Така ми се искаше да напиша нещо позитивно. Бодро и жизнерадостно.
Защото днес народните водачи излъчват такива силни послания към българите. С красиви думи за единение, за съединение, за подаване на ръка, за обединение, за общи цели, за …и прочие такива слова. Леят се като пълноводна река. И медиите ги цитират и разпространяват до широките народни маси.
Но всички тези послания звучат абсурдно. И лицемерно.
Защото довчера тези водачи се обсипваха с обиди. Защото същите се мразят помежду си, последователите им се ненавиждат и издигат стени между българите.
Сигурно в историята на България е имало и други такива дни, когато българите са били разпилени, разединени и са си обръщали гръб. Ако потърсим сведения за такива моменти в историческите хроники, ще видим, че резултатите от това разединение винаги са били катастрофални за …българите. За България също.
Същевременно винаги когато всички българи са заставали под едно знаме, тогава са постигали и невъзможното. Има предостатъчно такива примери.
Днес имаме стотици водачи и стотици знамена, но всеки водач иска да поведе българите срещу…други българи. Затова повечето българи се лутат без цел и посока.
Странното е това, че към десетките и стотици поводи да се мразим един с друг намерихме още една причина.
На този 6 септември вече се делим на ваксинирани и неваксинирани. И се мразим и затова. Едните срещу другите. И всяка сутрин се броим колко сме живи и колко сме умрели. Ваксинирани и неваксинирани. И сякаш всеки се надява от другата група да умрат повече. Това е разпад. Разкапване на връзките ни като общност. Като нация.
Мисля си, че дори и честването на Съединението на България не може да ни събере в една общност.
Пак ще сме на срещуположни брегове и ще се обстрелваме с проклятия, клетви и обвинения едни с други.
Знаете ли, грях да ми е на душата, но си мисля, че ако ние като общество трябваше днес да извършим Съединението на България, вероятно нямаше да успеем.
Защото не можем да застанем под едно знаме, защото нямаме общи цели и защото не си вярваме един на друг. Защото когато пред нас се изправи някой кандидат за народен водач, той започва да ни обяснява колко лоши са другите водачи, а не колко добър е той. И ни обяснява какво не могат другите водачи, а не какво може той.
А истината е, че за съединението на българите в България и по света е нужно да се воюва всеки ден, а не само на 6 септември.
Може да се случи, само ако го правим всички заедно…,ако изобщо си спомняме какво означава думата „ЗАЕДНО“.
Простете ми за кахърния тон. Простете ми, ако съм ви развалил настроението и не съм ви прозвучал патриотично и приповдигнато. Дано не съм ви вгорчил празника. Не ми обръщайте внимание. Празнувайте.
Аз нямам послание. Само едно пожелание.
Пожелавам ви от сърце да намерите заради какво или заради кого да бъдете единни и съединени с други българи около вас.
Защото историята е доказала и показала, че когато няма водач, който да обедини хората, се случва някаква катастрофа, която принуждава хората да си подадат ръка. За да оцелеят. Дано не стигаме до такъв ден.
Еее, може ли така. Докато ви грача като изкукал гарван моите глупави и безсмислени брътвежи, то станало време за прогноза. Днес ще е предимно слънчево в Бургас и в региона. Максималните температури ще достигнат 23 градуса. Нека е хубав денят ви и празнувайте от сърце.
автор: Красимир Калудов
Коментари
