Мярнах из безбрежния свят на Туитър снимка на гаровия бюфет на жп гара "Лион" в Париж. С любопитство прочетох, че изящно изглеждащото място за хранене е било създадено от дизайнера Морис Тюдор през 1900 год. заради тогавашното Световно изложение.
И както и само можете да се досетите, този гаров ресторант се превръща в място с легендарен статут.
Замислих се за железопътните гари в моя живот и за впечатленията ми от тях.
По този повод се сетих, че когато се изправихме с моята половинка пред гара "Сен Лазар" в Париж, у нас възникна въпросът "Уха, че как тия франсета са превърнали този красив замък в гара"...
О, свещена простота.
Оказа се, че нищо не са превръщали, просто са си построили по този начин тази жп гара. Тя си приличаше направо на замък...Страхотия. Страхотна красота.
А пък гарата в Милано лично мен ме накара да измуча тъжно и безрадостно.
Усетих се, че май доста пъти жп гарите по света са ме докарвали до онова състояние, описвано като „Да ти падне шапката“.
Например жп гарите във Виена и в Будапеща със сигурност предизвикват точно този ефект. Е, гарата в Будапеща я разгледах два пъти по около 2 мин.
Или жп гарата в Залцбург, която прилича на стара пощенска картичка, но там престоях около един час и имах възможност да поцъкам с език.
Пък гарата в Грьонинген в Нидерландия...в нея се кокорех изблещено като дивак от амазонската джунгла, който е попаднал в кино зала с 3D прожекция.
Беше си впечатляващо съоръжение.
А свръхмодерната гара на Утрехт мяза на мол...не ми я хвали. В Айндховен, същата работа. Или онова грамадно и разхвърляно гарище "Термини" в Рим, където съм се губил няколко пъти в един ден.
Само гарата в Белград ми се стори като у нас. Може би защотов нея чакахме влак с 12 часа закъснение.
В един период от време прекарах бая дни от живота си на шуменската гара. И на прочутата гара „Комунари“ близо до Шумен. Сега не знам как изглежда това френско звучащо място, но тогава изглеждаше като страница от Стария завет или като постройка, в която са се водили бойни действия по време на Парижката комуна.
И на гарата в Карнобат съм оставил доста часове от живота си, но поне за нея знам със сигурност, че е ремонтирана.
Веднъж успях да преодолея 150 км. разстояние между Шумен и Бургас за 12 часа. И имах възможност да преседя бая време на гара Комунари. И на гара Синдел съм висял като прани гащи...
Пък на гарата в Айтос съм чакал влакове...дни, години.
Поне бургаската гара със сигурност е хубаво място и не се излагаме с нея.
Кеф да ти е да чакаш в нея.
Мислех си, че сигурно има причина по света да сторят толкова красиви железопътни гари. Тъй и тъй животът е едно безкрайно пътуване към себе, придружено от продължително очакване някой да дойде или някой да си тръгне, тогава би трябвало чакалнята да дава някакви удобства, нали. Но каква е причината някои наши български жп гари да изглеждат толкова зле, вижте за това нямам обяснение. Не знам и каква е причината за вечните закъснения на влаковете по нашите релси.
Сетих се за моите железопътни спомени, защото вчера чух, че транспортният министър уволнил шефа на "Пътнически превози"...Е, да се надяваме, че ще е за добро.
Уф, досадих ви с тези гарови истории, май. А ако вие имате спомени с жп гара по света, споделете я в мястото за коментари под статията.
Ей, че се улисах. То, време за прогноза станало.
Днес ще е облачно и студено и мрачно. Не си струва да да говорим повече за времето. Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
