СивоКос усети, че ръцете му се изпотяват…Изобщо ситуацията беше една такава нелепа. Дори направо идиотска, колкото и невъзпитано да звучеше това определение.
Но си беше точно такова, че дори и по-лошо.
Вече поне от десетина минути СивоКос преглъщаше на сухо и мигаше нервно, докато срещу него ослепителната красавица го обсипваше с молби…
..ъъъ…???
Моля??? Ослепителна каква???
Да, въпросът ви е напълно основателен.
В интерес на истината и СивоКос също като вас се чудеше откъде накъде някаква ослепителна красавица ще стои срещу него на улицата и десет минути ще му се моли…На него се молеше.
Той в обърканите си мисли вече я наричаше незнайно защо Ослепителната. Сигурно заради коронките и от цирконий, които правеха зъбната и картина просто ослепителна.
В кроткия и скучен живот на СивоКос по принцип ослепителните красавици хич даже не влизаха с изключение на една зеленоока красавица, която незнайно как и незнайно защо му стана жена преди много години.
Но освен съпругата му Миньон, освен дъщеря му МойтаМи и синът му Тънкокрак други красоти около него нямаше. Е, и разноцветните му чорапи, които той много харесваше.
Затова сега усещаше как ръцете му се изпотяват, изчервява се на дърти години, а главата му ще се пръсне от неудобство.
Ослепителната обаче си знаеше работата и продължаваше да го обсипва с молби.
Моля ви, господине, моля ви се като на…/тук Ослепителната направи кратка пауза, защото се поколеба дали да го моли като неин дядо, неин баща, неин чичо или като нещо друго/, моля ви се като на приятел съгласете се…
И дори в прекрасните и зелени очи се зароди нещо като сълза.
СивоКос започна да губи присъствие на духа и защитите му падаха една след друга. Зер Ослепителната имаше зелени очи като жена му, а уж някакви изследвания твърдяха, че зеленооките са рядкост…, но ето на…и тя беше със зелени очи, а той губеше ума и дума при такава гледка.
Да, вярно е, че това „моля ви се като на приятел“ беше лицемерно, откъдето и да го погледнеш, защото във времената, когато СивоКос търсеше и намираше приятели, Ослепителната не съществуваше дори като проектно предложение от страна на баща и към майка и, но…
…Ъммхммм…госпожице – преглътна на сухо СивоКос – офертата ви е интересна, но какво общо мога да имам аз с този календар…
Ослепителната само това чакаше.
Календарът е благотворителен, господине…Ето, вие …,например, кога сте роден? – попита госпожицата.
Аз съм роден през март…- докладва СивоКос и точно когато щеше да навлезе в подробности за въпросното събитие, Ослепителната вдигна властно ръка и му даде да разбере, че няма нужда от детайли като години, адрес на родилно отделение и прочие такива.
Чудесно, тогава ще бъдете мистър Март в благотворителния календар „Джентълмени с вкус“. Ние издирваме случайни хора в градски пространства и по улиците, които впечатляват със своя аутфит и стил на обличане. Ето, вас ви избрах лично, защото палтото ви в цвят „Кемъл“ е безупречно, имате ръб на панталоните, а велурените ви боти са много шик. И …Бога ми, папийонката ви е страхотна, а шалът ви е от кашмир нали? Ето, аз ви избрах да бъдете Мистър Март в нашия календар и ако нямате нищо против, нека се уговорим за дата и час на снимките – разшири обхвата на офертата си Ослепителната.
СивоКос усети нова доза объркване, но в някаква степен и леко приятно, защото за пръв път някой го слагаше сред общността на джентълмените и то не кои да е, а между онези с вкус. Обикновено начинът му на обличане караше широките народни маси да правят коментари от типа на „Скибай къв бастун е тоя, бахти и кретенът, чуек“, но казаното от младата дама, …ами, хареса му.
СивоКос вече беше почти готов да даде съгласието си…Все пак канеха го да се снима в календар с благотворителни цели…При това положение неговата любима Миньон също сигурно щеше да даде благословия…
Аз, съм съгласен, но…прощавайте госпожице, а къде ще се състои фотосесията и какъв е дрескодът, освен това…за каква точно благотворителна кауза ще се дарят събраните средства – попита срамежливо СивоКос, който вече започваше неусетно да разсъждава като един бъдещ Мистър Март от бъдещ календар с огромни продажби.
Ооо, извинете ме – палаво отвърна Ослепителната – Ето, тук се подпишете – и му тикна някаква папка в ръцете – ето тук, че давате информирано съгласие да станете част от благотворителната кампания „Джентълмени с вкус“. Така вие самият ще станете дарител. Ще заплатите снимките ви при професионален фотограф в професионално студио, вероятно ще позирате по бански и папийонка, а после ще закупите 200 бройки от календара, за да го раздадете на ваши близки…Няма само австралийските пожарникари да правят календари, я! Нека им покажем, че и нашите мъже стават, ха, ха, ха…
И звънливият смях на Ослепителната го разтърси.
В света на СивоКос съчетанието между бански и папийонка беше нещо с ранг на бомбен атентат, а да плаща сам за такъв атентат и да разпространява сред близки и познати подобна нелепост…не, не и не. Това не можеше да се случи. А и перспективата да конкурира тесните си раменца на интелектуалец с някакви мускулести австралийски пожарникари малко го притесни. За нищо на света. Пък и в личната му класация за безумни словосъчетания "информирано съгласие" стоеше редом с "устойчиво развитие", а той не понасяше такива ...ъъъ...конструкти, туй де..изрази.
СивоКос тръсна глава, но не много силно, първо защото беше невъзпитано и второ защото го болеше дясното рамо, тъй като онзи ден пренасяше зимните гуми от мазето до багажника на дъртия си автомобил и след смяната им беше пренасял летните гуми до мазето, та се беше контузил, пак тръсна глава и заяви…, по-скоро измънка.
„Госпожице, при така създалите се обстоятелства, принуден съм да ви откажа“ , после кимна с глава вежливо и си тръгна, а зад гърба му Ослепителната извика
Почакайте,…
Почакайте, чакай, бе…бахти скрънздата, чуек! – но телефонът и звънна, тя продължи да вика зад него, но и паралелно с това да обяснява на звънящия „Мило, да знаеш на какъв бастун попаднах, бахти идиотът, да го видиш как беше облечен като кретен, с папийонка, моля ти се..., аз му предлагам на тоя мухъл в календар да се снима, а той…отказа, мани ги тия, добре мило, ще пием довечера по едно джинче…
СивоКос се отдалечи с гордата самота на квартален сноб и пооправи папийонката си…А ръбът на панталона му беше наистина безупречен.
А в един бъдещ благотворителен календар мястото за Мистър Март беше все още вакантно.
Издирването из града на джентълмени с вкус продължаваше. И Ослепителната дебнеше, за да намери някой нахакан тип, който да покаже на австралийските пожарникари това онова. И да си плати за това, разбира се...с информирано съгласие.
автор: Красимир Калудов
Коментари