Мярнах някакъв репортаж по НОВА. За един щур тип, който се катери високо и скача оттам. Качи се на 60 метров комин, но репортерът остана долу.
Та, се сетих как за сутр. блок на Дарик веднъж трябваше да правя интервю с кранист. Човекът местеше някакви строителни материали за БСУ /смятайте колко отдавна е било това /. И аз му крещя отдолу "Ела, бе, ела тук да те питам нещо", а той ми крещи "А, не. Ела, ти тук в кабината"...
Ъъъ, качих се, ама краката ми трепереха като малеби на вятър. А горе в кабината усетих как целият кран се тресе и вибрира, а вятърът свиреше в ушите ми. Направо виеше, вятърът му и не знам откъде се взе. А може и да ми се е сторило, че има вятър. Припотих се. Нямам ясен спомен как изминах обратния път до земята, но на всяка крачка си казвах, че щеше да е много по-хубаво да правя интервю с някой с по-кротка професия. Например оператор в книговезница, а? Изобщо, добрият репортер трябва да ходи с прощално писмо в джоба си, когато е на работа.
Но понеже стана въпрос за комини, друг път трябваше да отразявам с директно включване взривяване на комин, май беше в бившия месопреработвателен комбинат "Родопа" в Бургас. Ама, че събитие, но редакторите на предаването държаха народонеселението в цялата страна да научи за този взрив. Е, взривиха комина, килна се, срути се, а аз се раздрах от кашлица заради прашния облак. Едва изхъхрих нещо в ефир и това беше. После продължих да кашлям.
Изобщо репортерската работа понякога е доста идиотска и натоварваща. Стресираща дори. Като онзи ден, в който ме пратиха да правя репортаж с дами по монокини на бургаския плаж. Да съм ги питал защо са така, а не онака. Че какво ми влиза на мен в работата коя жена как е избрала да ходи на плаж. Ама, работа, какво да се прави. Семейство храня.
И бродя аз в жегата по плажа, връхлитам разни девици по ци.. като нахалник в стил "Извинете ме мадам, мене много ме е срам, ама да ви питам нещо за сутрешния блок на Дарик". Пък им тиквам диктофона презд лицето. Иди, че обяснявай, че си на работа, а не си невъзпитан простак. През цялото време се питах.
Ами, ако ме запукат с ритници гневни фемини? Ако ме бушонират или ме пребият с плажен чадър?
Изобщо, добрият репортер трябва да ходи винаги със завещание в джоба, когато е на работа. Пресъхна ми устата, а после жена ми ме пита "Какъв беше този репортаж с тия? Защо точно пък теб изпратиха, а, не те ли е срам?" Да, да...това със завещанието ...добрият репортер понякога трябва да си го носи в джоба и след работа, че ако го набие жена му, да е готов...
Мълчах пред жена ми, защото устата ми беше пресъхнала. От стрес. Иначе ме беше срам, признавам.
"Ония" жени сигурно и до днес си казват една на друга "Спомняш ли си онзи, заекващия, дето ни пита на плажа защо сме по монокини, ха, ха, ха, хо, хо хо...голям тапир беше"
Срам.
Та, разбирам колегата, който не се качи на комина. Стресиращо е.
Ха, че то време за прогноза станало!!!
Днес ще е слъчнево и студено. Като вчера. Като за януари. Иначе температурите в Бургас и в региона ще са около 2 градуса.
Нека е хубав денят ви
автор: Красимир Калудов
P.S Това е нещо като "Изповедта на един репортер", нещо като версия на древната английска комедия "Изповедта на един автомобилен инструктор"
Коментари
