Кака Жора беше широкоскроена жена на видима възраст с широкоскроена басмена рокля на неопределена възраст. И забрадка. Също и галоши, с които преминаваше през дните и годините, без да се огъне пред нищо.
Да, де…, но днес видялата какво ли не жена загуби самообладание.
Тя просто отказа да приеме случващото се за нормално. А и то никак не беше нормално.
Когато сутринта излезе на двора, за да отиде до външния нужник в края на лехата с домати и близо до лехата с тиквички, там тя видя поне петдесетина души наредени пред вратата на клозета.
Част от пришълците тъпчеха лехите с доматите и с тиквичките, а други палаво си късаха чепки грозде. Те правеха всички тези вагабонтщини, докато чакаха да им дойде редът, за да влязат в нужника.
Кака Жора усети, че ще пощръклее всеки момент.
Тя беше кротка жена, но не издържаше повече. Не се притесняваше от това, че ще и стъпчат доматите, тиквичките или ще и оберат гроздето.
Притесняваше се от това, че заради тия вагабонти ще …ами, ще…туй де…искаше да отиде по два вида нужди в нужника, а в него и пред него имаше тълпа от хора.
Боже, боже…прости ми, ама, ще се напикая заради тия хора – промълви клетата женица.
Така беше вече трети ден. Тълпи от момчета и момичета, от младежи и девойки, че дори и от инфантилни типове и типеси потропваха край външния нужник от сутрин до мрак. И се снимаха пред него и в него. А после се снимаха и пишеха на смартфоните си мъдри текстове от типа на "Животът всеки ден ти поднася нещо ново…, затова пусни водата след старото“ и сами си лайкваха прозренията. Но общо взето не пускаха водата, защото кофата с вода се пълнеше от кладенеца.
За кака Жора случващото се беше мистерия. Да, тя спазваше правилата на гостоприемството и беше готова да помогне на хора в…ъъъмммхммм…в нужда, но вече ставаше прекалено.
„Осраха ми нужника тия, лудите- помисли си кака Жора.
Ей, момче…извика тя към някакъв върлинест тип с пършива козя брадичка и огромни очила като на оксиженист, който заставаше в някакви изкривени пози и се снимаше. – Какво правите тук край моя нужник, бе леля?
Ааа, лелче, твоят клозет е вече вайъръл, направо е селебрити – отвърна младежът с наболи мустачки – тук сме заради чалънджа, което ни отправи НоуЛимит…
??? Ноу…коя? – попита потресената кака Жора.
НоуЛимит – отвърна възторжено младежът и пършивата му брадичка се наелектризира - Тя беше тук преди пет дни и пусна стори в профила си "Последната външна тоалетна във Вселената" и ни предизвика да я последваме и ние сме тук…
Ъъъ, тук викате, че сте – изпъшка кака Жора и като се прекръсти добави нов въпрос – а като колко души сте вие?
А, малко сме. До онзи ден бяхме 432000 последователи, но се увеличаваме – бодро рапортува младежът с пършивата брадица – айде, оставям те лелче, че влизам вътре, щото поне 50 000 хиляди души вече са писали, че проявяват интерес към събитието „ИмамНужда“ – рече той и се вмъкна в нужника…
Пусни вода – провикна се кака Жора, но някак тъй умислено. След малко типът с козята брадица излезе, ама естествено не пусна вода, защото кофата трябваше да се напълни от кладенеца, а него го мързеше…
Стопанката на външния клозет започна наум да смята колко дни ще са нужни, за да извървят всичките тия минимум 50 000 пикаещи и акащи през нейния нужник…и тутакси я заболя главата.
Ще удавят селото в лайна, тия – изпъшка кака Жора…, докато се чудеше как да се справи с тази напаст божия в двора си, пардон пред и вътре в нужника си.
После нещо и проблясна в главата.
Сети се, че преди пет шест дни едно слабо момиче със синя коса, със сребърни обеци по носа и веждите / май пиърсинг ги нарече/, с разноцветни чорапи, с торбести панталони и зелен потник почука на вратата и с молба да ползва тоалетната. И когато как Жора със смущение рече, че няма тоалетна у дома, но в двора има, момичето плесна с ръце възторжено и почти заприпка към нужника в края на лехата с домати и до лехата с тиквички.
На излизане момичето и каза, че тъй като не е ваксинирано, а в града никъде не я пускат без „зелен сертификат“, затова тръгнала сред природата и пътят я довел до това малко селце и …нали, нужда…такова…ами, ето на…опряла до нужника на кака Жора…и каза още, че това сигурно е последната външна тойлетна във Вселената и светът трябва да узнае за нея и ...
Аха, …ще видите вие един ивент, ще видите вие хаштаг ИмамНужда, ще видите един вайъръл кенеф…- рече тихо стопанката на вече ужасно осрания нужник.
Малко по–късно на вратата на двора, по дърветата и на вратата на нужника се появиха листчета с кратък текст „Само с маска и срещу показване на „зелен сертификат“.
За един ден тълпата от последователи на НоуЛимит рязко намаля…
50 000 души не мога да изтърпя в двора ми, в нужника ми, прости ми, Господи – помоли се кака Жора…
Стана и съвестно, че въведе такава ограничителна мярка, ама то се не траеше…изпотъпкаха и лехите.
Ей, го на…и вратата на вайръл нужника беше се разкачила от отваряне и затваряне…
А някъде далече НоуЛимит си казваше "Ех, дано кака Жора се сети да сложи платен вход за своята външна тоалетна..., че да спечели от интереса на хората малко пари тази женица"
Ха, че то докато четете тази идитщина, станало време за прогноза...
Да знаете, че днес ще е топъл, слънчев и хубав ден. Един от най-топлите есенни дни...Не се очакват дъждове и ветрове в Бургас и региона, но от утре...
Нека не мислим за утре, а да се радваме на днес. Нека е хубав денят ви
автор: Красимир Калудов
Коментари
