31 декември е ден за въпроси...
Всевъзможни...и много.
Според едни научни изследвания става въпрос просто за класически случай на движение на „бръмбари в главата“, ама някак е по-добре да ги определим като...въпроси.
Винаги на 31 декември започват да пърхат в главите ни...
„Какво ще ядем на празничната трапеза?“ "Колко ще изядем?"
„ Онзи панталон ще ми стане ли изобщо“
“Аз тази рокля май съм я слагала вече три пъти и всички са ме виждали с нея и дали няма да се изложа, ако посрещна и Новата година с нея“
То, ако са само тия питания, здраве да е.
Ама и други прескачат. Едни такива фундаментални, важни...
„Аз бях ли добър човек през годината? Аз направих ли нещо хубаво за другите? Аз бях ли добър към себе си?“
Тъй де? ако си добър към другите и към себе си, значи си бил изобщо добър човек, а?
Летят въпроси и пушек се вдига. Самозадават се пустите им въпроси и чакат отговори. Нахални едни такива...
„Какво ни донесе 2021 и какво ни взе?“
Гледай сега, може ли такива сериозни теми на 31 декември?
Но пък има логика, защото накрая винаги се оказва, че старата година си е заминала и взела нещо от нас със себе си. Завинаги го е отнесла...
На мен например ми взе еколо четири килограма. Едва и ги пробутах. Издухах се, докато ги сваля от себе си. Ама, знам ли...може още на първи януари да се върнат.
Накрая като се разсее пушилката от отиващата си година, се надяваме от нея до нас да са останали Вяра, Надежда и Любов...
Защото без тях ще бъдем загубени в 2022 год.
Дрънкам си аз, дрънкам си, но ме мъчи един въпрос...мъчи ме, на върха на езика ми е, какво беше...
Ужас, аз да не загорих тиквеника във фурната!!!
Оставям ви...и хуквам към кухнята.
Да ви е хубава новата година, ...а старата да е отнесла със себе си лошавините .
Да бъде.
автор: Красимир Калудов
Коментари
