Аз съм ваксиниран от пролетта. Сигурно ще кажете "голям праз". Доверих се на мои приятели, които изкараха болестта тежко. Те ме посъветваха да го направя.
Жена ми също се ваксинира, но тя всеки ден е сред болни и би било лудост да не го направи. Синът ми направи това през лятото, за да пътува до университета си в Нидерландия спокойно. Дъщеря ми, на 14 год., сама настоя да се ваксинира. Направи го преди учебната година. Майка ми е ваксинирана, брат ми е ваксиниран, баща ми обаче не иска и да чуе. Той отказва да се ваксинира и толкова. Тъстът ми и тъщата също си сложиха ваксина. Без да се церемонят. Вуйчо ми, когото смятам за един от най-умните и свестни хора на света и семейството му са категорично против ваксините. Леля ми по бащина линия също. Те са сигурни в своя избор. И аз ги уважавам заради избора им. И ги обичам. Иначе хора от двата рода се разболяха. Един от роднините не оцеля, мир на душата му.
Не се определям като прав или като неправ, като умен или като неумен. Като "за" или като "анти".
Вярно е, че всичко е въпрос на личен избор и на права, но си мисля, че ако ще заразяваме децата си, това ми звучи малко като превишаване на правата ни...Защото ние заразяваме тях, те заразяват други деца и така всичко се скапва.
Не искам дъщеря ми да учи онлайн и да стои затворена в стаята си. Не ми харесва тази форма на обучение. Не искам синът ми да плаща такси за университета, а да учи онлайн и да не се вижда със състудентите си. Всъщност този проблем при него отпадна, защото в държавата , където учи, ограниченията паднаха още в ранната есен. Там дори не носят маски.
Е, трябва да свикнем с това, че позицията ни по даден проблем може да ни донесе негативи. И рев, вой и скърцане със зъби. Псувни. Злостни коментари също. И хейт, както казват почитателите на изящната словесност по спирките на градския транспорт.
Онези от нас, които са избрали да не се ваксинират, трябва да са готови на това, че по този начин доброволно ще търпят някакви лишения и ограничения в резултат на своя избор.
Уважаваме избора им, но нищо повече. Нека те уважат нашия избор да се ваксинираме.
Аз го направих без натиск, без заплахи...без биене на тъпана.
И тогава и сега ваксинирането ми изглежда правилно. За мен, за моето семейство. Обсъдихме го, взехме решение.
Но не ви налагам избора си. Не ви казвам, че е правилен. Просто е моят избор.
На мен ситуацията ми изглежда така. Имаме враг пред портите, но по стар български обичай "Всеки сам си преценя" и "всяка коза за свой крак" и общо взето "не сме народ, а мърша и брат брата не храни, но тежко му, който го няма". Уви, нямаме брат ни сват...сами трябва да вземем решение за ваксините.
Мислете, просто мислете и вярвайте на инстинктите си, а не в теории на конспирациите.
А иначе Фънки онзи ден го каза много грубо, но вярно.
автор: Красимир Калудов
