На Суверена вече наистина почна да му писва.
Дори направо усещаше, че му кипва.
Всъщност изобщо не разбра кога и как му лепнаха това прозвище. Суверен???
Звучеше му като нелеп прякор.
И понеже беше нещо като прякор, на всичкото отгоре го изписваха без пълен член, защото прякорите не се членували. Това съвсем караше Суверена да изпитва комплекс за малоценност като нещо уж мъжко, ама с непълен член.
Имаше и друга причина да не харесва прякора си.
Прочете в речниците какво означава това прозвище и отговорът никак не му хареса, защото там пишеше черно на бяло
„ Суверен (от френски souverain – „висш“, „върховен“) е лице, на което, без каквито и да е ограничителни условия и в течение на неопределен срок, напълно принадлежи върховната, висша власт в държавата“
Хубаво казано, обаче в неговия случай не беше съвсем тъй. Дори никак даже.
Защото онези, които уж той беше избрал да го представляват, вече бяха забравили за него, повече не го питаха нищо, не го бръснеха за слива и общо взето се чувстваше като девета дупка на кавала и като въдворен в г.за на географията. За власт пък хептен не можеше да се говори, че има.
Понякога плахо им казваше „Чакайте, бе. Нали за вас си дадох гласа“, а те му отговаряха „Е, имал си бол гласове, дал си ги“, пък после продължаваха безумните си препирни, които водеха уж в името на неговото благоденствие.
Суверена направо пощръкляваше, защото ден и нощ някакви хора говореха все от негово име, ама от това на него, на Суверена де, не му ставаше по-добре. Дори напротив. Чувстваше се все по-прецакан. И не на мястото си.
Една година беше протестирал по улиците на държавата, за да смени участниците във властта, а сега се оказа, че властта май май ще бъде „Облякъл се Илия, пак в тия“.
Всъщност Суверена все повече усещаше, че изпада в положението на онази клета твар, орташкото магаре. Онези, които беше избрал да го представляват, го товареха с какво ли не, ама не го хранеха и не му даваха ни вода, ни дъх да си поеме. Но го призоваваха да си плаща редовно данъците и да не шмекерува.
Суверена не искаше да го галят с перце, но пък тези тояги, които му стоварваха никак не му харесваха. Докато избраниците, които уж го представляваха, се биеха помежду си, всъщност удряха по него.
Така не можеше да продължава. Беше ясно, че все някога ще подгъне нозе и ще се гътне. Защото всеки знаеше, че гладна мечка хоро не играе, а орташкото магаре има къс срок на годност. Къс период на експлоатация и високи нива на амортизация.
Суверена не можеше да проумее как толкова много хора знаеха с огромна точност от какво най-много се нуждае, не разбираше как е възможно да има толкова много експерти, които обясняваха как ще му се получат нещата, но…уви…все така продължаваше да се намира в състояние на очакване…
Суверена цяла вечност чакаше Неволята, очакваше Годо ,чакаше да го оправят и очакваше някой да го освободи. Но все повече осъзнаваше, че май чака да падне таванът на лятното кино.
Ей, го на…от телевизионния екран вече все повече умници започваха да обясняват, че ако било необходимо, щяло да се отива към нови избори, на които Суверена щял да си каже думата.
А така му беше писнало да казва думи, които никой никога не чува.
„Абе, я си…“- изпсува Суверена, споменавайки нечия родителка.
Ха, че то време за прогноза станало!!! Днес максималните температури ще достигнат 30 градуса, което си звучи направо като разхлаждане. Ще бъде слънчево и горещо. Времето е подходящо за плаж или за производство на домашна лютеница, а?
Нека е хубав денят ви
автор: Красимир Калудов
Коментари
