Не е точно редакционна статия или нелепо Urbi Et Orbi на някакъв текстописец. Това е традиционната първомартенска изповед.
Преди десет години започна всичко. На първи март 2012 год. този сайт стана достъпен за читателите.
Тогава беше двуезичен. На български за българите, на руски за руснаци, украинци, белоруси, казахстанци и всички останали рускоезични, които са избрали да живеят в Бургас и в региона. С новини за случващото се тук, у нас.
Три години и половина по-късно остана само българската страница.
И така до днес. Вече десет години. Днес руснаци и украинци воюват помежду си, а българите се мразим помежду си.
Днес не мога да напиша нищо хубаво или празнично. Защото няма поводи за празнуване.
И защото каквото и да напиша, то води до разделение на българите. Омразата и търпението да се вслушаш в различно от твоето мнение толкова се се просмукали в нас, че ми се струва безнадеждно. Под всеки текст в този сайт хората се обиждат, псуват се и се проклинат, защото някоя дума им харесва или не им харесва.
А аз...дори не съм подозирал, че в този сайт ще пиша за войни и за жертви. Защото някога, в началото си обещах, че няма да публикувам новини, посветени на престъпления, смърт и заплахи за хората.
Но днес новините са само такива.
И крясъците, заканите и дрънкането на оръжие заглушават тихите гласове за мир.
Странно или не...“Бургаски репортер“ още го има. Не знам докога, но поне изкара десет години.
За това време оттук минаха хора, които оставиха ярки следи и други, които минаха и заминаха, просто ей така.
За това време имаше публикации, които бяха много четени и такива ,които никой не прочете.
И всичко това е нормално.
Е, „Бургаски репортер“ още продължава по пътя си, по своя си начин, дори той да е доказано губещ, непечеливш и непопулярен.
Но когато стигнем някой ден до полянката в края на пътя, аз ще знам, че си е струвало цялото това пътешествие.
Затова само ще ви пожелая да сте здрави и мъдри. И да обичате и да подкрепяте, ако не всички, то колкото се може повече хора около себе си.
Благодарен съм за това, че сред вас има хора, които четат този сайт от ден първи. Благодарен съм и на онези, които не го четат, защото по този начин ми показват, че има много какво да се променя тук.
автор: Красимир Калудов
P.S По повод на изобилието от технически грешки в текстовете бих казал, че от известно време пиша на някакъв "нов" лаптоп "втора ръка" и клавиатурата му уж е същата като стария, ама май нещо не мога да се нагодя към нея. За правописните грешки обаче не е виновна клавиатурата...
Коментари
