Някога всичко беше тъй просто и логично.
Някога нещата бяха разбираеми и ясни.
Както се казваше „У дома часовник трака с лъскави стрелчици, тик, так, тики така, ставайте дечица…“
Това бяха аналоговите времена, когато се будехме с будилник и по радиоточката кукуригане на петел даваше начало на утринна приказка.
Май за младите читатели сред вас и за склерозиралите читатели между вас трябва да обясня какво беше будилник.
По правило това беше уред с уточняващ надпис „Сделано в СССР“.
Нещо с размерите на паве и със същата тежест и вдигаше шум в работен режим като преминаващ влак. А когато звъннеше сутрин…Майко мила!!! Светът се тресеше.
Е, баща ми като представител на работническо-селската аристокрация, т.е като международен шофьор, беше донесъл от Кувейт голям зелен часовник с някаква танцуваща балерина върху себе си. Имаше уточняващ надпис „Madе in Japan“ . И звънеше с етюд от „Лебедово езеро“, разбира се.
Вечер родителското тяло го навиваше и го поставяхме на мястото му. А в ранни зори се разнасяше нежна мелодия.
Вам лъжа, мене истина, ама моя милост години наред се будеше с „Лебедово езеро“, докато един ден съборих часовника, пластмасовата балерина се строши и…общо взето…преминахме на руски будилник. Той падаше стотици пъти, накрая беше очукан и смачкан, но работеше безотказно. И тракаше шумно с лъскави стрелчици.
В края на 70-те години у дома имахме и готварска печка „Индезит“…най-втрещяващото в тази италианска бяла техника беше часовникът за нагласяне на времето, нужно за изпичане на някакви гозби във фурната…Блещехме се като аборигени. Печката беше на газ, но баща ми изпитваше страх от това гориво и ползвахме само нейните електрическите котлони…Демек, още тогава ми е бил внушен страх от новото.
Неслучайно започнах да боравя с газдов котлон едва тогава, когато станах заврян зет.
Усещам нарастващото ви възмущение и долавям как се питате „Добре, де…този идиот защо ни занимава с мухлясалите си спомени от древността? На кого му пука за старинните му уреди и за неговата некадърност“
Ще ви кажа защо.
Защото преди малко покрай нозете ми профуча някакъв черен прохосмук. Мина и замина, а аз усетих как ченето ми пада на пода.
Прахосмукачка – робот, да му се не види. Обикаля, смуче прах, бърше прах и се вре навсякъде у дома.
Жена ми строго ме предупреди.
„Не ръси чорапи навсякъде, защото прахосмукачката обикаля навред и после идва да се зарежда в „базата“.
Чакай, бе жена!!! Каква база??? Това да не е космически кораб, който се скачва с международна орбитална станция? Това е някакъв черен прахосмук, вярно…робот, но вече става прекалено. И хъхри като Дарт Вейдър.
Омръзна ми. Не пей ми се.
Напоследък все повече осъзнавам, че ролята на най-тъпото и елементарно устройство у дома е отредена за мен.
Заобиколен съм от уреди, които не разбирам, не знам как действат и не се спогаждам с тях. И всички са по-умни от мен. Аз съм като Алиса в стланата на чудесата, ама съм аналогов чичак в дигитален свят.
Пералнята е като космически кораб. Телевизорът е смарт, демек умен, а край него аз съм …не съм изобщо смарт, направо съм неумен.
Хлебопекарната има повече програми от АЕЦ и докато наглася точната програма, теглото на хляба, времето за изпичане и дори цвета на хляба, ми се изправят косите.
Да не ви говоря за газовия котел, който се управлява през… смартфона. Имате ли предположение чий смартфон не може да установи нормална връзка с умния газов котел? Имате ли предположение кой стои в аналогов мраз посред зима, когато е сам у дома? Имате ли представа кой звъни на жена си и я моли от километри разстояние да активира пустия котел, че да стане топло.
Да не говорим, че смартфонът ми ме превъзхожда във всяко едно отношение и има по-голяма памет от мен. И е по-умен.
Еее, а някога единственото съоръжение, което не разбирах и с което отказвах да работя, беше тенджерата под налягане …
Ъъъ…ако трябва да съм честен , всъщност и до днес отказвам да работя с това творение на зли сили.
Аналоговите уреди изчезват един след друг.
Но знаете ли. Имам едно престаряло съоръжение за кълцане на тиква и с него си рендосвам парчетата тиква за тиквеника. Накрая се изпотявам мощно, но съм щастлив, че мога да правя нещо с ръцете си.
Днес ще правя тиквеник. Ще накълцам голяма тиква цигулка и ще я нарежа ръчно, напук на всичките дигитални нововъведения. И ще я изпека във фурната на вентилатор с долен реотан...поне се надявам, че тъй беше програмата. Пък и жена ми е у дома, нака че ще я попитам тъй...някак неангажиращо.
Какво звъни сега, бе? Какво писука? Уф, някакво приложение на смартфона ми напомня, че вече от 130 дни не съм правил упражнения…
Аз мога или не мога да го хвърля този смартфон някъде из къщата. Той ще ми казва на мен аз какво да правя. Не стига дето ми мери пулса, крачките и скоростта на придвижване, ами и ще ме кара да спортувам.
Край. Излизам в офлайн режим.
Ха, че то време за прогноза станало.
Днес ще е хладно, облачно и с максимални температури до около 13 градуса в Бургас и региона.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
