Милен Георгиев е бивш футболист на Нефтохимик и Черноморец. В кариерата си е играл още в клубове от Русия, Китай и Белгия. След края на кариерата си създава мениджърската агенция Mondeal Football Agency, чрез която си партнира със световно известни агенции и отбори от водещи първенства в Европа и в Азия. Този път го потърсихме за коментар посветен на глобализацията на футбола, която прави възможно митичното Ел Класико на Испания да се играе на хиляди километгри от Иберийския полуостров.
Нека чуем мнението ви за поредния пример за футболна глобализация...Мачът за супер купата на Испания между отборите на Реал Мадрид и Барселона ще се играе...в Саудитска Арабия. Какво означава това? Развитие на футбола, изкривяване на футбола, край на традициите...или какво?
Да започнем от термина „глобализация“. Веднага в главата ми се появява друг „корона вирус“. Няма нищо лошо в тази глобализация, няма нищо лошо Реал Мадрид и Барселона да играят, където и да е било. Но всичко това би имало смисъл, ако хората могат да пътуват безпрепятствено и да гледат такива прояви на живо. Да, такова дерби би могло да се играе дори и в България, но ако има едни свободни 100 млн. евро..., за организацията на събитието. Няма нищо лошо в глобализацията, светът се развива, но заедно с това става все по-луд, а ние трябва да се адаптираме.
Прескрасно е да гледаме Ел Класико и такива дербита, но специално това дерби загуби от блясъка си, след като Лионел Меси и Кристиано Роналдо вече не са част от този мач. Да не говорим, че преди години в сблъсъците между тези два отбора имаше такива звезди, че дори защитниците струваха 30-40 млн. евро. Лошото е, че Ел Класико загуби своята идентичност. Меси отиде в ПСЖ, Роналдо смени вече два отбора...те олицетворяваха този сблъсък, а вече ги няма.
Футболът е бизнес, поне в професионалния си вариант, но не става ли всичко в този спорт единствено калкулиране на печалби и бюджети...? Ето, Саудитска Арабия изведнъж вади 100 млн. евро и си осигурява домакинството на Ел Класико...има ли изобщо място за футболна романтика и чист спорт?
Съгласен съм донякъде. Ще дам пример с предстоящото Световно първенство в Катар. Очакванията ми са, че ще станем свидетели на нещо изумително като ниво на технологиите. Как ви звучи това? Стадион с климатична инсталация? Знаем, че има такива зали или ложи, но цял стадион? Такъв комфорт за футболисти и зрители доскоро беше немислимо. Това са технологиите, но...знаете ли...аз съм против така да се случват нещата. Старото лице на спорта и на футбола липсва. Независимо, че аз си вадя хляба чрез тази глобализация на футбола и неговата комерсиализация, аз съм против тези процеси.
Вие, като мениджър, който защитава интересите на своите клиенти сред играчите и треньорите, „за“ или „против“ сте предложението да се провеждат световни първенства по футбол през две години?
По-скоро съм „за“...Неизбежно е. След време ще сме свидетели на такива мащабни и интересни форуми. Замислете се. Фактически и днес имаме световно първенство и европейско, които се редуват през две години, нали така. Ако сега официализират това и имаме световно първенство през дсве години, тогава мачовете ще бъдат на едно много по-висдоко ниво. Затова съм по-скоро „за“ тази формула.
И понеже споменахме футболната глобализация, която разрушава граници, ограничания и рамки във футбола, какви са шансовете на българския футбол? Да бъде част от тези процеси или да бъде пасивен наблюдател на случващото се?
Не виждам светлина в тунела пред нас. Но бъдещето е в младите, а аз виждам доста потенциал в тях. В следващите петнадесет двадесет години можем да изкараме талантливо поколение.
Продължавате ли да вярвате в това, че българският футбол и в момента създава много талантливи млади играчи?
Аз продължавам да твърдя, че в България има много таланти. Обаче ние ги губим. За съжаление се наблюдава регрес, намаляване на времето, когато настъпва „загубата“ на тези таланти. В момента сме стигнали дотам, че вече „губим“ един такъв качествен играч, когато той навърши 14 години...Иначе казано, когато той започне 15 години, възходящото му развитие е спряло. Това е ужасно.
Но нека не завършваме този разговор с нещо ужасно, а с нещо обнадеждаващо за родния футбол. Какво да бъде то?
Надеждата умира последна, но колкото и да звучи като клише, всичко зависи от държавата. Когато стабилизираме държавата, ще стабилизираме хората и оттам спорта. И не е въпрос само на пари. Никой не е почнал да играе футбол заради пари. В началото е любовта към този спорт. Страстта.
Милен Георгиев за малките истини на големия футбол
Децата започват да играят тази велика игра, защото я обичат и са луди по нея. Но ние в България объркахме всичко и сме заменили тази любов и идентичността на футбола с нещо съвсем друго. Всичко е любов. Като няма любов към футбола, не можем да получим краен продукт, нали.
Какво е вашето послание? Да си върнем любовта към футбола?
Трябва да си припомним как обичахме футбола, да изпитваме любов към тази велика игра и само тогава ще имаме резултати.
автор: Красимир Калудов
Коментари.jpg)
.jpeg)
