По първи петли...
Някак поетично звучи описанието на тази част от денонощието…Всъщност, ако не се лъжа, има втори петли и трети петли. Изобщо петлите пеят, та се късат и се прескачат бая енергично във времевия пространствен континиум, както казват стопаните на птицеферми….
Моля? Не казват така ли? Добре, де…Все нещо казват уважаемите птицевъди. И не само те.
Времето, наречено за краткост „по първи петли“, е романтично.Случват се разни неща. Хубави.
Неслучайно Васил Найденов го е възпял дори
„По първи петли закъснели следи преминават през мен и потъват в очите ми. Сутрин. Прах от звезди и подкови звънят на протрития праг и възкръсва денят ми... Сутрин. От вика на някой буден, от смеха на някой влюбен ще усетя че съм жив и нужен“
При Васил Найденов всичко звучи някак красиво, а в моя дом, моята крепост не чак толкоз.
Защото ако повечето българи се радват на „по първи петли“, у дома са принудени да слушат всяка сутрин „по първи кихни“.
„По първи кихни“ ще рече онзи момент, в който аз се пробуждам. И не, никой не ми казва в този момент „добро утро символ на мъжко съвършенство“.
Нищо подобно. Аз ставам и поставям началото на утринен концерт. По първи кихни за ноздри и оркестър.
Кихам, кихам и пушек се вдига.
Сигурен съм, че в този момент цялата етажна собственост скърца със зъби и някой съсед със слаби нерви сигнализира на тел 112. „Алоооууу, тук някакъв се разпра да киха…Да, да …ваксиниран е, ама киха ужасно…алоооууу, изпратете пожарната да го напръска, бе“
Кихам със страшна сила, а апартаментът се люлее.
Ваксиниран съм, ама кихам и понижавам с поне 100 евро на квадратен метър цената на имотите наоколо.
Сутрин винаги е така. Измъкна ли се под завивките и кихам. Чак веждите ми се наелектризират.
Онази сутрин така мощно кихнах на вратата на входа, че ловджийското куче на съседа Николай притихна смутено.
Сигурно вече си задавате въпроса защо изобщо ви разказвам тези глупости.
Не знам, сигурно е заради чувството ми за вина.
Истината е, че към моето кихане от стаята на дъщеря ми се включват и два вълнисти папагала и сутрин наистина става страшно.
Та, ако рано рано чуете вой на пожарна кола, да знаете, че сигурно пътува към мен, за да ме напръска заради кихането ми.
А аз…а аз…Сред пера на ранни птици, сред безброй висящи жици ще намеря своята врата. Демек вратата на банята, където да се напръскам с вода.
Абе, вие луди ли сте да четете дотук, бе!!!
Ей, го на. Време за прогноза станало.
Днес се очакват дъждове, кал и локви. И облаци. И оранжев код. И предизбони обещания. Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
