Пак се сетих за онова старо и класическо "Пътят към ада е покрит с добри намерения"...
Повод в главата ми да се появи тази сентенция бяха обявените намерения за разширяването на обхвата на "зелената зона" в Бургас. Безспорно добри и благородни намерения, но те не променят факта, че с всяко разширение възниква миграция на автомобили към съседни "гранични" зони, където паркирането не е платено.
Така всеки път настъпваме една и съща мотика и се появява ново издание на стария проблем. Логично, живеещите в района на улиците, където се появява "ад с паркирането", правят подписка и казват "Помощ, ние искаме "синя" или "зелена" зона" и получават отговор "Молбата ви е чута. Поискали сте и ще ви се даде".
Истината е, че не замитаме проблема под килима, а просто го преместваме и отлагаме напред във времето.
Всъщност е повече от ясно, че проблемът не е в това, че някъде има сто места за паркиране и 150 автомобила, чиито шофьори се чудят как да паркират. Този дисбаланс не може да бъде решен със "синя" или със "зелена" зона, защото винаги ще има едни скитащи 50 автомобила, които се лутат, за да намерят място за спиране.
Уви, настъпило е време за по-тежки и непопулярни решения, заради които хората няма изобщо да ни харесат. Скоро ще се наложи да говорим за тези решения, искаме или не искаме. Не можем да избягаме от този разговор.
Апропо, гласувах срещу разширението на "зелената зона" в к-с "Лазур" , защото тя неминуемо ще доведе след време и до поява на улици с платено паркиране и в съседния к-с "Зорница". Неизбежно е. Логиката на този процес е такава.
Преди време местните политици, Георги Дражев и Ангел Божидаров прогнозираха, че "синята зона" някой ден ще достигне до Ветрен. Пепел им на езика, но май ще познаят.
Последно. Понеже един съветник от мнозинството съзря в несъгласието ни някакви политически мотиви, бих добавил една битова подробност. Улицата, край която е разположен моят дом, е част от "синята" зона. Уверявам ви, че има дни, в които паркирането е доста трудно, нищо че съм си платил чинно правото да спирам някъде наоколо.
автор: Красимир Калудов
Коментари
