От няколко дни се води кървава война на декларации. Декларират ги и ги декламират от всички "протестни партии". Изглежда като безсмислено показване на мускули и премерване на ...на онова, което се мери, но обикновено само с хвалби и закани.
Някак наивно вярвам, че поне един от лидерите на мнение на тези партии би трябвало да е по-мъдър и по-силен...с мълчанието си.
Всеки един от тях би трябвало да знае, че не винаги, когато запазиш мълчание, това непременно означава слабост. Напротив, в края на пушилката често се оказва, че е било израз на сила. Историята е доказала стотици пъти, дори хиляди, че понякога в политиката това да стиснеш зъби, се оказва единственият начин да не изгориш важен мост. Пък и всеки строител ще ви каже, че мост се строи много по-трудно, отколкото се събаря.
Защото, макар че се повтарям, отоново бих казал, че ако всички от една група хора се събрат на едно място и взаимно си крещят "Тоя е гад, тоя е серсем", накрая цялостното впечатление е, че всички от групата са гадове и серсеми. Невъзможно е целият цирк да е в лай.а, а някой да претендира, че е целият в бяло. Не, не е в бяло. Омазан е и той до уши.
Спомних за Димитър Пенев, който затворил в една съблекалня Балъков и Стоичков и им казал, че ще излязат оттам, когато се разберат помежду си.
Е, трябва ли да затворим на пуст остров тези лидери, за да си издекламират всички декларации и да се разберат един с друг?
Но пък кой ли съм аз, че да съветвам такива мъдри и опитни народни трибуни и строители на съвременна България.
За някои от тях декламирането на декларации пред тв камери или ломотенето на нелепи монолози през ФБ профилите им е като слънцето, въздуха и водата за всяко живо същество.
Накрая всички те ще заслужат "сиктир пилаф". И ще заприличат съвсем на един таралеж с перверзна привързаност към мачкането с ...е, с нещо там.
Ха, че то време за прогноза станало.
Горещо ще е. Чак до 34 градуса. Стойте на сянка. Пийте вода. Студена. Но не много.
автор: Красимир Калудов
P.S В Истанбул представителите на гръцката общност сервират десерта "сиктир пилаф" на онези гости, които не се сещат, че вече досаждат и трябва да си тръгват.
