Брей, че гледка!!! Лъчите на слънцето сякаш притеглят небето и морето едно към друго и ги сливат…
Уф, бе…как поетично прозвуча.
Музика, лъчи…
Само да не беше това скърцане.
Защото шумът на вълните си е съвсем на мястото. Шумят вълните по своя си начин, защото това им е работата.Идват и си отиват. И не им омръзва. Все едно казват „Все едно и също правя, зле съм, но ще се оправя“
И вятърът пее свойта …песен. Песен за умерения вятър от северозапад със скорост от 6 метра в секунда.
Ако бях поет, щях да кажа, че вятърът си играе с косите ми, но първо не съм поет и второ…преди по-малко от ден маестро Кондев ме острига като агне…или като овца или като коч…А съгласете се, че нито едни поет на този свят не би написал и един ред за комбинацията между вятър и някакъв коч.
Така че вятърът не е в косите ми, а в ушите ми. Бучи едни такъв. Насрещен вятър в едната посока.
Само да не беше това скърцане. Скръц, скръц, скръц.
Бягам с целия този шум в ушите, а край мен морето и небето се сливат…Добре, де…това вече го казах.
А за пясъка в зъбите казах ли ви?
Не, не се оплаквам. Ако питате мен, по-добре да имате песъчинки в зъбите, отколкото песъчинки в бъбреците. Защото второто боли повече.
По принцип скърцането не боли, но изнервя.
Скръц, скръц, скръц…едно такова упорито скърцане. Като стар креват, който е приютил една или …дай Боже две неспокойни души…В такива моменти старите кревати скърцат. Всеки писател на романи с меки корици ще ви го каже.
Но аз не съм върху никакъв креват. Ни върху стар ни върху нов. Но скърцането е страховито.
Заглушава щума на вълните. И на вятъра.
Скръц, скърц, скръц.
Коленете ми…редовно го правят по време на сутрешен крос. Ей, го на…снощи си легнах късно, докато гледам резила на „Реал“ Мадрид срещу някакви клети молдовци…и като влязох в спалнята скърцащият паркет и скърцащите ми колене възпроизведоха такъв шум, че…
Половинката ми се събуди и …разказах и за резила на „Реал“ Мадрид, ама тя нещо се ядоса. Каза ми да млъквам. Сигурно и Карло Анчелоти е казал същото в съблекалнята на „Белия балет“. "Карамба, млъквайте лос тъпанарос, не ви ли е срам да се издъните срещу "Шериф" Тираспол, а???"
Честно казано, малко остана да изкрещя в спалнята "Хала Мадрид", ама...легнах си. То след 1:2 насред "Сантяго Бернабео" по-добре да мълчим.
Скръц,скръц, скръц. Не, това не е скърцащата пейка в съблекалнята на "Реал" Мадрид, върху която е седнал надебелелият Еден Азар. Коленете ми са.
Скърцат.
Все едно съм в реклама за автомобилно масло.
Уви, няма как да смажа коленете си и да хукна като газел или антилоп. Той и Еден Азар не може да хукне. И той е на ръчна скорост като мен. Не в снощния мач, а по принцип.
Но поне вятърът духа в гърба ми и сякаш издува платната ми. Да, бе…платна. Издул съм фланелката отпред. А уж е ластична.
Как може вятър да издуе ластична фланелка отпред? Ами, не може. Но ако си изял снощи три крем ванилия може и да може. Фланелката се издува.
Скръц, скръц, скръц…Като стар креват приютил две неспокойни души, които се сливат като морето и небето.
И седалката на стария ми семеен лимузин скърца. И кормилната щанга и тя. А уж е нова. Смених я преди месец.
Момент. Да изплюя пясъка. Тръгвам си. Стига бягане за днес. Ама и вие сте едни. Кой дявол ви кара да четете мрънкането ми дотук.
Ха, че то време за прогноза станало!!! Днес ще е хладно, ветровито и общо взето максималните температури ще достигнат до 18 градуса в Бургас и в региона.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
