СивоКос усети онзи гибелен гняв на Ахила Пелеев да тресе тялото му.
Вече цял следобед с кратки прекъсвания се опитваше да навре едрата си снага в тясното пространство под кухненската мивка, където имаше място само за една миялна машина.
Не, не. СивоКос не изпълняваше номер от репертоара на магьосника Худини, а просто се извиваша като лиана, за да се добере до сифона и периферните тръби, които отвеждаха водата към канала. Е, на теория отвеждаха водата към канала, но всъщност тя...водата, де, си течеше през някакви пролуки под миялната машина, от там по пода на кухнята и евентуално към апартамента на съседите на долния етаж.
СивоКос от няколко дни беше в ситуация, в която му вървеше по вода, във вода газеше ,но жаден ходеше и кажи речи имаше опасения ,че всеки момент ще завъди вода в коляното.
Днес беше пробвал да свърже в ненарушим съюз сифона и съответните тръби под мивката, но уви...там където беше текло, пак течеше.
Сегиз тогиз пишман водопроводчикът правеше леки пехотински набези към строителните хипермаркети и там с малоумно изражение и беден речник на водопроводчик се опитваше да обясни каква част му трябва. В началото не му спореше, но от четвъртата визита нататък вече носеше снимки на цялата водопроводна система под мивката и показваше кадрите на продавач консултантите.
Да му се не види...Хората показват снимки на гаджета, деца и жени, а аз показват тръби за мивки. Пфу!!! – помисли си с омерзение СивоКос, докато навираше в лицето на продавачката снимка в близък план на „Г“ образен пластмасов детайл.
И всеки път се връщаше от хипермаркета с поредната нова част, всеки път я завиваше и ...тече ли, тече, всичко течеше.
Естествено баш в този следобед преткрасната му дъщеря МойтаМи на няколко пъти влезе в кухнята, за да ползва точно тази мивка, при условие че имаше още две други в апартамента. Свъсено и обясни, че мивката няма да се ползва и някак инстинктивно усети как в дъщеря му се поражда леко съмнение в знанията и уменията му на водопроводчик ентусиаст.
Пак течеше. Вода от тръбите и пот от челото му. Разбира се, дебитът на течащата вода не можеше да сравни с всемирния потоп, но общо взето си течеше. Ту като капчук, ту като бурен планински поток, но не в канала, а в шкафа и по пода на кухнята.
СивоКос разглобяваше и сглобяваше десетки пъти опротивелия му водопроводен конструкт. После пускаше тестово водаата, само за да се увери, че отново тръбите прокапват и пак повтаряше разглобяването и сглобяването.
Честно казано дори в казармата не беше разглобяват толкова много личния си автомат „Калашников“, колкото тия противни тръби и уплътнения. Можеше да ги разглоби със затворени очи...То, не че ги виждаше в тази теснотия в шкафа, де. Там беше тъмно като в...нещо там тъмно.
В един момент притихна. Избърса потта от челото си, попи водата от пода, източи водата от шкафа под мивката и се загледа в творението си. С малката подробност, че за да го огледа, се надупи и пак влезе в тясното шкафче под мивката...Докато пръхтеше от пристъп на клаустрофобия, задницата му стърчеше от кухненската мебел, а той се пулеше идиотски в тръбите на един милиметър разстояние от тях. Нямаше място за нищо повече.
Така значи. Тръба под мивката, която прераства в „Г“ образна свръзка...после нов елемент с две странични тръби за маркуча на миялната и маркуча от газовия котел, след това нова елемент с вход и изход, после сифон, друга тръба и след това...ъъъ...шест седем сложно наблъскани един в друг пластмасови детайли.
Изчака малко всичко да изсъхне. Укроти дишането си...Пусна водата и...
Нито капка не капна. Нищо...Не можеше да повярва. Чудото беше станало. Беше свързал всичко така, както трябва.
Седна на пода на кухнята и огледа пода. Навсякъде се валяха тръби, гумени уплътнения, отвертки и мокри салфетки. Плюс мокри кухненски кърпи.
А неговата зеленоока Миньон всеки момент щеше да се върне от работа.
Ужас, този кошмар няма край – измуча СивоКос и се втурна да шета.
автор: Красимир Калудов
Коментари
