Моят първи учебен ден беше толкова отдавна в древността, че …съм го забравил. Знам, че майка ми беше там някъде зад мен, но нищо повече…
Незнайно защо обаче си спомням само последния ми учебен ден в първи клас. Тогава на тържеството по случай връчването на дипломата ми пристигнаха баба, дядо, леля, свако, баща ми, майка ми и брат ми…Бяха някъде зад мен.
Явно родът е приел завършването ми в първи клас като нещо историческо , а?
Дори баща ми ми подари велосипед по случая. Донесе го специално от несъществуващата вече държава ГДР. То и велосипедът не съществува. Но аз съм тук. Аз и моите покрити с плесен спомени.
Първата ми класна беше сърдечна и усмихната жена. В края на годината се разболя и вече не я видяхме. Преподавателката, която е замести беше от много, много висока класа. А в трети клас имахме друга класна. После друга и така до края на учението ми.
Спомням си първия учебен ден на сина ми. Беше един такъв важен, важен малчуган…влязоха в класните стаи, където класната им честно и открито им обясни, че за съжаление започва учителска стачка. И той, горкият се чудеше какво е това. Между другото класната на сина ми беше невероятна. Може да се каже, че той много я обичаше, а тя обичаше всички деца от своя клас.
В първия си учебен ден пък дъщеря ми беше малко притеснена. Притеснена е малко и днес, защото е в 8 клас и отива в ново училище с абсолютно нови съученици и учители.
Това е първият учебен ден. Освен всичко друго носи със себе си и малко страх. Но и нови надежди.
Учителите се вълнуват. Децата се вълнуват. Родителите също. И настроението е по-скоро хубаво. Като на празник.
И всеки се надява, че вторият ден, третият ден и всички дни след първия учебен ден ще носят нещо хубаво на децата.
В първия учебен ден някак от само себе си спираме да се оплакваме и да критикуваме. Тогава се хвалим с ремонти на класните стаи. Дори и да не са много качествени.
Тогава поднасяме цветя.
Постиламе пътя към знанието с цветя. Но по пътя на знанието не вървят само децата ни. Вървим всички заедно. Деца, учители и родители. Един да кривне от пътя и пътят се превръща в задънена улица. Затова трябва да го извървим заедно. Учители, родители и деца. Ръка за ръка.
Днес ще пуснем дъщеря ми по пътя и. Тя е малко уплашена, ние сме малко уплашени, но някъде около нас е надеждата. Че този път ще я отведе на хубави места, при хубави хора.
И дано в края на тази част от пътя си тя да е намерила причини да обича класната си и училището си.
А тя ще учи в Английската гимназия.
Там, където в древността аз не успях да вляза. Странно е. Съдбата реши там да учи дъщеря ми. Сигурно има някаква причина за това.
Ще видим. Ще разберем коя е.
А сега да пожелаем на учителите и учениците да тръгнат уверено по пътя си в първия учебен ден. Да си пожелаем и на нас родителите да вървим до тях и да не губим вярата си в българското образование и да ги подкрепяме с все сили.
Честит първи учебен ден
Ха, че то станало време за прогноза.
Днес, като за първия учебен ден, ще бъде слънчево и топло. Останалото е без значение. Това е всичко. Нека е хубав денят ви
Автор: Красимир Калудов
Коментари
