Минаха изборите, а всички ние се озовахме в любимата си позиция.
Не, бе…не в поза „партер“, а в онова традиционно положение, обрисувано като „Погледът мрачен, умът не види, добро или зло насреща иде“
Можем да си стоим и да се питаме „Иде ли“ от сутрин до мрак, ама не иде.
Нито Спасителя, нито пък Неволята.
Гледаме резултатите и в очите ни се набива това, че както винаги нито една партия не загуби и нито един партиен лидер не потърси вина в себе си за резултатите.
Дори един лидер произнесе реч, в която постоянно казваше „Но това не е важно“. Да го пита човек защо тогава говори.
Кое е основното, главното – питаше другарят Тодоро Живков на фона на бурни, преминаващи в делириум тременс овации от страна на другарите.
Ами, основното главно е това, че и този път сред преброяване на гласовете се оказа, че има толкова много неща, които ни разделят и почти никакви, които ни обединяват. Освен омразата към опонентите и към хората, които мислят различно от нас.
За кой ли път се доказа, че имаме толкова много причини да се мразим взаимно и почти никакви да си подадем ръка. Обикновено ръката я използваме, за да хвърлим камък по някого или за да покажем среден пръст някому.
И днес пред нас няма нито един водач, в който да вярваме, че може да ни поведе към по-хубави дни...
За абсолютно всеки сме готови да кажем „Кой е пък тоя, че да ни води??? Ха!!!“
Ето на това му казват "летящ старт". Към...нищото.
В нашия случай Мойсей щеше да кръстосва из пустинята абсолютно сам 40 години, а всички останали щяхме да си стоим в Египет, да си мечтаем за Обетованата земя пред чаша с ракия и чиния със салата, пък да се надяваме Мойсей да се провали.
В нашия случай шепата храбри спартанци щяха да се бият не срещу сганта на Ксеркса, а помежду си...защото в нашия случай всички 300 спартанци щяха да имат претенции да са пълководци на останалите и да им издават заповеди.
В нашия случай Великите географски открития нямаше да са се случили, защото парите за строителството на корабите на Америко Веспучи и Христофор колумб щяха да са раздадени авансово и изхарчени, но кораби нямаше да има, а обществената поръчка щеше да е обжалвана в съда.
Нашето най-голямо проклятие се състои в това, че всеки един от нас е най-добър и по-добър от другия, но другият отказва да го признае, защото в своите очи той е по-добър и най-добър...и така...докато свят светува.
Вече ви чувам как ви казвате „Не генерализирай, простако…говори за себе си“
Добре, де…ще ви кажа нещо за себе си
Пак нахално ще се самоцитирам...
През далечната 1995 год. бях извел математически закон "У нас всичко се дели, само лудостта се умножава".
И днес е така.
А сега ви оставям. Ще поровя из ютюб, за да открия някой вдъхновяващ клип на Николай Бареков…
Не изключвайте съвсем възможността след някоя друга година и той да бъде предложен за премиер. Защото казано е. "Всяко ново е добре забравено старо...Ники...Василев" А проф. Александър Томов е винаги готов да се жертва за общото благо.
То, сега не е много време за прогноза, че денят преваля, но нищо...да ви кажа, че ще бъде много горещо...и потно, влажно и ...добавете къпано...и парфюмирано.
Нека е хубав денят ви
автор: Красимир Калудов
Коментари
