В деня на вота, когато изборните страсти вземат връх, решихме да ви откъснем за малко политиката и да ви срещнем с един истински добър човек. Така го определят хората, които го познават… с това ще се съгласим и ние. Откриваме актьора Ненчо Илчев в дома му. И въпреки че денят е почивен, той радушно приема да отговори на нашите въпроси… Говорим си за актьорството, за взаимоотношенията между хората, за наистина важните неща в живота.
Всеки, който иска да види Ненчо Илчев на живо и да се посмее от сърце, нека да заповяда на 19 юли, от 20:30 ч. в Летния театър на Бургас. Тогава Продуцентска къща „Ажур Пико”, съвместно с културна организация „Арт ателие”, ще представят безумно забавния спектакъл „Направихте ме на луд”. В следващите дни читателите на „Бургаски репортер” ще имат възможност да се срещнат с всеки един от актьорите, участващи в комедийната постановка.
- Живеем в объркани времена, ежедневно сме заливани от информация за нови заболели, за политически битки, за икономическа криза… в такава ситуация става ли все по-трудно за комедийните актьори да разсмиват публиката? Загубили ли сме чувството си за хумор?
- Дано никога не загубим чувството си за хумор, защото това вече ще е краят! Но, да, по-трудно е. Не само за нас – актьорите, а и за всички хора. Никой не е предполагал, че такова нещо ще ни се случи и то ще трае години. Сега се говори и за нова вълна на пандемията. Няма как хората да не са уплашени. Предполагам, че това е нормално. Но каквото зависи от нас, ние го правим. Опитваме се да пътуваме повече, въпреки че играем на 50% от капацитета на залите. Не бих казал обаче, че хората в тази ситуация се разсмиват по-трудно. Напротив – те дори търсят по-леки и забавни представления. Такива спектакли са „лекарство” и за нас самите, защото няма по-лошо за артиста от това да е затворен и да е далече от публиката. Затова мога да кажа, че взаимно се „лекуваме” – и хората нас, и ние тях.
- Освен великолепен артист, Вие сте и много добър илюзионист. Между двете навярно има много общо, но можете ли да посочите кое е по-голямата Ви „любов”? Кое вършите с по-голяма лекота?
- Никога не съм делял двете неща. Те винаги са вървели паралелно. Още от малък съм приемал актьорството и фокусите като едно цяло. Едното много помага на другото. И двете по еднакъв начин си ги харесвам. Винаги съм се опитвал да има и от двете. Ето например в постановката, с която гостуваме в Бургас – „Направихте ме на луд”, има много скечове, има и фокуси, които са поднесени по забавен начин. Предпочитам фокусите, които са представени комедийно. Те се харесват повече и от хората, защото в тях има по-голяма доза артистизъм.
- Наскоро споделих с мой познат, че ще Ви потърся за интервю, и първата му неподправена реакция беше: „О, това е един от най-добрите хора, които познавам!”. Случвало ли се е да Ви казват подобни неща в очите и как приемате подобни думи?
- За моя радост много често ми се случва. Това ме прави щастлив и ми доставя голямо удоволствие. Защото да ти кажат, че си добър човек, е може би най-важното. Ние за това сме на тази Земя – за да бъдем добри. Всичко друго е някакво его, суета и стремежи, които са излишни, когато са над нормата. Много е важно да запазим нормалността си като хора, да бъдем съпричастни. Добротата е донякъде природно дадена, но към нея трябва и да се стремим. Няма нищо по-лесно от това да бъдем добри. Такъв е примерът, който моят преподавател Стефан Данаилов ми е дал. Той ни учеше на това – че добрината е най-важната в живота и в професията. Може би с това се отличават неговите студенти през годините.
- Смятате ли, че талантът и добротата се нуждаят от тишина и скромност, или за тях трябва да се говори, за да служат за пример и вдъхновение?
- Едно време, когато бях по-млад, бате Асен Кисимов, с когото бяхме в една гримьорна, много ми се радваше, че съм по-тих и по-скромен. Тогава мислех, че това не е вярно и че е по-скоро недостатък. Смятах, че човек трябва да е по-нахален, по-пробивен, по-справящ се със света. Но сега разбирам, че това е природа и никой не може да се пречупи и да бъде такъв, какъвто не е. На тази възраст вече съм на 100% сигурен, че много по-силно за успеха на човека е дозата добрина и смиреността. Това е по-трудният, по-бавният, но за мен правилният път. Да, с нахалство и с голямо его се успява по-лесно в професията. При по-тихите и скромни хора, тези, които изчакват, нещата стават по-трудно, но когато се случи, е по-трайно и е по-хубаво. Много е важно човек да бъде търпелив, защото всичко в този живот си е подредено по някакъв начин. Ние невинаги го разбираме. Хубавите неща се случват с търпение, добрина и смирение, убеден съм в това. Понякога не се замисляме, че стремежът ни да получим всичко веднага, отвсякъде и в големи количества, не винаги е най-доброто.
- Мислите ли, че сте благословен да срещате добри хора по пътя си? И как се справяте с агресията и лошотията, която навярно не подминава и Вас?
- Може би това е Божа работа и Господ ме е пазил от такива неща. Много съм Му благодарен за това, че животът не е ме е срещал с лоши хора. Не казвам, че никога не съм срещал такива, но не съм си имал работа с много лоши и агресивни хора. Навярно това донякъде е съдба, а донякъде и самият човек го предизвиква.Чувал съм, че не е хубаво да се казва на глас, но аз съм щастлив човек. Наистина съм благодарен на Господ за това, че ме е срещал с много добри хора, такива, които са ми давали много. Смятам, че съм късметлия в това отношение. Благодарен съм и за това, че не са ми се случвали бързо нещата. Напротив, случвали са се много по-бавно, с течение на години, но пък са оставали за много по-дълго.
- А може би е вярно твърдението, че нещата се случват тогава, когато трябва – в точното време, на точното място с точните хора, нито по-рано, нито по-късно от това?
- Да, точно така. Неслучайно е казано това. Това е пак някакъв вид съдба. Човек не може да избяга от нея, но може да ѝ помага с това да бъде по-скромен, неискащ прекалено от живота, по-смирен. Според мен на нас хората ни трябва много малко, за да живеем и да бъдем щастливи. Може би „Малкият принц” на Екзюпери е най-яркият пример за това.
- Как планувате да прекарате лятото? Ще имате ли време за почивка?
- Трудна работа е това. Юли месец ми е много натоварен, из цялата България имам участия и представения. Опитвам се да подредя нещата така, че да успея да изпратя детето при родителите си в Момчиловци. Той чака с нетърпение да отиде там. Но няма от какво да се оплакваме. Толкова време бяхме без работа, че сега ще е глупаво да се оплакваме защо имаме толкова ангажименти. Важното е само да сме здрави. Ако остане време, може би в началото на август ще има и малко море.
Интервю на Марина Костова
Коментари
