Късно вечерта е ...Буквално нахлувам в магазина минути преди затварянето му. Малко преди това пак бях там, за да купя кафе, че на сутринта моята зеленоока половинка няма да може да започне деня си с освежителния напитък.
Мариан се смее.
Какво забрави? – ме пита , а аз се хиля. Ами, паста за зъби...
Заставам пред касата, за да платя вероятно последната покупка за 26 февруари.
Оставате семед осем минути да края на работния ден и се запритказваме...
Говорим си за...войната в Украйна.
Мариан ми споделя
„Моят съсед Иван, живее горе на тавана в някакво студио, прие в дома си свои приятели от Украйна. Бащата, майката и двете им деца. Избягали в последния възможен момент от войната. Днес им дадох чипове за асансьора“
Разбирате ли, руснак приема украинци в своя дом.
По-рано през деня имаше протестен митинг в центъра на града. Пред паметника на Съветската армия, издигнат през 50-те години от БКП в Бургас в прослава на другаря Сталин. Поне ткака е записано в архивите.
Веят се украински знамена, а под тях са се събрали украинци, руснаци и българи. Рамо до рамо. Всички против военната агресия в Украйна.
Ани, рускиня, ми казва
„Красимир, ако чуеш, че общината в Бургас набира доброволци за помощ на украинци, обади ни се. С Борис / съпругът и/ ще окажем психологическа помощ и дори ще приютим някой, ако има нужда. Борис и Ани са московчани и живят от години в Бургас. Борис е наметнат с украинско знаме и това казва всичко. Излъчва случващото се през Фейсбук директно и хиляди хора по света го гледат.
Руслан, друг руснак ми обяснява за „Змийския остров“ превърнал се в източник на мемета с онова прословуто „Руски боен кораб, отивай на майната си“
Според фициалните руски информационни източници и според официалните български русофили убитите 13 украински войници, които са отказали да се предадат, всъщност не са били убити, а са се прибрали по домовете си. И не са били 13, а цели 85. Някакъв белоруски журналист бил го установил и доказал. Иначе казано героите на Украйна не били герои.
Руснакът Руслан ми обяснява. „На Змийския остров има място в най-добрия случай за тридесетина души, от които една част са войници, а други са наблюдатели, метеролози, технически персонал. Нашите лъжат“
Случайно или не хората от протеста започват да викат „Лъжец, лъжец“ и споменават едно определено име. Цял свят го споменава и то не с хубаво.
Други руснаци са се смесили с украинци и българи и също заявяват своята позиция срещу войната.
Украинското знаме се вее в центъра на Бургас и всички под него искат мир.
Но не искат Украйна да бъде освобождавана от руския президент Путин. Лично на него са посветени много, много персонални послания, изписани върху плакати.
Тук няма политика.
Само стотина украинци, руснаци и българи. Или двеста? Няма значение. Важното е само едно. Това, че всички са рамо до рамо в българския град Бургас. Искат мир. Нищо повече.
Този протест няма да бъде показан по нито една руска телевизия. Всъщност там няма да покажат и стотиците такива митинги в самата Русия. Но за разлика от Бургас протестиращите в Русия рискуват до 30 дни арест. А те искат и там, както и тук, едно и също. Мир.
По същото време премиерът, президент, премиер, президент Медведев писа в Туитър, че е време да се обмисли връщането на смъртното наказание в Русия, защото се ползвало в САЩ и че с някои страни щяли да се гледат през бинокли и оптиката на оръжията. Какъв дипломатичен език.
Но ние сме в Бургас. Хора от три отделни народа показаха, че могат да превърнат измислените вражди в прах и да се прегърнат. Имат сили да не се мразят. Намерили са много повече сили да бъдат едно цяло. Да се подкрепят.
А над всички се вее украинското знаме в ръцете на малко дете.
В центъра на мирния град Бургас.
Където рамо до рамо украинци, руснаци и българи бяха заедно срещу войната.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
