морето. Като представител на държавната администрация той изкара няколко дни в центъра на събитията в базата в Сарафово и всичко, хубаво и лошо мина през ръцете му. Г-н Янев напълно честно и открито посочи проблемите и прогнозира от каква посока биха дошли следващите изпитания...Нещо повече, той предупреди, че някои събития тепърва предстоят и затова отказва да приеме, че казусът е приключен. Представяме ви неговата гледна точка.
Сега, когато украинските бежанци са вече настанени, бихте ли казал „Справихме се“?
Справихме се с екипа, който е на място. Хората от Областна управа, хората, които бяха тук. Всички заедно.
Имахте ли време за реакция, подготвяхте ли се преди това или просто в един момент ви казаха „Действайте, програмата за хотелите свърши, вие сте на ход“
По-скоро подготовката беше за друг тип действия, с въпросната анкета. На нас ни беше предоставена информация, че през тази анкета ще премине цялата информация, хората ще получат код, чрез който ще е ясно кой къде да ходи и после ще се организира транспорт.
Тази анкета обаче въобще не сработи и в движение трябваше да преорганизираме целия процес, целия първоначален план на място.
През какво преминахте като екип през последните няколко дни?
Първо преминахме през изненадата, че това, което беше подготвяно от известно време, не сработи и трябва да се прави нещо, за което реално нещата се вършат в движение.
След това се сблъскахме с някои от украинските граждани, които явно не бяха нуждаещи се, но държаха да проверят какво още може да им предложи България като места за настаняване и почти блокираха процеса със своите неясни претенции.
Заради това отново се преорганизирахме и се наложи да отваряме „буферни“ зони.
Пострадаха ли от случващото се реално нуждаещите се от подслон бежанци?
Според мен условията, в които ние релокирахме 90% от хората в областта, в базата в Сарафово, с изключение на стреса, всичко друго мина доста по-успешно. Не вкарахме хора в палатки.
Какво предстои?
Мога да кажа, че за Бургаска област нищо не свършва, тъй като множество хотели ще задържат хората до определени дати. До 10 юни, до 15 юни и после Бургаска област отново ще стане център на събитията. В следващите месеци могат да се очакват неизвестен брой хора, които ще търсят подслон. Те ще напуснат хотелите и ще си тръгнат към Украйна или ще потърсят подслон. Това ще го видим скоро.
Има ли достатъчно свободни места?
Това, което наблюдаваме е, че при релокирането на хората към Елхово, капацитетът е достатъчен. Наблюденията ми са, че имаше някакви първоначални проблеми с храната, но нещата се стиковат.
Дали сме се справили успешно, това зависи от гледната точка. Но на този етап успяхме да преминем през всичко благодарение на екипите, на доброволци.
Благодаря на всички зад кадър, хората от община Бургас, от Младежки културен център към общината, от Областна управа, хората от екипа на ДАБ, които бяха на място тук. Непрекъснато се променяха нещата, но се справихме.
С риска да ви прозвучи малко отвлечено това питане, при разговорите ви с украинските бежанци, те какво ви казват? Имат ли желание някои от тях да останат окончателно в българия? И ако това е така, вече работят ли държавните служби, за да ги интегрират по-леко и успешно?
За интеграцията...държавата отговоря за това чрез своите институции, но всичко зависи от желанието на украинските граждани зависи. Зависи от това как те виждат своята роля на едно ново място. Знаете, че много българи са по цял свят и затова сме разбрали, че когато човек отиде някъде в друга държава, трябва да положи двойно и тройно по-големи усилия, за да го приемат местните хора и за да се справи с конкуренцията...
А иначе говорих с една украинка в Сарафово. Тя ми каза „Аз съм от Донбас и няма къде да се върна. Аз трябва да намеря начин да остана тук и да се устроя. Няма къде да се върна и не виждам никаква светлина в тунела за Донбас“. Доколкото разбрах, за нея е все едно дали ще продължи живота си в друг град в Украйна или тук в Бургас, в България.
автор: Красимир Калудов
Коментари
