Какво си представяте, когато чуете словосъчетанието „Обичайните заподозрени”? Навярно за мнозина от вас асоциацията е хубава музика, много настроение, танци и готини хора. И сте абсолютно прави! Бандата пристига в Бургас, за да представи новия си невероятно позитивен албум „Жълт код”. В проекта със свои парчета този път се включват всички музиканти от групата. А резултатът е… превъзходен! Ден преди концерта, който ще се състои утре – 5 август, от 20:00 ч. в Летния театър, разговаряме с фронтмена Стефан Вълдобрев.
-Сега, когато в ежедневието ни „светят” всякакви кодове – „оранжев код” за високи температури, „червен код” за нагорещени политически страсти, с какви емоции е зареден Вашият „Жълт код”? Разкажете малко за новия проект? Как беше реализиран и защо се спряхте на това име?
-"Жълт код" е част от фраза в песента "Голяма работа". Пуснахме я като пилотен сингъл. "Зелен код, жълт код, оранжево-червен код... М! Голяма работа!" В нея се разказва за човек, който е на границата си на търпение от наложените забрани, правила и ограничения. Навън бушуват бури и дъждове, той е затворен вкъщи и танцува сам, а много иска да преодолее страховете си, да излезе навън без чадър и да скача в локвите без чадър, танцувайки с останалите хора. Мечтае да превърне морето в дансинг, мечтае всичко да бъде както е било до сега. Както е било до миналото лято. Разбира се, всичко в песента, е метафора. От известно време светът се намира в перманентно състояние на "жълт код". Метеорологията казва така: потенциално опасно време, но без очакване за големи катаклизми. Тоест: бъдете внимателни, но се подгответе за хепи-енд. Мисля, че затова избрах такова актуално заглавие.
-Във времена на пандемия по различен начин ли се създава музика и се „сглобява” албум? По-трудно ли е? Предизвикателство ли е?
- Странно е да пишеш албум по време на пандемия. Стоиш затворен и не знаеш това, което създаваш дали изобщо ще достигне до някого, дали ще имаш възможност да го запишеш в студио, да го издадеш, а камо ли да го представиш на концерти. Такова усещане едновременно те демобилизира, но и държи нащрек сетивата ти. Прекарах цялата зима в Созопол, идвах често до Бургас, разхождах се по улиците, мислих музика и думи. Бургас е много свързан с този албум. Чрез концерта на 5-и август искам да благодаря на града за поезията, която винаги е носил в себе си.
- Само назоваването на името „Обичайните заподозрени” е вече гаранция за добра музика. Достатъчно ли е обаче в една формация всички музиканти да са нечовешки добри, или е нужно още нещо…?
- Мисля че най-важно е чувството за хумор. Иронията, самоиронията. Това е белег на висок артистизъм. Често съм го повтарял: всяка минута на сцената със Стунджи, Еко, Иван и Миро за мен е чест и привилегия. И огромна радост. В този албум им предложих за първи път всеки да композира свои песни и те се справиха превъзходно. Публиката ще бъде изключително приятно изненадана от "Играча на мача", "Приятелю" и "Правило едно на Еко; от "Венерианецът", "Накъде вървя" и "Утрин" на Миро; от "Хубаво ми е" и "И малко от есента" на Иван; от "Дядо и ряпа" на Стунджи.
-Турнето Ви е лятно, концертът ще е в Летния театър до морето, а песните в „Жълт код” носят ли заряда на лятото? Вече месец представяте новите парчета, как се приемат от публиката. Има ли песен, която може да надмине безапелационния хит „По-полека”?
- Човек не сяда да пише песен с мисълта: сега почвам да композирам страхотен хит! Това е Божа работа! Единствената ми цел е да съм честен и да споделя с публиката нещо важно, да се опитам да я развълнувам. Публиката знае, че нещата, които ще чуе на нашите концерти, са по-скоро монолози, облечени в музика. Монолози за живота, за приятелството, за любовта, за тревогите, за надеждите на всеки от нас. Мога да гарантирам, че "Жълт код" е най-позитивният и най-светъл албум, който сме правили досега. Ако някой има нужда от такова настроение, да заповяда на 5-и в Летния театър.
Коментари
